НЕВИДИМИТЕ ГЪЛЪБИ

Веднъж, по времето, когато още не работех в Зелени Балкани, си тръгвам от работа с една колежка и заедно чакаме автобуса на спирката. Тя се обръща към мен и ме пита "Извинявай, но защо всеки път като застанем на спирката, ти все гледаш нагоре в небето?". "Гледам птиците", отговарям и аз небрежно. "Е къде в София има птици?!" изумено възкликва тя. Поглеждам надолу. Десетина гълъба се мотаят в краката ни и събират трошляци по земята. Тя проследява погледа ми и "Ооо, аз дори не ги забелязвам", отронва гузно.

Разказвам всичко това, за да илюстрирам как птиците за повечето от нас са нещо, което просто си съществува извън нашия свят, а, в действителност, те са много близо - дишат, хранят се, размножават се и умират, често в мъки, поради начина, по който сме променили света. Понякога трябва много малко усилие за да спасиш живота на някоя от тях. Малко усилие за да разпери отново криле и да докосне небето. За постъпката си, разбира се, няма да получиш нищо материално. Дори "благодаря" няма да получиш. Но момента, в който я видиш как излита, не може да се сравни с нищо ...

Гълъбите са навсякъде и са, може би, най-многобройните птици в градовете. Те са се приспособили да изграждат гнездата си в отдушниците на шахтите, каквито всеки блок има. Това, обаче е истински капан за техните малки. Те често падат в шахтите и засядат между тръбите на някой от етажите. Стоят там в тъмното и гукат за помощ, но родителите не могат нищо да направят. Ако малкото е успяло да се захване за някоя от напречните тръби, то стои там дни наред, докато остане без сили, след което пада надолу и умира в шахтата. Ако се е заклещило някъде между тръбите, то си умира там от глад и изтощение. Ако не ти се вярва, че това се случва, просто си направи труда да отвориш шахтата долу в мазето и ще откриеш пластове с трупове на гълъби. Тези птици умират до нас!

Да се предотврати тази трагедия е напълно възможно и, при това, никак не трудно. Достатъчно е да се организира някой и да затвори отдушниците с мрежа, така че гълъбите да не могат да си правят гнездата вътре. Разбира се, за тези отвори, в които в момента има гнездо, ще трябва да се изчака, докато пилето излети. Друг достъпен и лесен начин е, да се запушат шахтите със смачкани вестници около тръбите най-горе, там, където шахтата започва, така че птиците да не могат да падат надолу в шахтата. А това, което всеки от нас би могъл да направи в апартамента си, е да запуши шахтата със смачкани вестници на своето ниво, така че, ако падне птица, да може да отвори отвора на шахтата в банята си и да я измъкне. В този случай, обаче, ако иска да е свършил наистина докрай работата, ще трябва да поеме грижата и за малкото гълъбче, докато то порастне и е в състояние да лети и се храни само.

Не пести труда си за нещо такова! Дори и да има съседи, които са против, можеш да изтъкнеш факта, че труповете гният по шахтите, мършата мирише отвратително и носи зарази. Това, гарантирано, ще ги убеди да се включат и те в акцията :D

СПАСИТЕЛЕН ОТРЯД ЗА ДИВАЧЕТА

От всички природозащитни дейности, спасяването на пострадали по някакъв начин или осиротели диви животни е тази, чийто резултат директно и в момента се вижда и човек на момента получава удовлетворение от положените усилия. Разбира се, резултата не винаги е положителен. Разбира се, понякога животните умират в ръцете ти и ти се чустваш абсолютно безпомощен, или умират по-късно, когато вече са в Спасителния център. Дали в един момент претръпваш, за да успяваш по-лесно да преодоляваш тези ситуации, според мен, е въпрос на психика. Аз се занимавам с това от доста време вече, но така и не успях да претръпна. Всеки път светът за мен се срутва и ме залива с чернилка, но, все пак, продължавам с надежда към следващия случай.

Понякога, след време осъзнаваш, че за някой от случаите си можел да постъпиш по друг начин, знания за който тогава не си имал, и това, вероятно, е щяло да промени нещата. Все пак, потушаваш угризенията, защото знаеш, че си направил максимално възможното към онзи момент, със знанията, които тогава си имал. Взимаш си поука от всяка грешка и се учиш... непрекъснато, ден след ден. Наблюдаваш и се учиш.

Спасяването е труден начин на живот. За нормален личен живот въобще не може и дума да става, при положение, че си на повикване едва ли не денонощно. Раницата е винаги готова и където и да ходиш си все с нея. Никоя дамска чанта не би побрала това, което е от първа необходимост и трябва винаги да ти е под ръка. Какво съдържа? Добър въпрос :D Задължително ножче, ножица, пинсета, широко тиксо, бинт, марля, спринцовки, медицински ръкавици, работни ръкавици, препарати за обезпаразитяване, пакетче храна на гранули, семена, кутийка с червеи, брошури.

Предполагам, очевидно започва да става, че, ако си жена, няма начин да изглеждаш елегантно. Обувките се избират да са удобни, а не красиви. Не се знае в кой момент ще получиш обаждане да гониш ранен щъркел по полето, например. Иди го гони на токчета... Въобще, ежедневие са катеренето по дървета, спускането в шахти, промъкването в процепи...

Запаса от кашони също е задължително условие, защото здрави и хубави кашони трудно се намират в последния момент. Излишно е да споменавам, че редовно трябва да наглеждаш кофите за боклук. Е да, малко странно те гледат като ровиш в кофата, но какво от това, все тая...

Това, което, със сигурност, мога да кажа за спасяването е, че те променя тотално. От свито и тихо момиченце се превърнах в целеустремена и напориста и хич не се притеснявам да моля за странни неща и да обяснявам на хората как е редно да се постъпва. Чак нахална не станах, но съм толкова непоколебима и твърда в позициите си, че хората направо не смеят да ми противоречат.

Ааа, и още нещо. Нормализира съня. Толкова е уморително всичко, с което се занимаваш през деня, че вечер като легнеш направо умираш. Спиш като пън. Гаранция.

Та това, в общи линии, е животът ми и, колкото и да е странно, харесвам си го...