ЗА ПРИРОДАТА И ХОРАТА...

ВЕЛИКИТЕ ПЕРНАТИ ПРЕДСТАВЛЕНИЯ НА ПРИРОДАТА

2011-11-27T19:56:00.001+02:00

Всяка година с идването на по-сериозната есен започва и обединяването на оцелелите от размножителния сезон непрелетни видове птици в огромни по численост ята. Скорци, гълъби, врани, гугутки... всички те ще прекарат тежкия зимен сезон обединени в измамната сигурност на обществения начин на живот.

Сигурността за птиците в тези многохилядни ята, обаче, наистина е измамна. Струпванията привличат хищните птици и полетата, в които ятата се движат по цял ден в търсене на храна, са всъщност едни огромни трапези тип "шведска маса", от които всеки избира каквото му е по вкуса, а и каквото му е по силите да улови. Соколи, ястреби и орли просто наобикалят трапезата и избират, хващат, отнасят и ядат... Някои не са добри ловци и хващат отслабналите болни птици или замаяните от погълнатите отровните семена, които все още се ползват в селското стопанство за борба с гризачите.

Други хищници оцеляват с хитрост. Много от мишеловите, например, просто са се научили да крадат току що уловеното от умелите ловци. Понякога сокол скитник трябва да улови 3-4 птици, докато успее да се нахрани, тъй като много мишелови чакат наоколо, но не са редки и случаите на "оцеляване чрез кражба" (клептопаразитизъм) и сред птици от един и същ вид.

От гледката на тези огромни струпвания просто ти секва дъхът и тези от нас, които имат очи за нея, могат с часове да съзерцават странните, непрекъснато преобразуващи се фигури на тези формирования. Ако късметът е на наша страна и бъдем допуснати по-близо, ще усетим не само визуално това преживяване, а и в звук и миризма... неповторими усещания, които завладяват съзнанието за цял живот.

Зимата е тежък сезон и оцеляват само най-добрите. Такива са законите на природата и защитените в уютните си домове човеци рядко могат да ги разберат, а още по-рядко да ги приемат. Понятия като справедливост, състрадание и честност, често спрягани в човешкия ни свят, в природата нямат никаква стойност. Борба за оцеляване е животът в дивата природа и няма смисъл да осъждаме действащите лица в тези велики представления, защото те просто нямат друг избор. Не можеш да осъждаш хищната птица за това, че ловува, не само защото тя няма друг шанс за препитание, а и защото купуването на храна от магазина също е вид модерен лов, само че без да виждаш жертвата си и нейното страдание очи в очи.

Това е живият живот - такъв, какъвто съществува от милиони години преди човекът да се намеси в него и го изкриви по неподозиран начин. Дали ще имаме очи да видим тези велики представления зависи единствено от нас. В крайна сметка, ние също сме част от кръговрата в природата, независимо дали го осъзнаваме или не.

Последно

2011-10-07T03:27:00.003+03:00

Някой ден ще поседна за миг, ей така,
ще поема дъх и навеки ще спра
Слънце, вятър, дъжд и мъгла,
всичко в себе си аз ще сбера.

Днес просто дишам, ставам, живея,
нищо повече, нищо напред,
ни мечти, ни надежди аз тлея
мойто бъдеще, спомен мой блед.

Дни, месеци, години, бягат,
минават без спирка край мен,
Мойте мисли в тях не си лягат,
аз не чуствам днешния ден.

Някой ден ще престана да дишам,
ще поспра и поседна за миг
и с очи ще последно напиша
неизвикан последният вик...

Грижовно

2011-06-08T07:47:00.007+03:00

Отхапи от мен, приятелю мой,
душата ми има още да дава.
Приготви сетивата си, стой,
да усетиш тая наслада...

Сдъвквай бавно, приятелю мой,
вкусвай пълно на мъката сока,
че настана последният твой
ден на сладък триумф във живота.

Приготви се, приятелю мой,
за обрата, който те чака -
нахрани се, пийни, после кой
ще се грижи за тебе във мрака?

Няма страшно, сега съм до теб
да те храня със себе си нежно.
Чак до утре, когато е ден
в който всичко ще е безнадеждно...

Пирогов - болница на края на живота

2011-05-07T18:10:00.005+03:00

Напоследък го виждам всеки ден, това място, пропито с душите на хората, издъхнали в мъки. Всичко е тягостно тук - дългите студени коридори с бежови плочки, носещи отпечатъка от тормоза на стотици хиляди крака; асансьорите, като кадри от филм за Втората световна война; мрачните стълбища, водещи до дълбините на катакомбите под болницата; ходещите болни с изпити от болката лица, призрачно разнасящи със себе си катетри и банки с неведоми разтвори на път за никъде; близките на болните, всеки със своята торба провизии или дрехи, замислено крачещи към своята крайна точка - болният, когото обгрижват...

Мъката на Пирогов е белязала и автобусите и трамваите, чийто маршрут обслужва района на болницата. Лесно се различават в тях хората, изстрадали престоя на своите близки по други болници, преди да попаднат в най-дълбоката точка на бездната. Всички замислени, с пълни торби, гледат с празни погледи през прозорците, изолирани в своя свят от жизненоважна издръжливост, защото сълзите ги спохождат непредвидимо и концентрирано и не им оставят сили за нищо повече.

Странното е как всичко в болницата се случва така внезапно и в същото време бавно. Стоиш в стаята до леглото на своя болен и влизат санитарките с носилка. Поглеждаш към леглото отсреща, пред което спират носилката и което е било пред очите ти през цялото време, и виждаш, че човекът просто вече не диша, а ти дори не си разбрал. Толкова странно и празно е всичко. Случва се и ти просто си там, без да знаеш, че си там и че се случва. Гледаш тялото на човека, който до преди малко е дишал в същата стая и дори нямаш чувството, че някой е изчезнал. Ти просто нямаш никакви чувства за нищо, а си само сбор от функциониращи клетки. Само спиш, храниш се и ходиш до Пирогов... спиш, храниш се, до Пирогов... до края.

Този, който е стоял до своя болен дори само един цял ден, не само в часовете за свиждане, такива ужаси е видял, че просто умът му не ги побира и повечето от тях директно отхвърля да запомни, за да се съхрани живота и психическото му здраве. И въпреки тази удивителна защитна реакция, човек, видял деня в Пирогов, никога не ще е вече същият, никога вече не ще гледа света с ведри и чисти очи, защото светът вече не е същия за него.

Накратко, за Пирогов бих казала, че това е най-горестното място и благодарни трябва да са тези, които не са имали досег с тази болница.

Повей

2011-04-04T23:00:00.005+03:00

Вятър ми вее тъжните спомени,
зима е всякъде в мен;
Крехки тръстики - мисли бездоменни
шепнат във всеки мой ден.

Стопявам се, вече никоя,
прах от праха на праха;
Веч не искам, нито мога
нищо на себе простя...

Колко чужда съм, колко празна
остана само да знам.
Да съм нужна и някому важна
част от себе си няма да дам.

Туй е краят, веч няма пътека,
няма утро, няма и здрач.
Няма път, няма вече утеха,
няма нужда от радост и плач...

Летете птици...

2011-02-06T20:28:00.011+02:00

Аз срещам смъртта на птиците всекидневно в този свят. Умират в ръцете ми. Галя перата им, така съвършени, които няма да усетят веч полъх на вятъра. Гледам в очите им, докато умират, и попивам цялата им болка. Знам, че докато ги помня, ще са живи в мен и ще летят.

Измъчени птици в изтерзан от несправедливости свят, а аз не знам колко още мъка ще мога да поема в душата си. Тя се напластява там и тлее, измествайки постепенно всичко човешко в мен.

Летете в мен птици, докато съм жива... После аз ще летя с вас... завинаги.

Пътят...

2010-12-04T21:24:00.007+02:00

Аз вървя по пътя си и с делата си докосвам хора, които ми е дадено да докосна по пътя си. Минавам, давам от себе си и продължавам... и така до края ми. Хората, които са взели, дават на следващите по пътя си... и така до края им.

Така е писано.

Един ден ще стане ясно, защо е трябвало да е така. Аз няма да разбера, защото вече ще съм земя от земята и вода от водата, но това, което съм дала, ще бъде давано дълго след мен.

Ако човекът не е разбрал какво му давам, значи съм се провалила...
Ако не е искал да разбере, душата му е била вече мъртва...

Каквото и да е, така е трябвало да е.

Клетка

2010-05-25T22:22:00.008+03:00

Уют, топлина, спокойствие, човек, с който да споделяш, да обичаш и да бъдеш обичан... толкова е лесно, толкова приятно! Сигурност. Синьо небе, но навън. Окосена трева. КЛЕТКА...

Крила порят въздуха. Небето е в теб, в душата ти. Диви треви брулят лицето ти. Бягаш и гониш. Няма спокойствие, няма уют. Страх и ярост. Самота. Несигурност. СВОБОДА...

ИЗБИРАМ СВОБОДА, НЕ КЛЕТКА!

Буря

2010-05-17T08:25:00.033+03:00

Големите летни бури в Сакар започват с нищо неподозиращо сияйно синьо небе. Едни пухкави облаци нехайно започват да се събират около теб, заграждайки те на едно ожарено от слънцето петно земя, което не знае какво го очаква.

В рамките на броени минути тези пухени облачета сменят цвета си със сив, а той бързо преминава в оловно черен.

Въздухът вече трепери от напрежението, което всеки момент ще излее гнева си. Тревите ужасено полягат под внезапните пориви на вятъра, изникнал незнайно откъде да брули стаената в очакване земя, докато лястовици безумно летят досами нея като за последно.

После всичко спира за миг и тягостна тишина обгръща поляните, секунди преди първият гръм да удари със страшна сила...

Една след друга светкавиците раздират черното небе и бягат. Тътенът е неописуем. Докато самотни дървета пушат, осакатени и умиращи, оловни капки дъжд се устремяват към земята не просто падайки, а брулейки странично със страшна сила и без никаква милост.

В безкрайните поляни с храсталаци няма смисъл да бягаш, защото няма къде да се скриеш...

***

Такава буря се завихря над мен и ме обгражда сега, докато я съзерцавам, въпреки че не съм в Сакар. Първият гръм ме отърсва от илюзиите, а после идва оловният дъжд - всепоглъщащ, леден, празен... С него бурята излива скръбта и горестта си върху земята... Плаче... за нещо в нея, за нещо около нея, за нещо извън нейните сили и възможности да промени... Аз съм тази буря!

Другата в мен

2010-04-03T21:20:00.018+03:00

В този свят, който аз обитавам, няма миг на спокойствие. Всичко е преследване, бягство и изкупление и мисли, които те ядат жив.

Летя - хищник, преследващ себе си. Крия се, нападам, впивам нокти и кървя... Бягам...

