Новите ловци

Новите ловци не са мъжките момчета от едно време. Новите ловци купуват скъпарски дрешки и оборудване последен модел и всички необходими маскировъчни атрибути за ловния им външен вид. В ежедневието си те са обикновени чиновничета, типове, които мислят, че да си авантюрист е мъжкарско, или дебели чичковци, които не намират смисъла на живота в друго и чувстват нужда да изглеждат по-корави в собствените си очи, защото биреното им шкембе ги притеснява. Ааа да, пропуснах преуспелите образовани парвенюта, които скучаят, и тръпката от убийството ги привлича. Задължително трябва да отбележа, че повечето български депутати са ловци. Всички те, комплексари, които дълбоко в себе си знаят, че нищо не струват, просто се пънат да се доказват, че са нещо повече от нищо.

Мен лично, те често ме изненадват с някои свои несъвместими с ловджийството качества. Голяма част от тях, например, са гнусливи. Лигави малки мъжленца в ролята на хищни батковци. Можете ли да си представите как такъв гнуслив човек ще одере животно? Това ще е истински цирк! А как такъв гнусливец ще седне да се нахрани сред природата? Той със сигурност ще си носи покривка и прибори. Повечето дори си носят сгъваеми столчета и масички, защото изнежените им градски задници не могат да се ръбят на някой дънер. Само опитайте да си представите колко несъвместимо е това с представата за човек, който е на ТИ с природата!

И тези градски нежни човечета убиват живи същества за удоволствие! Тези градски нежни мъжленца заявяват, че това било в кръвта на човека от край време и било нещо съвсем естествено, понеже дивия човек едно време така е преживявал! Интересно ми е дали, според тях, е било естествено за дивия човек да се гнуси от всичко, да е лигльо и мрънкалник, да не може да седне на тревата без одеалце, да не може да се храни с ръце, без покривка, прибори, столче и масичка?

Убийството си е убийство, както и да го усукваш! Ако можеш съзнателно да убиеш паяк, птица или по-голямо животно, значи можеш да убиеш и човек. Няма причина убийството на човек да е лошо деяние, а убийството на друго живо същество да се смята за нещо съвсем естествено. Ако, действително, разумът отличава човека от животните, защо го прилагаме само когато имаме полза от това? Да искаш да причиниш болка на друго живо същество, което ще страда по същия начин, по който и ти, показва пълната липса на разум!

Да ви кажа честно, ако съм изпаднала в ситуация да нямам какво да ям, сигурно и аз бих убила диво животно, за да се нахраня. Тези хора, обаче, не страдат от липса на храна ни най-малко. И отгоре на всичко, понеже са романтични души, смятат, че да предадеш от баща на син увлечението си по убийствата е нещо велико.

Вижте тези мазни самодоволни физиономии. По-големи ли са тези хора от живота, по-ценни ли са от природата...?



А ето го и нашият президент. (Много добре ми е известно, че тази титла се пише с главна буква, но никой ловец не заслужава това.).

"Нов скандал се заформя около президента Георги Първанов. Докато в събота народът жалеше жертвите във влака "София-Кардам" и цялата страна бе потънала в скръб, държавният глава бе на лов край Симитли.

Хайка за вълци организираха за Първанов служителите на Държавно лесничейство - Симитли на 1-и март сутринта, когато вече се знаеше за трагедията с влака - убиец, а световната агенция Ройтерс вече тиражираше снимки от изгорелия влак. Късно вечерта в петък гардове от Националната служба за охрана завардили хотел "ДиМарио", тъй като сутринта в 5,30 трябвало да пристигне високият гост.

Докато отчаяни семейства трескаво издирваха изчезналите си близки главата на държавата бе нарамил пушка и отиде на ловен излет в района на Куматинските скали над Симитли. За пазената в тайна хайка бе създадена отлична организация от временния шеф на лесничейството Борислав Кутузов. Служителите му са играли ролята на гоначи на вълците. Времето, обаче, не им стигнало и не успели да изкарат хищниците, които да паднат на мушката на Първанов, отбелязват саркастично колегите от в."Струма" (Цитат от блога на в."24 часа").

Морал? Да бе!

Джими късметлията

Запознайте се с Джими - едно куче имало нещастието първо да остане без дом и стопанин, а после да се сдобие с тежка кожна инфекциозна болест, за да не скучае. Как се справя Джими с живота? Мъчително трудно.

