Кръв по невинния сняг... До кога с търпимостта към бракониерството?

Къдроглав пеликан надупчен от сачми, прострелян лебед със счупено крило, за който не е ясно дали ще лети отново, две червеногуши гъски, оцелели от бракониерския отстрел, но никога няма да летят... И трите вида са уж „защитени”, а пеликанът и гъските са световно застрашени....

***
Нашата страна разполага с невероятно богата и видово разнообразна природа. Има, обаче, българи, които я смятат за своя собственост и използват всичко живо в нея за мишена. Бракониери ги наричаме и, за съжаление, доста голям процент от ловците попадат в тази категория.

Къдроглавият пеликан, който загуби живота си, е прострелян със сачми за гъска. Не можеш да объркаш пеликан с гъска при никакви обстоятелства...

Къдроглавият пеликан


Сачмите в тялото на птицата


Надупчените от сачми крака 
Дупка има и в крилото

Сачмата, забита в мускула до гръдната кост

Една от сачмите


Лебедът е опериран и се възстановява, а ренгенографията, направена след операцията недвусмислено показва една от сачмите, забита в костта над фрактурата. Спасен е благодарение на местни хора, които разказват, че на мястото непрекъснато се стреля по всичко, което лети.


Ренгеновата снимка на лебеда след операцията. Една от сачмите още стои в костта.     

Що се отнася до червеногушите гъски, те се движат в смесени ята с големи белочели гъски и сиви гъски. Какво правят ловците, за да стрелят само по разрешените видове? Те са над тия неща... Просто стрелят по всички птици в ятото, без значение от вида, тъй като така или иначе не различават видовете. Те се зареждат около полетата още преди съмване, облечени в бели маскировъчни облекла, за да се сливат със снежния терен. Примамват гъските със свирки, чийто звук наподобява този на гъските или "мюрета" - живи гъски, жертви от предишни "ловни излети", вече опитомени и отглеждани по дворовете на ловците за тази цел. Чувайки гласове на други гъски, прелитащото ято, слиза и каца на земята, тъй като смята, че щом вече има гъски там, значи е безопасно, а всъщност ги засипва дъжд от сачми... Стрелбата просто не спира. Няма начин в това меле и в гъстата сутрешна мъгла да видиш по какво стреляш. Ти просто сипеш дъжд от сачми върху ятото. Сиви, белочели и червеногуши гъски хаотично летят насам-натам в ужаса си, а стрелбата не спира... Накрая трупове са осеяли полето, а ранените се опитват да избягат и повечето биват довършени от хищниците, тъй като не могат да летят, но все пак се придвижват по земята.  

На обвиненията към ловците, че голяма част от тях са бракониери, т.е. стрелят по всичко що мърда, без значение дали е позволено за отстрел или не, ловците отговарят с дежурното "Не слагайте всички ловци под един общ знаменател.". Да, наистина има и коректни ловци. Притеснително, обаче, е това, което те самите споделят, че малцина са „свестните ловци”, които не биха вдигнали оръжието да се прицелят и натиснат спусъка към прелитаща край тях птица, без значение каква е, просто за удоволствието от стрелбата по движеща се мишена.

Доказателство за мащабите на това човешко бедствие е огромният брой хищни птици, простреляни със сачми. Те няма как да бъдат объркани с водоплаващ дивеч, но просто доста често прелитат в близост до ловците, което вече се оказва основание за разстрел... Мишелов със 72 сачми в тялото, орел-змияр също със съзвездие от светещи на ренгенографията сачми, стотици случаи с по 1-2 сачмички, счупили някоя кост или засегнали вътрешен орган и решили съдбата на птицата, а колко много жертви така си умират безследно в природата, без да бъдат намерени от добър човек...   

Ясно е, че истинската промяната на манталитета на ловците не може да стане под натиск отвън, а може да дойде само отвътре, от редиците на самите ловци. Надеждата е в коректните и спазващи закона сред тях, да положат усилия за прочистване на гилдията си от бракониерските туморни образувания. Трябва да се сложи край на търпимостта към тях! Чак тогава ще имат правото да се възмущават, че незаслужено ги поставят под общ знаменател.

Бракониерството чувствително ще намалее едва тогава, когато при ловен излет, в момента, в който някой от ловците вдигне оръжие да разстреля прелитащата птица, неразрешена за отстрел, ловецът до него сложи ръка на оръжието му и каже: „Колега, недей!”. 

Любомила Кривошиева