Другите ме дърпат, а аз не мога. Не живея живот като техния, не виждам с очите техни. Аз съм просто един бурен, брулен от вятъра и земя, жадуваща капка. Искам да си тръгна, а не мога...

Дишам, движа се сред сенки, далечни и чужди. Те ме виждат, аз ги виждам, живеем заедно в различни светове.

Този свят, в който сутрин се будя, не е мой, но нямам къде другаде да отида... Избирам пътища, които следвам. Понякога греша, но какво значение има? Уморена съм, но ловувам. Преследвам другата в себе си,... за да я унищожа.

Моя земя

2010-02-27T07:39:00.011+02:00

Успокоително ми е да знам, че не съм важна част от света и, когато спра уморена, турбините, които го задвижват няма да спрат и аз няма да нося тежката отговорност за краха.

Пътувам и гледам. Гледам и виждам. Поля, езера и реки, кипят от живот. Знам, че независимо от това дали ме има или не, те ще продължават да кипят от живот. Чапли винаги ще крачат в плитчините, зеленоножки винаги ще вдигат шум в шепнещите тръстики, мишелови ще облитат полята, в търсене на храна, или мързеливо ще дремят по стълбовете... Животът се движи и без нас хората и, по-точно, въпреки нас...

А аз, понякога, когато дъжд пои жадната пръст, и, крачейки, съзирам как на едно късче земя пред мен слънцето се показва, си казвам: "Това е моята земя! Винаги ще ти се усмихне, преди да те погълне.".

Законът на джунглата

2010-02-26T07:08:00.008+02:00

За ноктите смели, за зъбите бели настъпи решителен час
"Добър лов!" на всеки по тия пътеки, Закона сега е със нас!

Ръдиърд Киплинг, "Книга за джунглата"

Питомни птици стават удобни мишени за ловците

2010-01-06T06:57:00.007+02:00

В последните дни отново станахме свидетели на явлението, наречено от ловците "разселване на полезен дивеч". То се осъществява периодично от ловните стопанства и е в помощ на ловците, които по този начин без много труд могат да се сдобият с месо от пернато и повод да се тупат в гърдите.

В района на Стара Загора са пуснати фазани от някоя фазанария, за да станат удобни мишени за ловците. Птиците са абсолютно питомни и не бягат, какво повече да иска човек от една "мишена". В резултат на тази акция, в Спасителния център за диви животни започнаха да постъпват един след друг пръстенчати фазани, които граждани намират на различни места в града и покрайнините. Вместо да странят от хората, като дивите им събратя, тези птици, отраснали под грижите на хора във фазанариите, напротив, търсят човешка близост.

Фарс като този се случва и с други видове пернати, като патици, например. Огромен брой биват обявени за пуснати в дивата природа, а, всъщност, още на следващия ден голяма част от тях могат да бъдат открити в дворовете на къщите от околността. Останалите биват убити направо на брега на водоема, до който са "пуснати", защото те нямат страх от човека, въобще не бягат и стоят скупчени като домашни патки.

Остава открит въпросът кога ловните стопанства ще започнат да разселват животни, които имат поне минимален шанс за оцеляване, защото това, на което ставаме свидетели по няколко пъти в годината, си е жива касапница за тези същества.

2010-01-01T20:49:00.000+02:00

Бързолетите - екстремен начин на живот

2009-09-19T14:03:00.025+03:00

Бързолетите са удивителни създания, които изумяват със своята грация и издръжливост. Те прекарват във въздуха 9 месеца в годината без изобщо да кацат. У нас, въпреки че се срещат 3 вида от тези невероятни създания, те са слабо познати. Често ги бъркат със соколи или големи лястовици, заради сърповидно извитите криле, но те нямат нищо общо с тези видове птици.

Черен бързолет

Най-често срещаният бързолет у нас. Окраската му е сивкаво-черна отгоре и малко по-светла, но пак сивкаво-черна, отдолу. Гушката е по-бледа от останалата част на тялото.

Алпийски бързолет

Най-едрият от бързолетите, които се срещат у нас. Окраската му е шоколадовокафява, а гърдите и корема са бели.

Блед бързолет

Окраската му е като тази на черния бързолет, но крайчетата на перата по корема са по-светли и, като цяло, оперението е по-кафеникаво. Гушката е по-отчетливо бяла и контрастира повече с тъмните пера от тази на черния бързолет.

Често през лятото бързолетите може да се видят в градовете как летят в големи групи и издават специфични пронизителни звуци.

Пригодени за екстремен начин на живот, те удивляват със своята невероятна издръжливост. По-голяма част от живота им преминава във въздуха. Летейки на голяма височина, те ловят насекоми, спят и се чифтосват. Принудени са да кацат само когато правят гнездата си, мътят и отглеждат малките си.

Представете си само колко ефективно би трябвало да работи едно тяло, за да издържа на такова натоварване, как би трябвало да е устроен един организъм, за да може да намира дори по време на полет възможности за почивка. Това тяло е почти "перпетуум мобиле", но, всъщност, неимоверната специализация си има своята цена и, в случая с бързолетите, тя се изразява в това, че дори дребните здравословни проблеми, могат да доведат до невъзможност за летене и оттам до смърт.

Интересна особеност на тези птици е, че поради високоспециализираните си крака, пригодени за захващане по отвесни стени, ако по някаква причина паднат на земята, дори да нямат никакви наранявания, те трудно могат самостоятелно да излетят. Често, когато човек намери бързолет на земята, мисли, че е ранен или болен, а, всъщност, единствената помощ, от която той има нужда е да бъде взет в ръка и вдигнат по-нависоко, така че да може да излети. Разбира се, добре е, когато това се прави, отдолу да има мека повърхност, като трева, например, за да не се нарани птицата, ако действително има здравословен проблем, който и пречи да лети, и падне.

Едни от най-честите проблеми при бързолетите са фрактурите. Костите им са толкова тънки, че трудно се поддават на хирургическа намеса и възстановяване. Някои от фрактурите са просто безнадеждни и единствената помощ за такава птица е евтаназията.

Друг често срещан проблем са изместванията на раменните стави, които са безнадеждни и не могат да бъдат оправени. Също чест проблем са и повредените пера.

Как можете да помогнете на бързолет в беда

Ако намерите бързолет на земята, опитайте първо да му помогнете да литне като го вдигнете в ръката си и постоите така 10 минути, докато той сам излети. Ако е пострадал по някаква причина, най-добре е да се свържете със Спасителния център за диви животни в Стара Загора, за да се разберете как да изпратите птицата до там. Като го видят, специалистите ще преценят дали състоянието му е безнадеждно или може да се възстанови след съответното лечение. Ако сами се опитвате да помогнете на птицата в домашни условия, в крайна сметка може да се окаже, че само сте й удължили агонията, а изходът пак е летален.

Ако се грижите за бързолет трябва да знаете, че е необходимо на птицата да се осигури преди всичко спокойствие, за да не се стресира, тъй като птиците често умират от стреса. Не бива бързолетът да се разнася насам-натам и най-добре е да не вижда много-много домашната обстановка и да не чува домашните шумове, които за него са непознати и, поради това, източник на стрес.

Сериозен проблем е храненето. Естествената храна на бързолета се състои от дребни мушици и паячета. В плен, най-близко до естествената храна са нарязаните бели червеи и мухи. Обикновено, храненето става насила като птицата се постави с глава към дясната ръка върху кърпа в скута на човека, който ще я храни. Най-добре е да се увие телцето с парцалче, така че да не може да си отваря крилата. Лявата ръка обхваща тялото, а палецът и показалецът държат клюна от двете му страни. С палеца на дясната ръка се отваря клюна като нокътя се пъха в цепнатината между двете му половини. Клюнът се задържа за малко отворен с помощта на палеца и показалеца на лявата ръка и в това време с пинсета се пъха неголямо количество храна (колкото 2 бели червея, например) към гърлото на птицата. Храни се горе-долу на всеки 3 часа в светлата част от денонощието с количество равно на около 10-15 бели червея, но това е строго индивидуално и след първите хранения човек горе-долу се ориентира колко поема на хранене птицата. Важно е да се внимава да не попадне храна в отвора на трахеята, който е разположен отдолу в устната кухина. Всякаква друга храна, освен насекоми и червеи, уврежда безвъзвратно храносмилателната система. За съжаление, белите червеи също не са перфектната храна за тези птици и при по-продължително хранене с тях, получават увреждания на различни органи, най-често на бъбреците. Вода се дава с капкомер или спринцовка капка по капка в едната от ноздрите, също за да се избегне попадането и в трахеята, което би било смъртоносно.

Бързолетчетата често падат от гнездата, тъй като самите гнезда са доста малки. Ако се грижите за малко, паднало от гнездото, трябва да знаете, че, ако е още голичко, трябва да се топли с бурканчета с топла вода, завити в кърпа или памучен плат, за да не са в пряк досег с тялото. То ще е в състояние да лети след 40-ия си ден, когато крилата му достигнат дължина от 16 см.

В никакъв случай не дръжте бързолет в клетка. Птицата непрекъснато се опитва да се покатери по решетките, за да застане в естествената за нея позиция, отвесната. В резултат на това перата се увреждат безвъзвратно, което не би позволило на птицата да лети, дори да няма никакви здравословни проблеми, които да и пречат. Най-добре е да сложите птицата в кашонче с дупки за въздух, със закрепена хавлиена кърпа на едната страна, така че птицата да стои в отвесно положение, като се държи с краката си за кърпата. От кърпата не бива да висят конци, защото може да се заплете в тях и да се удуши.

Също така, трябва да е ясно, че бързолетите въобще не стават за домашни любимци. Те никога не свикват с човека и начина на живот, който той им предлага. Ако задържите бързолет твърде дълго, той просто ще си умре без видима причина.

И накрая, имайте предвид, че бързолетите са прелетни птици и към края на септември напускат страната ни. Ако, помагайки на бързолет, сте го гледали в домашни условия и искате да го пуснете на свобода, направете го по време, когато още има птици от неговия вид в България. Сам той не може да извърши прелета и ще загине.

Щъркелчета страдат от нехайството ни

2009-07-21T09:57:00.020+03:00

Щъркелите винаги са имали особено място в сърцата ни още от деца. На пръв поглед, те са многобройни. Гнезда има пръснати навсякъде в страната и доста често, като пътуваме, се наслаждаваме на гледката на реещи се или крачещи в полята щъркели.

Оказва се, обаче, че младите щъркели са обречени на тежки страдания и дори смърт, в резултат на нашето нехайство.

За дострояване на съществуващото си гнездо или строежа на ново, възрастните щъркели използват различни материали, които събират от района около гнездото. Неизвестно защо, те проявяват особено влечение да използват за целта въжета, конци, рибарска корда, тел и най-често сезал.

Сезалът представлява найлонова връв с различна дебелина и с много голяма здравина и издръжливост, поради което е дсота широко разпространен в бита и производството.