Джими живее самичък до необитаемата къща, която е била дом на неговите стопани. За него няма храна и вода. Никой не се интересува от живота на Джими, камо ли от здравето му. Той е сам срещу болестта, превзела тялото му, срещу която е просто безсилен. Краста!

Болестта се предизвиква от кърлежи, които живеят и снасят яйца в роговия слой на кожата. Тя се покрива с характерни кори, козината опадва, животното страда от силен сърбеж, малокръвие, а понякога настъпва и смърт от изтощение.

За щастие на Джими той е забелязан от някого, на когото му пука. За нещастие на този човек, обаче, цялата система е срещу желанието му да помогне на Джими.

Лечението от краста е продължително (2-4 месеца) и, поради тази причина, излиза доста скъпо. Ако не си заможен, един бърз поглед върху ценоразписите на услугите във ветеринарните клиники, ще те накара доста да се разколебаеш, предвид факта, че, по принцип, по време на лечението кучето трябва да пребивава в стационар към клиниката. В повечето случаи, когато става въпрос за бездомно куче, хората се уповават на надеждата, че някой друг ще си направи труда да помогне. Затова просто отминават и забравят за случая. Това, обаче, е "лъжа и измама", просто защото не се случва по този начин.

Срещнах Джими случайно. Тъй като живее доста уединено, можеха да минат месеци без да го забележа. В момента, в който го видях, разбрах, че е краста, дори без да съм се сблъсквала с тази болест преди. Кожата изглежда ужасно, мирише ужасно и ясно си личи, че животното се мъчи. Сърбежът е толкова силен, че Джими не можеше да стои на едно място, дори докато се храни, и непрекъснато се хапеше по гърба там, където можеше да достигне. В резултат на това, кожата му беше много разранена. Страшно!

Така започна нашата обща борба.

Следват седмици наред в разговори с фондации за защита на животните. Категорично ми отказват с мотива, че, ако го вземат в някой от приютите, стопанисвани от тях, ще зарази останалите кучета там. Странно е, че нямат изолатор за заразно болни кучета.

Междувременно, светлина в тунела. От медиите научавам, че откриват тържествено нов приют за кучета в Слатина и, тъй като по никакъв начин не мога да открия телефон, решавам да го посетя на място и да се моля да вземат Джими. Излишен оптимизъм! Приютът може и да е открит официално, но ще заработи едва след 3 месеца, защото няма необходимите разрешителни, а крастата бързо напредва и вече е превзела повече от половината гръб на Джими. Съветват ме да го дам в общински приют, което ще отърве мен от грижите и..., почти сигурно, ще отърве Джими от живота. Неприемливо!

Страх ме е да се свържа с някоя ветеринарна клиника, защото знам, че не бих могла да издържа финансово на това. Постепенно започва да ми се изяснява, обаче, че това, май, е единствената възможност.

През това време пиша по форуми, консултирам се, търся съвети, формирам си мнение. Вече е кристално ясно, че друг начин няма.

Свързах се с ветеринарна клиника "Добро хрумване", която ми беше препоръчана в един от форумите. Лекарите се оказаха много отзивчиви хора, с искрено желание да помогнат. Дойдоха да го прегледат на място, защото Джими е толкова наплашен, че едва ми позволява да го галя, камо ли да го заведа до клиниката за преглед. Още същия ден поехме по дългия път на лечението. Оказа се, че, компромисно, може да бъде лекуван без да пребивава в стационара, което значително ще ме облекчи финансово.

Моите колеги и познати, хората, които бяха около мен по време на отчаяните ми опити да осигуря помощ за Джими, не могат да повярват, че в държавата ни няма организация за справяне с подобен проблем по хуманен начин. Истината е, че наистина няма. Истината е, че държавната машина не цени човешкия живот, какво остава за кучешкия! Дори да не обичах кучетата, щеше да ми е притеснително да знам, че заразно болни животни просто стоят някъде в този град и заразяват други животни около себе си. Освен това, някак притеснителен е фактът, че за такова животно държавата предвижда единствено смърт, защото да убиваш е по-евтино, отколкото да лекуваш!

Джими просто извади късмет, това е. Хиляди като него умират в мъки, сами, гладни, без подслон. И не че няма желаещи да им помогнат. Не! Просто желаещите да помагат се сблъскват с бездушните стени на държавното ни безхаберие, еднакво и за хората и за животните в нашата безумно изградена държава!