Аз вървя по пътя си и с делата си докосвам хора, които ми е дадено да докосна по пътя си. Минавам, давам от себе си и продължавам... и така до края ми. Хората, които са взели, дават на следващите по пътя си... и така до края им.
Така е писано.
Един ден ще стане ясно, защо е трябвало да е така. Аз няма да разбера, защото вече ще съм земя от земята и вода от водата, но това, което съм дала, ще бъде давано дълго след мен.
Ако човекът не е разбрал какво му давам, значи съм се провалила...
Ако не е искал да разбере, душата му е била вече мъртва...
Каквото и да е, така е трябвало да е.