Докато щъркелчетата растат в гнездото, те се заплитат в тези върви. Най-често краката им остават оплетени в сезала и като нарастват на дебелина, той се впива в кожата. Този процес е бавен и мъчителен за животното. Първоначално кракът оттича, после гноясва и ако това състояние продължи, в крайна сметка липсата на кръвоснабдяване води до изсъхване на тази част от крака, която е под стегнатото място. Да не говорим за болката, която птичето изпитва през цялото това време.

Понякога, малкото се опитва да полети и просто пада на земята под гнездото, където чака смъртта си. Падналите малки биват нахапани от кучета, прегазвани, ако са на улицата. или, в общия случай, когато другите малки напуснат гнездото, родителите просто престават да хранят недъгавото малко и то е обречено да умре от глад, гледайки волния полет на своето семейство.

С един крак или с липсващи части от единия крак, щъркелът няма никакъв шанс за оцеляване. Той не може да подскача на единствения си крак, защото просто е създаден да се движи по земята като крачи. Да не говорим, че има множество случаи, при които са увредени и двата крака на малкото щъркелче.

Така, чрез неконтролираното изхвърляне на отпадъци, човекът става косвен причинител за страданията и мъчителната смърт на много щъркелчета, които никога няма да полетят.

За съжаление, единственият начин да се помогне на щъркелче с изсъхнал крак или липсващи части от него е да се приспи за да му се спестят мъките. За много хора е трудно да вземат подобно решение, но, стига човек да се замисли, дали знае дори един-единствен случай на щъркел с един крак, който да е живял няколко месеца в това си състояние, очевидно става, че друго безболезнено решение освен евтаназията няма.

Ако ви е грижа за щъркелите и другите диви същества, бъдете отговорни какво изхвърляте и къде го изхвърляте.
Ако сте рибар, не оставяйте ненужната корда по бреговете на водоемите, защото без да знаете дори, можете да станете причина за страдания и смърт на някое невинно същество.
Ако забележите щъркелче с подобен проблем, свържете се със Спасителния център за диви животни в Стара Загора и съдействайте за неговото изпращане там. Ако проблемът се хване в началото на процеса, когато все още има шанс за възстановяване на крака, щъркелчето ще бъде лекувано и после освободено. В случай, че процесът е необратим, то ще бъде приспано, за да му се спестят мъките.

Друг много сериозен проблем са необезопасените гнезда, построени върху електрически стълбове. Често щъркелите, с големия размах на крилата си, докосват кабелите и стават причина за къси съединения. В резултат на това, птицата загива на място или получава сериозни увреждания, които водят до смъртта и в последствие. Има и доста случаи, в които гнездото се запалва и изгаря заедно с яйцата или малките щъркелчета.

За да се предотврати всичко това, е достатъчно, докато птиците са на юг, да се постави платформа върху стълба, на която двойката щъркели да изгради гнездото си като се върне напролет.

В момента, доколкото знам, две организации изпълняват проекти за обезопасяване на гнездата - Зелени Балкани и Българско дружество за защита на птиците (БДЗП). Можете да помогнете като подадете сигнал до някоя от тях за гнездо, което все още не е обезопасено, за да бъде включено в някой от проектите, които се разработват. За съжаление, това става бавно, тъй като изисква и помощта на електроразпределителните дружества. Обикновено, поставянето на платформите става по време на плановите ремонти на електропреносната мрежа, защото изисква спиране на електроподаването. Можете да подавате сигнали и до самите електроразпределителни дружества, но с официално писмо с входящ номер, а не просто с обаждане по телефона, за да не потъне сигналът в нищото.

Бебетата сови

2009-07-13T08:32:00.014+03:00

В определен етап от живота си бебетата сови напускат гнездото и започват да изследват света, дълго преди да са се научили да летят. Този факт им навлича сериозни неприятности, защото ги излага на опасности, с които те не могат да се справят сами и на които често стават жертва. Щъкайки по клоните в търсене на интересни нови приключения, те често падат на земята. Противно на очакванията на хората, обаче, родителите не могат да вземат малкото и да го вдигнат. Краката им са снабдени с много остри нокти за хващане на храната, така че, ако го правеха, биха наранили малкото. Вместо това, преданите родители продължават да ги хранят и там. За да намерят падналото малко в шубраците, те се ориентират по звуците, които то издава.

В човешкия свят, обаче, това поведение често става причина за смъртта на малкото, тъй като около хората е пълно с котки и кучета, които не биха се поколебали да наранят или убият малкото от любопитство или за храна.

Ако намерите бебе сова паднало на земята, най-добре го качете на някой по-висок клон и родителите ще продължат да си го гледат. Разбира се, когато става въпрос за някой оживен район в парка, където много хора разхождат кучетата си, опасността да падне пак малкото и да бъде атакувано от кучетата е реална. Всеки случай е сам за себе си и следва да се решава отделно. Разбира се, че най-добре за малката сова е да бъде отгледана от майка си, но, ако обаче, човек прецени, че на мястото, където е, има голяма вероятност тя да не оцелее, тогава може да бъде взета. Трябва да се знае, обаче, че улавянето и отглеждането на грабливи птици е забранено от закона и има сериозни санкции за това. Разрешено е да се гледат само в Спасителния център за диви животни в Стара Загора и в зоологическата градина.

Бебетата сови са толкова пухени и сладки на външен вид, че първата реакция на човек, намерил бебе сова, е да си я гледа вкъщи. Да имаш сова вкъщи може и да звучи интересно и нетрадиционно, но, също така и егоистично, защото отглеждайки я в домашни условия, ти я лишаваш от дивото в нея, а това автоматично отрязва пътя и към връщането в дивата природа.
Совите са много интелигентни и любопитни същества. Те бързо се привързват и това ги прави много уязвими, защото в домашни условия няма как да се научат да ловят мишки. Дори след това да бъде пусната на свобода такава птица, тя не може да си хване храна и ще умре от глад. Допълнителен проблем е, че когато живее с човек, тя започва да се мисли за човек и по-късно вече не разпознава другите от своя вид, като потенциални партньори. Получава се т.нар. импринтинг. Такава птица, обикновено, не може да се впише в дивия свят и непрекъснато търси близостта на човек, което допълнително я излага на рискове. Затова, совите следва да се доотглеждат в Спасителния център за диви животни, където не се допуска тяхното одомашняване и преди пускането им в дивата природа те преминават през специален курс за "подивяване" като им се дава жива храна, която те трябва да се научат да ловят.

Ако намерите бебе сова, не се поддавайте на емоцията и, с мисъл за бъдещето на птичката, се обадете в Спасителния център, за да се уговорите как да изпратите бебето там за доотглеждане.

Ако се налага да го нахраните, използвайте само сурово пилешко месо, нарязано на малки парченца и натопено във вода. Избягвайте да давате вода отделно със спринцовка, защото рискувате да влезе в трахеята на птицата, чийто отвор е отдолу в устната кухина. Ако птицата отказва да яде самостоятелно, месото се пъха с пинсета не просто в устата, а в гърлото, за да не го изплюе. Ако се налага да прекара някакво време при вас, докато я изпратите, сложете я в кашонче с дупки за въздух на тихо и спокойно място. Нека вижда възможно най-малко домашната обстановка. Не я гушкайте и мачкайте, защото така я стресирате, а птиците могат и да умрат от стреса. Веднага се свържете със Спасителния център за диви животни в Стара Загора, за да получите указания как да стане транспортирането.

Бебетата лястовици и бързолети

2009-07-05T21:04:00.031+03:00

Има много причини, поради които може да се случи малко лястовиче или бързолетче да разчита на милостта на хората за успешното си израстване до дива птичка, която може сама да се грижи за себе си. Често се случва лястовичето гнездо да не е добре закрепено и да падне заедно с малките лястовичета вътре или пиленце просто да изпадне, избутано от другите, докато се наместват вътре.

Що се отнася до бързолетите, те строят своите гнезда нависоко, обикновено в цепнатини на сградите, но гнездата им са много малки и пиленцата, често, едвам се крепят вътре.

Ако се случи така, че намериш паднало пиленце, първото, което трябва да се опиташ, е да го качиш в гнездото, ако това е възможно. Ако гнездото е паднало, опитай да приспособиш гнездо, което да сложиш на мястото на старото. То би могло да е направено от кутийка, но не картонена, за да не се размекне от влагата. За гнездо би могла да служи даже кошничка за щипки или плетено панерче. Важното е по форма и големина да наподобява гнездото и, ако е за лястовичета, отвора да е отстрани, както е на истинските гнезда. Ако успееш да го поставиш на същото място, където е било истинското гнездо, родителите, обикновено, продължават да се грижат за децата си и това е най-добрия за самите пиленца вариант.

Ако поставяне на изкуствено гнездо не е възможно, а пиленцата са още голички, т.е. нямат перушина, шансът да оцелеят е малък, но си заслужава да се опита.

Купуваш бели червеи от риболовен магазин, с много остро ножче режеш червея на 3 части. Ципата на белите червеи е много жилава и, ако не се среже червея, организма на малкото пиленце изхвърля червея цял, без да усвои вътрешността и все едно не го храниш. В получената каша плюеш. Това се прави, за да се внесат в организма на пилето ензими, както правят родителите-птици като повръщат храната. Важно е плюнката да е от човек, който не пуши и не е пил кафе в близките 3 часа. После с пинсетка даваш в клюна на малки порции, но не на върха, а по-надълбоко, към гърлото. Внимавай да не влезе в отвора на трахеята, който представлява дупчица в долната част на устната кухина. Също и течности, ако се дават, много трябва да се внимава за този отвор. Ето го отвора на трахеята на възрастна птица:

Малките се хранят на всеки 1,5-2 часа с толкова количество, колкото искат. Когато са гладни, обикновено, е достатъчно да се докосне главичката на някое от пиленцата и то зейва с клюнчето нагоре, а другите като го чуят също зейват. Правят го и при всеки по-осезателен шум, между другото.

Вода допълнително не е необходимо да се дава, ако храната, която приемат, е достатъчно мокра. Плюенето в храната осигурява и необходимата течност.

Кутийката трябва да е малка, т.е. пиленцата да се гушат в нея, а не да се ширят, защото това означава загуба на топлина. Ако е по-голяма кутийката, напълва се с мекички нещица, като памучни парцалчета и други, и се оформя гнезденце. Въобще, в кутийката трябва да е доста пухено. Вълнени нещица и други да има, но да няма висящи конци, в които може да се заплетат и удушат. Памукът е добре за мека постелка, но пиленцата не трябва да имат пряк досег с него, защото като се движат той се заплита по краката им, влиза в клюна и има опасност да се задушат. Освен меките постелки, лекичко се завиват и отгоре, но не плътно, защото те се мушкат насам-натам и трябва да имат въздух.

Друго много важно нещо за голишарчетата е да са на много топло. Бутилка с много топла, но не чак вряла вода, увита с памучно парцалче, трябва винаги да има в кутийката, където стоят, и водата да се сменя на около 2 часа. Много е важно да са топли телцата им. Птиците имат по-висока от нашата телесна температура, така че, дори в жегите, голите пиленца трябва да се топлят. През нощта трябва да се смени водата с топла поне веднъж.

Ако всичко е нормално, преди или по време на хранене, птичетата се изхождат. Акото е като "опаковано" малко пакетче и лесно се взима и изхвърля. Трябва да се наблюдават дали се изхождат редовно. Липсата на отходен материал след 2-3 хранения, говори за наличието на някакви проблеми с храносмилането и, понякога, е предвестник на леталния изход. За да стимулираш изхождането, може след хранене да го погалиш по дупенцето с пръст или с меко парцалче или памуче. За да се изходи, обикновено, пиленцето върви на заден ход до "ръба на гнездото", в случая постелката му или ръба на кутийката и там пуска "пакетчето".

Понякога се получава нещо като запушалка от засъхнали изпражнения и пиленцето не може да изхвърля навън отходния материал, а той се трупа вътре в тялото му. При голите пиленца натрупаните вътре изпражнения даже прозират през тънката кожа. Това е много опасно, защото може да предизвика натравяне. В такъв случай, с памуче, натопено в топла вода клоаката се почиства и, ако има засъхнали изпражнения отвън, те се отстраняват много внимателно. След това съвсем лекичко се стиска дупенцето от двете страни на клоаката с два пръста и, обикновено, изпражненията излизат.

Ето едно бебе-лястовиче с "пакетче" :D

Ако пилетата вече са напълно оперени, отглеждането става по същия начин, но вече не е необходимо да се топлят с бутилки вода.

Важно е да се знае, че, за да може отгледани от човек пиленца да бъдат пуснати на свобода, те трябва да си останат дивички, доколкото е възможно. За целта гушкането и пипането въобще трябва да се сведат до минимум. Контактът с тях трябва да е само по време на хранене и оправяне на "гнездото". Никакво разнасяне насам-натам гушнати, никакво целуване и мачкане. Много е важно те да бъдат отгледани отговорно, с мисъл за следващите дни, когато ще трябва да се сблъскат с дивия начин на живот. Ако се допусне прекалено одомашняване, това действа объркващо на психиката им и те няма да се чустват на мястото си сред своите събратя, когато вече излетят и се присъединят към тях.

Също така, много е важно да се пуснат да летят веднага щом са готови за това, защото има много случаи, в които хора гледат лястовичета и бързолетчета, обаче им е трудно да се разделят с тях и, когато вече се решат, моментът за отлитане на юг на лястовиците и бързолетите е вече пропуснат. Това обрича птичката на смърт, защото сама тя не може да отлети на юг и ще се лута, докато умре от студ или глад, поради липса на насекоми.

НЕВИДИМИТЕ ГЪЛЪБИ

2009-06-21T15:33:00.025+03:00

Веднъж, по времето, когато още не работех в Зелени Балкани, си тръгвам от работа с една колежка и заедно чакаме автобуса на спирката. Тя се обръща към мен и ме пита "Извинявай, но защо всеки път като застанем на спирката, ти все гледаш нагоре в небето?". "Гледам птиците", отговарям и аз небрежно. "Е къде в София има птици?!" изумено възкликва тя. Поглеждам надолу. Десетина гълъба се мотаят в краката ни и събират трошляци по земята. Тя проследява погледа ми и "Ооо, аз дори не ги забелязвам", отронва гузно.

Разказвам всичко това, за да илюстрирам как птиците за повечето от нас са нещо, което просто си съществува извън нашия свят, а, в действителност, те са много близо - дишат, хранят се, размножават се и умират, често в мъки, поради начина, по който сме променили света. Понякога трябва много малко усилие за да спасиш живота на някоя от тях. Малко усилие за да разпери отново криле и да докосне небето. За постъпката си, разбира се, няма да получиш нищо материално. Дори "благодаря" няма да получиш. Но момента, в който я видиш как излита, не може да се сравни с нищо ...

Гълъбите са навсякъде и са, може би, най-многобройните птици в градовете. Те са се приспособили да изграждат гнездата си в отдушниците на шахтите, каквито всеки блок има. Това, обаче е истински капан за техните малки. Те често падат в шахтите и засядат между тръбите на някой от етажите. Стоят там в тъмното и гукат за помощ, но родителите не могат нищо да направят. Ако малкото е успяло да се захване за някоя от напречните тръби, то стои там дни наред, докато остане без сили, след което пада надолу и умира в шахтата. Ако се е заклещило някъде между тръбите, то си умира там от глад и изтощение. Ако не ти се вярва, че това се случва, просто си направи труда да отвориш шахтата долу в мазето и ще откриеш пластове с трупове на гълъби. Тези птици умират до нас!

Да се предотврати тази трагедия е напълно възможно и, при това, никак не трудно. Достатъчно е да се организира някой и да затвори отдушниците с мрежа, така че гълъбите да не могат да си правят гнездата вътре. Разбира се, за тези отвори, в които в момента има гнездо, ще трябва да се изчака, докато пилето излети. Друг достъпен и лесен начин е, да се запушат шахтите със смачкани вестници около тръбите най-горе, там, където шахтата започва, така че птиците да не могат да падат надолу в шахтата. А това, което всеки от нас би могъл да направи в апартамента си, е да запуши шахтата със смачкани вестници на своето ниво, така че, ако падне птица, да може да отвори отвора на шахтата в банята си и да я измъкне. В този случай, обаче, ако иска да е свършил наистина докрай работата, ще трябва да поеме грижата и за малкото гълъбче, докато то порастне и е в състояние да лети и се храни само.

Не пести труда си за нещо такова! Дори и да има съседи, които са против, можеш да изтъкнеш факта, че труповете гният по шахтите, мършата мирише отвратително и носи зарази. Това, гарантирано, ще ги убеди да се включат и те в акцията :D

СПАСИТЕЛЕН ОТРЯД ЗА ДИВАЧЕТА

2009-06-16T09:52:00.024+03:00

От всички природозащитни дейности, спасяването на пострадали по някакъв начин или осиротели диви животни е тази, чийто резултат директно и в момента се вижда и човек на момента получава удовлетворение от положените усилия. Разбира се, резултата не винаги е положителен. Разбира се, понякога животните умират в ръцете ти и ти се чустваш абсолютно безпомощен, или умират по-късно, когато вече са в Спасителния център. Дали в един момент претръпваш, за да успяваш по-лесно да преодоляваш тези ситуации, според мен, е въпрос на психика. Аз се занимавам с това от доста време вече, но така и не успях да претръпна. Всеки път светът за мен се срутва и ме залива с чернилка, но, все пак, продължавам с надежда към следващия случай.

Понякога, след време осъзнаваш, че за някой от случаите си можел да постъпиш по друг начин, знания за който тогава не си имал, и това, вероятно, е щяло да промени нещата. Все пак, потушаваш угризенията, защото знаеш, че си направил максимално възможното към онзи момент, със знанията, които тогава си имал. Взимаш си поука от всяка грешка и се учиш... непрекъснато, ден след ден. Наблюдаваш и се учиш.

Спасяването е труден начин на живот. За нормален личен живот въобще не може и дума да става, при положение, че си на повикване едва ли не денонощно. Раницата е винаги готова и където и да ходиш си все с нея. Никоя дамска чанта не би побрала това, което е от първа необходимост и трябва винаги да ти е под ръка. Какво съдържа? Добър въпрос :D Задължително ножче, ножица, пинсета, широко тиксо, бинт, марля, спринцовки, медицински ръкавици, работни ръкавици, препарати за обезпаразитяване, пакетче храна на гранули, семена, кутийка с червеи, брошури.

Предполагам, очевидно започва да става, че, ако си жена, няма начин да изглеждаш елегантно. Обувките се избират да са удобни, а не красиви. Не се знае в кой момент ще получиш обаждане да гониш ранен щъркел по полето, например. Иди го гони на токчета... Въобще, ежедневие са катеренето по дървета, спускането в шахти, промъкването в процепи...

Запаса от кашони също е задължително условие, защото здрави и хубави кашони трудно се намират в последния момент. Излишно е да споменавам, че редовно трябва да наглеждаш кофите за боклук. Е да, малко странно те гледат като ровиш в кофата, но какво от това, все тая...

Това, което, със сигурност, мога да кажа за спасяването е, че те променя тотално. От свито и тихо момиченце се превърнах в целеустремена и напориста и хич не се притеснявам да моля за странни неща и да обяснявам на хората как е редно да се постъпва. Чак нахална не станах, но съм толкова непоколебима и твърда в позициите си, че хората направо не смеят да ми противоречат.

Ааа, и още нещо. Нормализира съня. Толкова е уморително всичко, с което се занимаваш през деня, че вечер като легнеш направо умираш. Спиш като пън. Гаранция.

Та това, в общи линии, е животът ми и, колкото и да е странно, харесвам си го...

"Некои съображения" за евроизборите...

2009-05-29T06:57:00.012+03:00

Идат избори. Тежки времена за хората като мен, които мразят празните приказки и наложилия се канцеларски изказ на ораторите. Думи от рода на СТАТУКВО, ИНСТИТУЦИОНАЛИЗИРАНЕ и ИНСИНУАЦИЯ, просто ме изкарват извън кожата и, за да не се дразня, съм си нагласила мозъка да се изключва автоматично, ако засече тези думи в нечие говорене. Това е едно от новите достижения на мутиралия ми организъм. Хлебарките ряпа да ядат относно мутациите за приспособяване към околната среда. Човекът ги бие по всички параграфи. И отрови диша и яде, и на стрес издържа, и в кутийка (апартамент) бързо свиква да живее и дори има една нова функция да вярва, че е най-значимото същество на планетата. Хубаво е да вярваш в нещо!

Та за изборите... Писна ми от едни и същи лица! Тия хора не осъзнават ли, че само да ги гледа на човек му писва, камо ли да слуша пак същите приказки, каквито вече 20 години мелят?! Отдавна съм на принципа „Ти си говори, аз обещавам, че няма да те слушам.”

Новото за тези евроизбори е, че има партия ЗЕЛЕНИТЕ. Хич не ми допада идеята да свързвам зелената идея с политика и партии, амо то за хората, които защитават природата, май вече не остана друг метод на въздействие. То се видя, че без представители в различни институции, направо си ни мачкат и, да оставим факта, че мачкат „зелените” хора, но направо премазаха природата с инвеститорските си багери, а ние не искаме да допуснем това! Хората, все пак, са заменими, ама природата изгубим ли я, край... няма връщане назад...

Помисли и ти за себе си! Дали не е време вече да действаме радикално като изпратим българските „зелени” в Брюксел да прокарват идеите ни?

България ще се оплиска с тюленова кръв!

2009-04-05T20:04:00.017+03:00

България подкрепя изтребването на тюлени, стана ясно на 3 април 2009г. по време на гласуването на едно от последните заседания на постоянното експертно представителство по темата. И защо да не го подкрепя, след като, по принцип, не се интересува от изтреблението на животни. Това го доказва дългосрочната и целенасочена политика на държавата ни в областта на "опазване" на околната среда и биоразнообразието. Съвсем наскоро депутатите отхвърлиха предложение, внесено от граждани и подкрепено с над 30 000 подписа, за инкриминиране на жестокостта към животни. Какво повече да кажа, освен, че съвсем естествено ми изглежда държавата да не се интересува от животните, след като не се интересува дори от хората.

Оносно тюлените, България НЕ ПОДКРЕПИ приемането на пълна забрана за търговия с тюленови продукти на територията на Европейския съюз на ниво постоянно представителство, като по този начин ПОДКРЕПИ ежегодните зверски убийства на тюлени. Няма морал, няма милост! Животните не го заслужават! На 22 април 2009г предстои гласуване на забраната в Европейския Парламент, където ще лъсне нашата „принципна” позиция.

Интересното в случая е, че ние, като държава, дори нямаме икономически интерес от търговията с тюлени. Единствените държави, които не подкрепят приемането на пълна забрана за търговия с тюленови продукти на територията на ЕС са тези, в които този вид лов носи икономически ползи: прибалтийските държави, Швеция, Дания и Финландия. Всички останали страни-членки са за пълна забрана на търговията.

В писмо от 09.11.2007г до сдружение „На ти с природата” Министерството на икономиката и енергетиката на България подкрепя забраната и усилията на ЕС да сложи край на индустриалния лов. Въпреки това, след срещи на канадска делегация с нашия министър на околната среда и водите Джевдет Чакъров през миналата година, изведнъж нашата позиция се промени. Какви лостове са я променили, това никой няма да узнае, естествено, но се чудя дали тези хора, които взимат „важните” политически решения, биха спали спокойно, ако изгледат поне един клип на тази тема. Да видят ужаса в очите на тези беззащитни същества, да усетят собствената си мерзост, опръскана с кръвта им...

Тази година по света ще бъдат избити 275 000 тюлена, 98% от които бебета на възраст под 3 месеца. Бавната им и мъчителна смърт ще тегне на нашата съвест, само за да се кипрят разни примадони тип „Кукла Барби” в луксозните продукти, търгувани в Европа и света. И това е само официалният брой на жертвите. Нали не храните илюзии, че ги броят наистина?! Кому е притрябвало това?

На 22 април се очаква българските евродепутати да гласуват в Европейския парламент ЗА или ПРОТИВ пълната забрана на търговията с тюленови продукти, но знаете ли кое ми се струва дори по-страшно от това, което са сторили нашите „държавници”. По-страшното за мен е това, че дори да имаше референдум по този въпрос, малка част от нас българите щеше да се трогне от съдбата на тези същества. Ние не се трогваме от съдбата на животните по нашите земи, какво остава за такива, които са на стотици хиляди километри от нас? Нали кръвта ще се плиска в нечии чужди води...

ТРУП В ХОЛА

2008-12-18T10:52:00.013+02:00

Това е труп...

Това също!

КОЛКО ЛИ ПРИЯТНО ЩЕ СИ ИЗКАРАТЕ ПРАЗНИЦИТЕ С ТРУП В ХОЛА?!

Вземете си живо дръвче в саксия и му дарете свобода след празниците като го засадите навън.

За да оцелее дръвчето до пролетта трябва да спазвате някои изисквания. Не се препоръчва престой за повече от 2 седмици на топло. През есента и зимата то изпада в състояние на покой, но по-дългият престой при стайна температура го събужда. Добре е да не поставяте дръвчето в близост до източници на топлина. Веднага след коледните празници трябва да го изнесете на балкона или двора, където да изчака деня, в който ще му дарите свободата, като го засадите в земята.

ЖИВОТЪТ НА ЕДНА СНЕЖИНКА

2008-12-10T12:00:00.031+02:00

dойде ли зимата, започва и психозата за коледния дух, подаръците и невероятно сложното измисляне на място, където да я прекараме. В този момент снегът е просто една подробност, заради кишата, в която газим, опитвайки се да се доберем до някоя спирка, или необходимият фон за празниците. Замисляли ли сте се от какво е съставен той, какво прекрасно творение е снежинката и какви удивителни форми снежинки има.

РАЖДАНЕТО

Историята на всяка една снежинка започва с изпаряването на водата от океаните, езерата и реките.

Когато въздухът се охлажда, в даден момент парата започва да кондензира. Когато това се случва близо до земната повърхност, водата може да кондензира под формата на роса по тревата. Високо над земята, обаче, водната пара кондензира върху праховите частици във въздуха. Тя кондензира в неизмеримо малки капчици, всяка от които съдържа поне една прахова частица. Облаците представляват огромен брой такива миниатюрни капчици.

През зимата снегообразуващите облаци са изградени предимно от течни водни капчици, дори когато температурата е под точката на замръзване. Водата е преохладена, понятие означаващо, че е охладена до температура по-ниска от точката на замръзване. С продължаващото охлаждане на облаците, капчиците започват да замръзват. Този процес е постепенен и започва при температура около -10 C и капчиците не замръзват всички едновременно.

При замръзването си, всяка капчица се превръща в парченце лед, заобиколено от други капчици в облака, които още не са замръзнали. Ледът нараства с кондензирането на още пара по повърхността му, оформяйки снежинка. С нарастването на леда останалите водни капчици бавно се изпаряват и насищат въздуха с още повече пара.

МОРФОЛОГИЯ

Когато започнали да формират снежни кристали в лабораторни условия, учените открили, че тяхната форма зависи от температурата и влажността. Това поведение на кристалите е показано в диаграмата.

От тази диаграма се вижда, че кристалите формират по-прости форми, когато влажността е по-ниска. Най-сложните форми се формират при изключително висока влажност.

Защо формите на кристалите се променят толкова много, в зависимост от температурата, това все още е загадка. Ясно е, че растежът зависи от точното количество молекули пара, вградени в растящия леден кристал, но голяма част от физичните процеси, свързани с това, все още не са добре проучени.

И така, следващия път, когато снегът ви докосне, протегнете ръка и приютете няколко топящи се кристала за малко на ръкавицата си. Погледнете ги отблизо с очите на човек, който знае нещо за тях. Пожелайте си нещо за новата година и се радвайте, че Природата ви е докоснала с едно от своите прекрасни творения.

ЕВОЛЮЦИЯ В НАПРЕДНАЛ СТАДИЙ

2008-11-09T21:23:00.022+02:00

Нещо странно се случва с еволюцията на човека. Ние все по-бързо губим способността си за приспособяване и, изглежда, инстинктивно усещаме, че оцеляването ни е все повече под въпрос, затова усилено се стремим да променяме заобикалящата ни среда.

Вирусите, които ни разболяват, стават все по-устойчиви на нашите „изобретения” лекарствата. От друга страна, вече се налага да се ваксинираме масово, защото организмите ни, повредени от тъпченето с антибиотици и храни, отгледани с пестициди и пълни с консерванти и оцветители, не могат да се справят вече дори с най-простите вируси и микроби.

Има и един, много интересен за мен, резултат от „еволюцията” на човека. Това е фактът, че масово хората станаха гнусливи. За жените си знаем, че от край време са малко откачалки на тази тема, но това, че тази болест се пренесе и на мъжете, направо ме изумява.

Аз си имам моя теория по този въпрос. Според мен организма, макар и видоизменен, инстинктивно се пази от нещата, които „смята” за заплаха. Така, понеже организмът на човека „знае” че е слаб и би могъл да заболее дори от незначителни неща, ни „подтиква” да ограничаваме допира си с почти всичко, причинявайки ни чувството „гнус”.

Знам, звучи странно, но не ви ли се струва откачен фактът, че затрупваме домовете си с купища различни препарати за почистване и дезинфекция. Вече не можем да живеем без тях. Ако видим паяк или муха в дома си, направо се потрисаме от мисълта, че ще трябва да живеем „под един покрив” с тях и първото, което правим, е да ги убием. Страхът от другите същества ни е завладял изцяло и диктува голяма част от действията ни. Фобиите завладяха света!

В същото време, докато дезинфекцираме неистово домовете си, боклуците около нас вече са планини, тъй като не се скъпим да използваме ресурси дори за такива безсмислени неща като опаковките, чиято цел е само да привличат клиента. Те по никакъв начин не променят качествата на продукта, който предлагат.

Вече не можем да ядем храна, без да е обработена по някакъв начин. Все по-малко хора ядат сурови плодове и зеленчуци, например. Голяма част от децата мислят, че млякото идва от магазина, а не от крава, каквато изобщо не са виждали.

ДОПУСНАХМЕ ТЕХНОЛОГИЧНИЯТ НАПРЕДЪК ДА НИ НАПРАВИ ИЗКУСТВЕНИ

Събуди се! Това ли е животът, който искаш?! До какво ще доведе всичко това?!

Един ден ще се събудиш и няма да има птици, насекоми, риби ... Слънцето мрачно ще се издига в празното небе, но ти няма да го видиш заради смога. И тогава чак ще разбереш какво си загубил. Тогава ще осъзнаеш, че сме имали нужда от всичко това, за да бъдем наистина живи! За нещастие, вече ще е твърде късно...

Кръв по невинния сняг...

2008-08-07T12:55:00.027+03:00

В този постинг нямам намерение да ви спестя нищо. Ако сте със слабо сърце, не го четете; ако искате да вярвате, че хората са добри същества, не го четете; ако не ви пука за нищо друго освен за удобното съществуване, не го четете! Но без значение дали четете за това или не, то се случва. Всяка година по едно и също време, абсолютно сигурно като смяната на деня с нощ, без промяна от десетки години до днес.

Всеки от нас е виждал снимка на сладко пухкаво тюленче с огромни миловидни очи...

... и никой от нас не предполага какво са видяли тези дълбоки черни очи. Никой от нас няма представа колко ужас се крие в тях през пролетта.

Всяка година през пролетта, в продължение на 6 до 8 седмици ледовете в залива Свети Лорънс и по източния бряг на Нюфаундленд и Лабрадор плуват червени.

Започва най-мащабното ежегодно изтребление на морски животни досега и единственият търговски лов, чиято мишена са малките на даден вид.

Всяка година през тези кървави седмици на пролетта 300 000 млади гренландски тюлена, на възраст от 2 до 12 седмици, биват пребити до смърт. Ловците разбиват черепите им със специална бухалка, наречена хакапик. Труповете довличат до плавателните съдове с куки и там на леда ги одират. Взимат само кожите, другото остава на леда или бива изхвърлено във водата.

Хиляди други ранени малки (от 15 000 до 150 000 на година), успяват да се измъкнат от ловците и умират по-късно от раните си или се удавят, тъй като на възраст под 5 седмици те още не могат да плуват.

Убиват ги главно за кожата, която се изнася за Финландия, Норвегия, Хонконг, Турция, Русия и други държави, където се използва за направата на скъпи дизайнерски палта и аксесоари. Сред най-големите потребители на тези продукти са дизайнерските къщи Gucci, Prada и Versace.

За канадското правителство това е просто огромен по мащабите си бизнес и държавата печели милиарди от износа на кожи. Според канадската държавна агенция, която отговаря за лова на тюлени, годишната печалба от него възлиза на "повече от 20 милиона канадски долара".

"Канадското правителство настоява, че ловът на тюлени е индустрия с животински продукти като всяка друга. Те казват, че макар да не е красиво, единствената разлика с другите видове кланици е, че животните се убиват на леда. Но ние открихме очевидни нива на страдание, което не би било толерирано в никоя друга индустрия по света", казва Йън Робинсън, британски ветеринар.

Два отделни ветеринарни доклада, изучаващи лова на тюлени през 2001г., единият от които поръчан от канадското правителство, показват множество примери, в които животните са удряни с бухалки или застрелвани, но не изпаднали в безсъзнание след това.

И двата доклада са документирали множество случаи, в които животните биват закачвани с куки и теглени по леда, докато са още в съзнание и много от тях са все още живи, когато ги довлекат най-сетне до плавателния съд по този начин.

Ето какво е открил един международен екип от петима ветеринари:

* 79% от моряците не проверяват дали животното е мъртво преди да го одерат.
* В 40% от убийствата се налага морякът да удря тюлена с бухалката втори път, защото той е все още в съзнание след първия удар или изстрел в главата.
* При 42% от убитите тюлени, при аутопсията са открити минимални или никакви фрактури, което показва голяма вероятност тези тюлени да са били одрани живи.

Брюксел, 23 юли 2008

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ОБЯВИ ЗАБРАНА ЗА ТЪРГОВИЯТА С ТЮЛЕНОВИ ПРОДУКТИ, С ЦЕЛ ПОДОБРЯВАНЕ ПОЛОЖЕНИЕТО НА ЖИВОТНИТЕ

Европейската комисия одобри днес предложение за регулационна забрана на търговията с продукти от тюлени в рамките, във и от Европейския съюз, за да е сигурно, че продукти, добити от тюлени, убити и одрани по начини, които причиняват болка, стрес и страдание, няма да присъстват на Европейския пазар. Търговията с тюленови продукти, ще бъде разрешена единствено за продукти, за които може със сигурност да бъде доказано, че използваните ловни техники са били в съответствие със стандартите за хуманно отношение към животните и те не са страдали ненужно.

Европейския комисар по въпросите на околната среда Ставрос Димас каза: "Предлагаме забрана за пускането на пазара, вноса, транзитното превозване и износа от ЕС на тюленови продукти. За тюленови продукти, идващи от страни, практикуващи жестоки ловни методи, не бива да бъде допуснато влиазнето в ЕС. ЕС е решен да поддържа високи стандарти за хуманно отношение към животните."

"Изявлението на комисаря Димас е в отговор на масивния обществен отзвук и растящата политическа опозиция в Европейската общност срещу промишления лов на тюлени. Въпреки резултатите от редица авторитетни изследвания, които показват, че мнозинството от канадците също се противопоставят на промишления лов на тюлени, канадското правителство продължава да действа в пълен контраст с общественото мнение, в услуга на местни политици и кожената индустрия", коментираха от ИФАО Канада.

Докато чете това някой сигурно ще си каже "Това се случва далеч от тук. Какво ме засяга?!" Не, това не се случва далеч, това се случва в нашия свят, това го извършват хора като нас, това го търпят хората като нас!

Сега отместете поглед от написаното дотук и си кажете, че светът си е все същия, след прочетеното. Наистина ли можете да го твърдите със сигурност? Наистина ли можете да забравите кръвта по снега, малките пухкави тюленчета, които дори не се съпротивляват на клането? Наистина ли можете да спрете до тук, без да направите нищо, за да промените нещата?

Не си купувайте кожено палто. То е мъртво!

Бойкотирайте морски храни и продукти, произведени в Канада!

Пишете на премиера на Канада, за да изразите възмущението си от политиката на страната по отношение на бруталните убийства на тюлени:

His Excellency Stephen Harper
Pime Minister of Canada
Office of the Prime Minister
80 Wellington St.
Ottawa K1A OA2
Canada
613-941-69oo (fax)
pm@pm.gc.ca

КУКЛАТА от Габриел Гарсия Маркес

2008-08-05T13:51:00.006+03:00

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...

Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.

Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.

Новите ловци

2008-07-23T17:56:00.081+03:00

Новите ловци не са мъжките момчета от едно време. Новите ловци купуват скъпарски дрешки и оборудване последен модел и всички необходими маскировъчни атрибути за ловния им външен вид. В ежедневието си те са обикновени чиновничета, типове, които мислят, че да си авантюрист е мъжкарско, или дебели чичковци, които не намират смисъла на живота в друго и чувстват нужда да изглеждат по-корави в собствените си очи, защото биреното им шкембе ги притеснява. Ааа да, пропуснах преуспелите образовани парвенюта, които скучаят, и тръпката от убийството ги привлича. Задължително трябва да отбележа, че повечето български депутати са ловци. Всички те, комплексари, които дълбоко в себе си знаят, че нищо не струват, просто се пънат да се доказват, че са нещо повече от нищо.

Мен лично, те често ме изненадват с някои свои несъвместими с ловджийството качества. Голяма част от тях, например, са гнусливи. Лигави малки мъжленца в ролята на хищни батковци. Можете ли да си представите как такъв гнуслив човек ще одере животно? Това ще е истински цирк! А как такъв гнусливец ще седне да се нахрани сред природата? Той със сигурност ще си носи покривка и прибори. Повечето дори си носят сгъваеми столчета и масички, защото изнежените им градски задници не могат да се ръбят на някой дънер. Само опитайте да си представите колко несъвместимо е това с представата за човек, който е на ТИ с природата!

И тези градски нежни човечета убиват живи същества за удоволствие! Тези градски нежни мъжленца заявяват, че това било в кръвта на човека от край време и било нещо съвсем естествено, понеже дивия човек едно време така е преживявал! Интересно ми е дали, според тях, е било естествено за дивия човек да се гнуси от всичко, да е лигльо и мрънкалник, да не може да седне на тревата без одеалце, да не може да се храни с ръце, без покривка, прибори, столче и масичка?

Убийството си е убийство, както и да го усукваш! Ако можеш съзнателно да убиеш паяк, птица или по-голямо животно, значи можеш да убиеш и човек. Няма причина убийството на човек да е лошо деяние, а убийството на друго живо същество да се смята за нещо съвсем естествено. Ако, действително, разумът отличава човека от животните, защо го прилагаме само когато имаме полза от това? Да искаш да причиниш болка на друго живо същество, което ще страда по същия начин, по който и ти, показва пълната липса на разум!

Да ви кажа честно, ако съм изпаднала в ситуация да нямам какво да ям, сигурно и аз бих убила диво животно, за да се нахраня. Тези хора, обаче, не страдат от липса на храна ни най-малко. И отгоре на всичко, понеже са романтични души, смятат, че да предадеш от баща на син увлечението си по убийствата е нещо велико.

Вижте тези мазни самодоволни физиономии. По-големи ли са тези хора от живота, по-ценни ли са от природата...?

А ето го и нашият президент. (Много добре ми е известно, че тази титла се пише с главна буква, но никой ловец не заслужава това.).

"Нов скандал се заформя около президента Георги Първанов. Докато в събота народът жалеше жертвите във влака "София-Кардам" и цялата страна бе потънала в скръб, държавният глава бе на лов край Симитли.

Хайка за вълци организираха за Първанов служителите на Държавно лесничейство - Симитли на 1-и март сутринта, когато вече се знаеше за трагедията с влака - убиец, а световната агенция Ройтерс вече тиражираше снимки от изгорелия влак. Късно вечерта в петък гардове от Националната служба за охрана завардили хотел "ДиМарио", тъй като сутринта в 5,30 трябвало да пристигне високият гост.

Докато отчаяни семейства трескаво издирваха изчезналите си близки главата на държавата бе нарамил пушка и отиде на ловен излет в района на Куматинските скали над Симитли. За пазената в тайна хайка бе създадена отлична организация от временния шеф на лесничейството Борислав Кутузов. Служителите му са играли ролята на гоначи на вълците. Времето, обаче, не им стигнало и не успели да изкарат хищниците, които да паднат на мушката на Първанов, отбелязват саркастично колегите от в."Струма" (Цитат от блога на в."24 часа").

Морал? Да бе!

Джими късметлията

2008-07-12T19:28:00.021+03:00

Запознайте се с Джими - едно куче имало нещастието първо да остане без дом и стопанин, а после да се сдобие с тежка кожна инфекциозна болест, за да не скучае. Как се справя Джими с живота? Мъчително трудно.

Джими живее самичък до необитаемата къща, която е била дом на неговите стопани. За него няма храна и вода. Никой не се интересува от живота на Джими, камо ли от здравето му. Той е сам срещу болестта, превзела тялото му, срещу която е просто безсилен. Краста!

Болестта се предизвиква от кърлежи, които живеят и снасят яйца в роговия слой на кожата. Тя се покрива с характерни кори, козината опадва, животното страда от силен сърбеж, малокръвие, а понякога настъпва и смърт от изтощение.

За щастие на Джими той е забелязан от някого, на когото му пука. За нещастие на този човек, обаче, цялата система е срещу желанието му да помогне на Джими.

Лечението от краста е продължително (2-4 месеца) и, поради тази причина, излиза доста скъпо. Ако не си заможен, един бърз поглед върху ценоразписите на услугите във ветеринарните клиники, ще те накара доста да се разколебаеш, предвид факта, че, по принцип, по време на лечението кучето трябва да пребивава в стационар към клиниката. В повечето случаи, когато става въпрос за бездомно куче, хората се уповават на надеждата, че някой друг ще си направи труда да помогне. Затова просто отминават и забравят за случая. Това, обаче, е "лъжа и измама", просто защото не се случва по този начин.

Срещнах Джими случайно. Тъй като живее доста уединено, можеха да минат месеци без да го забележа. В момента, в който го видях, разбрах, че е краста, дори без да съм се сблъсквала с тази болест преди. Кожата изглежда ужасно, мирише ужасно и ясно си личи, че животното се мъчи. Сърбежът е толкова силен, че Джими не можеше да стои на едно място, дори докато се храни, и непрекъснато се хапеше по гърба там, където можеше да достигне. В резултат на това, кожата му беше много разранена. Страшно!

Така започна нашата обща борба.

Следват седмици наред в разговори с фондации за защита на животните. Категорично ми отказват с мотива, че, ако го вземат в някой от приютите, стопанисвани от тях, ще зарази останалите кучета там. Странно е, че нямат изолатор за заразно болни кучета.

Междувременно, светлина в тунела. От медиите научавам, че откриват тържествено нов приют за кучета в Слатина и, тъй като по никакъв начин не мога да открия телефон, решавам да го посетя на място и да се моля да вземат Джими. Излишен оптимизъм! Приютът може и да е открит официално, но ще заработи едва след 3 месеца, защото няма необходимите разрешителни, а крастата бързо напредва и вече е превзела повече от половината гръб на Джими. Съветват ме да го дам в общински приют, което ще отърве мен от грижите и..., почти сигурно, ще отърве Джими от живота. Неприемливо!

Страх ме е да се свържа с някоя ветеринарна клиника, защото знам, че не бих могла да издържа финансово на това. Постепенно започва да ми се изяснява, обаче, че това, май, е единствената възможност.

През това време пиша по форуми, консултирам се, търся съвети, формирам си мнение. Вече е кристално ясно, че друг начин няма.

Свързах се с ветеринарна клиника "Добро хрумване", която ми беше препоръчана в един от форумите. Лекарите се оказаха много отзивчиви хора, с искрено желание да помогнат. Дойдоха да го прегледат на място, защото Джими е толкова наплашен, че едва ми позволява да го галя, камо ли да го заведа до клиниката за преглед. Още същия ден поехме по дългия път на лечението. Оказа се, че, компромисно, може да бъде лекуван без да пребивава в стационара, което значително ще ме облекчи финансово.

Моите колеги и познати, хората, които бяха около мен по време на отчаяните ми опити да осигуря помощ за Джими, не могат да повярват, че в държавата ни няма организация за справяне с подобен проблем по хуманен начин. Истината е, че наистина няма. Истината е, че държавната машина не цени човешкия живот, какво остава за кучешкия! Дори да не обичах кучетата, щеше да ми е притеснително да знам, че заразно болни животни просто стоят някъде в този град и заразяват други животни около себе си. Освен това, някак притеснителен е фактът, че за такова животно държавата предвижда единствено смърт, защото да убиваш е по-евтино, отколкото да лекуваш!

Джими просто извади късмет, това е. Хиляди като него умират в мъки, сами, гладни, без подслон. И не че няма желаещи да им помогнат. Не! Просто желаещите да помагат се сблъскват с бездушните стени на държавното ни безхаберие, еднакво и за хората и за животните в нашата безумно изградена държава!

Диета за бебета прилепи

2008-06-28T16:59:00.043+03:00

Как ще реагираш, ако на балкона ти кацне... прилеп? Е, ако си жена, не почвай да пищиш истерично! Звукът е ужасно гаден, а прилепите имат много чуствителен слух.

Та, сигурна съм, че ще останеш, най-меко казано, изненадан/а. А, какво ще кажеш, ако прилепът си изпусне бебето на балкона ти? Е, това вече би било прекалено, ще кажеш. Ами, в интерес на истината, и такива неща се случват.

Първото, което би трябвало да направиш е, без да го пипаш, да оставиш бебето там, където го е изпуснала майката, с надеждата тя да се върне да си го вземе. Междувременно, трябва да е сигурно, че кучето или котката нямат достъп до мястото, защото това би могло да се окаже фатално за мъника.

В случай, че до 2-3 часа майката не се върне, налага се, ако искаш да му помогнеш, да го сложиш в кутия с ДУПКИ за въздух.

Следващата ти стъпка би трябвало да е обаждане или мейл до Спасителния център за диви животни в Стара Загора, РИОСВ (Районна инспекция за опазване на околната среда) в твоя град или някой от офисите на Зелени Балкани в София, Пловдив или Стара Загора. Зелени Балкани е организацията, изградила и стопанисваща Спасителния център за диви животни, който, засега, е единствен в България. Когато получат информацията от теб, те ще организират взимането на животинката и транспортирането и до Стара Загора.

В градовете, където има доброволци на Зелени Балкани, обикновено, един от тях идва да го вземе. И, тъй като за София, аз съм един от тези доброволци, които взимат пострадалите животни и организират транспортирането им до Спасителния център, наскоро ми се обадиха за 2 такива бебета прилепи, изпуснати от майката на балкон в жилищен блок.

Нямаш представа какъв сладур е едно такова бебе прилепче!!! Същество с дължина на тялото около 3 см. Гледаш го и просто се чудиш как това телце побира органите му. Главичка колкото грахово зърно, очички по-малки от глава на топлийка и миниатюрни ръчички и крачета. Истинско бижу!

Прилепите, които се срещат у нас, в България, са насекомоядни. А с какво, мислиш, се храни това малко бижу, ако, по някаква причина, е отделено и не може да суче от майка си? По-добре да не знаеш, но, все пак, за да дам информация, която може да се окаже полезна, ще ти кажа - пюре от червеи. Да, правилно си прочел и, ако искаш да спасиш живота на такъв мъник, ще трябва да му го осигуриш. Как? Ето една приемлива рецепта:

Бели червеи (от риболовен магазин)
Витамини (неразтворими)
Пълноценно мляко за човешки бебета
(сухо или течно, от аптеката)
Вода (ако е необходимо разреждане)

Съставките се слагат в миксера и... нататък е ясно. Полученото пюре се минава през цедка, за да се отделят твърдите частици и кожите на червеите и после със спринцовка се дава капка по капка в устичката на бебето, внимателно, за да не се задави. И една дребна подробност - сместта трябва да е относително топла, когато се дава на такъв мъничък крилатко.

Гадно е, че се убиват червеите, но това спасява живота на мъници, като тези двамата, които ми се наложи да храня, докато ги изпратя в Спасителния център.

Обикновено, понеже прилепите са бозайници, хората се опитват да ги хранят с мляко от магазина. Лошото е, че то не съдържа веществата, които са необходими за оцеляването им.

Толкова за бебетата на прилепите.

Градът не е гостоприемно за животните място, но човечеството им оставя малко възможности за избор и те просто са принудени да обитават тази "неприродна" среда. В резултат на различни препятствия, животът и здравето им, често, са застрашени.

Като човеци, не е необходимо да бъдем надменни! Нищо не пречи да помогнем, когато някой има нужда от това, дори и този някой да е животинка.

Какво ми е противно в жените

2008-06-24T11:32:00.011+03:00

Питали ли сте се някога защо жените са толкова претенциозни за всичко? Ще речеш, че не сме раждани в един свят, на една планета... Всичко се свежда до едно непрекъснато мрънкане за всичко. Честно казано, мисля, че жените искат нещо, което не знаят какво е и това обърква тотално възприятията им за света.

Едно от най-неприятните, по мое мнение, е широкоразпространеното женско убеждение, че жените са нещо повече от мъжете и мъжете, едва ли не, могат да служат, по необходимост, само за разплод. По-тъпо нещо, според мен, не може да бъде измислено. Достатъчно е да чуете няколко женски разговора, за да осъзнаете, че други теми, освен домакинството, децата, маникюра, солариума, прическата или дрехите, повечето жени рядко имат. И тези същества претендират за висока интелигентност и култура. Моля ви се! Че има тъпи мъже има, но такова тотално изпадане, каквото е при жените, просто не се наблюдава.

Наскоро дочух един разговор между жени, че, видите ли, те били принудени да полагат неимоверни усилия за външността си, защото мъжете налагали този стил на поведение, като непрекъснато гледали готини мацки в интернет и по медиите. Моля да ме извините за радикалното изказване, но, ако аз се страхувам, че гаджето или мъжа ми ще гледа някви лъскави мацки, това означава, че аз считам себе си за нещо по-малко стойностно от тези кукли. Лично аз предпочитам да не съм чак толкова лъскава и наклепана с какво ли не, но да имам съдържание, а не да съм просто красива обвивка. Въпрос на вкус, разбира се, но, робувайки на “модните тенденции” тези момичета сами се докарват дотам, че да не струват нищо.

А какво да кажем за прословутата еманципация? Жените искат хем да са равноправни с мъжете, хем да има кавалери, които да ги обслужват. Е, очевидно, трябва да избереш едното или другото. Или ще си фльорца, която никаква работа не може да свърши и ще изискваш мъжете около теб да те глезотят или ще си напънеш мозъка да научиш това-онова и ще работиш наравно с мъжете, без да мрънкаш или мяукаш колко е тежко това. Как може да искаш равноправие, а да не можеш да смениш една ел.крушка, например?

Та така с жените...

Животът, обикновено, се свежда до избор на пътища и пътечки, по които да вървим. Това, какъв човек си, най-често, зависи от това, какъв искаш да бъдеш...

Червенобузите черупки

2008-06-23T13:46:00.012+03:00

В зоомагазините от няколко години насам кипи едно масово предлагане на червенобузи костенурчета. Размера им е колкото монета, очичките любопитно изпъкнали, черупката вълшебно цветна. Сладури! Как да не луднеш по тях?

Резултатът е поразителен. Децата налитат на тях като мухи на мед и човек си казва: Какво пък? Не изискват големи грижи като куче или котка, например, стоят си в миниатюрното аквариумче и не пречат на никого. И купува.

А с действието купуване започват и истинските проблеми не само за купувача, но и за костенурчето, тъй като продавачът в магазина, обикновено, дава погрешна информация за начина на хранене, възрастта и размерите, които костенурките може да достигнат.

Гранулите, които продавачите така уверено предлагат за храна на костенурки, всъщност, не съдържат достатъчно хранителни вещества за животните. Хранени само с тях, повечето животни започват да боледуват, организма им отслабва и накрая умират. Костенурките се нуждаят от богата на хранителни вещества диета. Младите костенурки се нуждаят от растителна и месна храна. Растителната може да се състои от листа на глухарчета, водорасли, дори листа на НЕОТРОВНИ стайни растения. Месната храна може да съдържа червеи, мамарци (вид ларви), сурови неосолени скариди, риба, сурово или варено пилешко или свинско месо без жили и хрущяли. В интерес на истината, моите костенурки обожават кашкавал и топено сирене, въпреки че никога не съм ги срещала в препоръчителните храни. Според някои публикации, с напредването на възрастта костенурките стават предимно месоядни и в един момент вече тотално отказват да ядат растителна храна, според други е точно обратното. С мойте черупки се случи първото. Сега, като им подам нещо растително, ме гледат все едно съм откачила :-)

Продавачите в зоомагазините, някак лесно, пропускат и да уведомят купувачите, че почти никой ветеринар в България не лекува такива животни. Възникне ли проблем, трябва да се оправяте сами, което, в повечето случаи, се оказва фатално за живота на тези същества.

Растейки, те достигат доста внушителни размери и вече нямат нищо общо с онези сладки "стотинчици", които сте харесали в зоомагазина. Ако ви пука и искате да им е добре, започвате да купувате все по-големи аквариуми, които в един момент стават огромни, предвид апартаментите, обитавани от повечето от нас. Няма да обяснявам подробно колко трудно става почистването, когато аквариумът вече е доста по-голям. Накратко, физически трудно и отнемащо доста време занятие.

Една от широкоразпространяваните от продавачите в зоомагазините заблуди е, че червенобузите костенурки живеят до 12-годишна възраст. Е да, ама не. Когато мойте черупки наближиха тази възраст, изпаднах в дълбока депресия, защото ги чаках всеки момент да умрат и ужасена започнах да търся в нета повече информация по този въпрос. Какво да ви кажа... пак изпаднах в депресия, но не защото черупките ми ще "гушнат водораслите" скоро, а защото, вероятно, ще ме надживеят. Да! Оказва се, че ще трябва да ги включа в завещанието си, защото, според едни източници, може да достигнат възраст 40 години, а според други - 75-100 години. Ха сега де!

Повечето хора гледат костенурчетата няколко години и, понеже им писва, решават да ги пуснат на свобода. Да, ама България не е тяхната родна свобода и, пускайки ги, те допринасят за унищожаването на българската природа. Червенобузите костенурки са доста агресивен вид и, обикновено, изместват бързо от водоемите българските блатни костенурки, които, и без това, не са многобройни. Много червенобузи вече са пуснати в зоологическата градина в езерцето с патиците, в резултата на което, краката на патиците са изпохапани. Вече не е толкова рядко явление да се видят изхвърлени костенурки в реките или язовирите на България. Една от моите костенурки е била намерена, носена от дъждовния порой по улицата в един от малките ни градове.

Извода от всичко това би трябвало да е, че не трябва емоционално да се хвърляте в такива покупки. Не само за ваше добро, но и за доброто на животинчето. То не е просто играчка, която можеш да хвърлиш, когато вече не ти се играе с нея. Не е черупка за украса на дома или за залъгалка на децата. То е ЖИВО СЪЩЕСТВО като нас.

Полиетиленовите хора

2008-06-22T21:14:00.003+03:00

В моя стар квартал, помежду опърпаните сиви блокове изникнаха нови цветни блокчета. Новаците са красиви, спор няма, но стоят някак като кръпки на фона на сивото. Не стига това, ами си имат добре поддържани тревни площи, алпинеуми, езерца и ... огради.

Контраста е неописуем. Понякога, минавайки покрай тези блокове, любопитно надничам какво става вътре, зад оградата. Днес, например, някакви смешни лъскави хора бяха решили да си оправят тревната площ. Смешни, защото изглеждаха някак нелепо в официалното си облекло, което въобще не се връзваше с дейностите по почистване и подкастряне на растения.

Не знам защо, но винаги ми се струва, че тези хора са в аквариум и ние ги наблюдаваме отвън. Аз ги наричам полиетиленови хора, защото и те, също като полиетилена, са лъскави, но изкуствени. Странно е. Те, като правило, са млади и уверени, карат нови коли последен модел и не общуват с никого от сивите блокове. Просто сме от различни светове, това е ясно, както е ясно и това, че нещата вървят в тяхната посока. Имам предвид, че стария тип взаимоотношения между съседите постепенно ще отпаднат, ще се обособяват все повече такива затворени комплекси и хората ще стават все по-лъскави. Лъскави, но... изкуствени.

Защо е трудно...

2008-06-17T17:24:00.009+03:00

Чудя се, защо постепенно стана толкова трудно за повечето хора да живеят естествено?

Защо е трудно да дишаш един и същ въздух с други живи същества, вместо да изтребваш всички мухи и паяци, дръзнали да припарят до дома ти?

Защо е трудно да се предпазиш от нашествията на насекомите, чието съжителство ти е неприятно, използвайки вещества, които ги отблъскват, вместо да ги убиват?

Защо е трудно да минеш по пътеката с плочи, дори това да удължи пътя ти с 1-2 метра, вместо през тревната площ, където ще газиш буболечките?

Защо е трудно в домакинството си да не използваш безбройните видове токсични препарати за почистване, вместо да се потрудиш малко повече, но да знаеш, че не си замърсил толкова много с отрови отпадните води?

Защо е трудно да понесеш лекия дъждец и така ожесточено стискаш чадъра, все едно си от захар и ще се стопиш при допира на първите 2-3 капки?

Защо е трудно да седнеш на тревата или на камък, а непременно ти трябва пейка?

Защо е трудно да си носиш платнена торба за пазаруване, вместо да взимаш всеки път найлонова от магазина?

Защо е трудно да изхвърляш боклуците си разделно?

Защо е трудно да изхвърлиш фаса си в кошчето за боклуци, вместо да го хвърлиш на улицата?

На мен тези неща не са ми трудни. Да, някои от тях отнемат малко повече време, но не са ТРУДНИ за изпълнение.

На баща ми

2008-06-06T21:25:00.006+03:00

В мойта тиха нощна гора
сови тайнствено бдят.
В мойта тиха нощна гора
дървета беззвучно сълзят.

Вълци вият. Късно е вече
и мъгла стеле мойта гора.
Във душата ми „Тук съм” изрече
тихият глас на моя баща.

Доволството на ежедневието...

2008-06-06T18:19:00.005+03:00

Какви чувства те обземат като срещнеш свой бивш съученик 10 години след завършването, например? Не се ли изненадваш като видиш пред себе си един улегнал човек, семеен и вече с няколко деца и осъзнаеш в какво си се превърнал самия ти? Не те ли обхваща носталгия по онова момче или момиче, което си бил или била? Помниш ли онова време, когато мислехме, че, стига да искаме, можем да променим света?

Хей, къде са тези момчета и момичета сега?!?! Потънали в удобството на холната си гарнитура преживяваме доволството на ежедневието и не ни е приятно да се сещаме за великите идеи, които сме имали. Погледите ни вече са фокусирани не върху целия свят, а върху семейството ни единствено. Най-важното е близките ни да са добре, децата да не станат наркомани, а другото.... без значение е вече. Нали си имаме Макдоналдс, хипермаркети и автомобили. Майната им на идеите, на хората от бедстващите страни, на глобалното затопляне, на биоразнообразието... Важното е като седнем пред телевизора да гледаме поредното шоу, питието и салатката да са на една ръка разстояние.

Хей, хей, къде са онези момчета и момичета, които...НЯМА ГИ ВЕЧЕ.

Разделяй и владей!

2008-06-02T22:24:00.017+03:00

Не знам колко от вас го практикуват, но аз, понеже се опитвам да живея максимално с грижа за околната среда, реших да изхвърлям боклуците си разделно. Доскоро не го правех, защото знаех, че, така и така, няма завод за рециклиране. Е, вече си имаме завод и аз юрууууш... да разделям отпадъците.

Разбира се, както е по български обичай, веднага се сблъсках със следните пречки:

Първа пречка:
Кофата за боклук стои в шкафа под мивката, а там няма място за 3 кофи. Все пак, живея в нормален средностатистически апартамент, не в палат. И се започна едно мушкане по пликове, които не стоят изправени... не е истина. Както и да е, боря се.

Втора пречка:
Има опаковки, които са смесени. И се започва едно разпарчетосване на опаковки...

Трета пречка:
Като започна да хвърлям боклука... 3 дни подред. На първия ден мъкна плика с хартиите. Втория ден е за металните и пластмасовите и третия за неопределените отпадъци.

Четвърта пречка:
Тръгвам към контейнерите :-). Не напразно използвам този глагол. Да не си помислите, че съм сбъркала. Просто контейнерите се намират доста надалеч и трябва да си пълен с решимост да изхвърляш разделно, за да си причиниш това пътуване. Както и да е, по някое време стигам там.

Пета пречка:
Понякога, контейнера, който ми трябва, мистериозно липсва, в резултат на което хвърлям в общия контейнер и целия ми труд по разделянето отива на вятъра.

Шеста пречка:
Ако контейнера, който ми трябва е там, започвам да се боря с него. В повечето случаи боклуците не могат да се пъхнат през тези смешно малки отвори, които са направили на капаците на контейнерите, така че аз трябва да отворя целия капак и да метна боклука вътре. Чудесно, но за човек висок 152 см това хич не е лесна работа. Започва се едно бутане, дърпане, подпиране и най-накрая със замах мятам торбата вътре и хлопвам капака. В резултата на тези упражнения, аз не само съм се омърляла достатъчно, но и дишам все едно съм била на фитнес.

Еееее, най-накрая схванах ползата от всичко това: Разделяй и отслабвай!!!

Всъщност, сега се сещам за известната фраза: "Разделяй и владей". Чрез разделянето на боклука, ние, явно, ставаме нещо като негови владетели. Това е като да бъдеш директор на водопад, ама по-миризливо...

За някои мои опити да спася живот...

2008-06-01T18:07:00.002+03:00

Преди 2 седмици РИОСВ-София извърши проверка по сигнал за продажба на диви пойни птици на пазара за животни в столичния квартал Подуене. Беше съставен 1 акт за нарушение. Спасени са 3 конопарчета и 2 щиглеца. Едното конопарче е с пръстен на Българската орнитологична централа.

Какви бяха впечатленията ми от тази акция на РИОСВ и изводите, които си направих от нея.

Сигналът беше подаден от мен в събота (10.05.2008г.), което беше работен ден. Надявах се да реагират веднага, но се оказа, че НЕ МОГАТ. Докато сигнала премине през различните нива в РИОСВ минава време. За тези, които не знаят, ще поясня, че този пазар за животни работи само в събота и то не през целия ден.

Акцията беше насрочена за 17.05.2008г., седмица след подаването на сигнала. Това, което ме изуми беше, че служителите на РИОСВ много рядко получават разрешение да работят в събота и неделя, тъй като, за да ги пуснат в почивен ден на акция трябва да се попълнят купища документи. За щастие тези две съботи бяха работни дни. И така... РИОСВ знае за проблема с този пазар, защото на него редовно се продават диви птици, но, понеже не може да се работи в почивен ден, РИОСВ не може да направи нищо по въпроса. Парадоксално, но факт!

А, кажете ми, как биха могли да реагират светкавично на някакво нарушение, което се случва еднократно и получат сигнал за него!? Отговора е прост - НЕ БИХА МОГЛИ.

Второто нещо, което ме шокира беше, че, ако нарушителят не си признае ясно, че птиците са негови, не могат да му направят нищо. Няма свидетели, няма нищо, което да може да помогне в този случай. Като разбрах за това, предложих да се престоря, че купувам птицата и, като видят кой взима парите, полицаите да го задържат. Оказа се, че не става и по този начин. Ако се действа с мнимо плащане, парите трябва да са белязани предварително и да се дадат от т.нар. поемни лица, а да се издейства токова нещо също е много трудно и изисква попълването на купища бумаги. Резултатът: единият продавач просто стоеше до клетката, докато я взимаха и когато попитаха "На кого са тези птици?" той не реагира и, съответно, не му беше съставен акт, въпреки че преди това аз го разпитвах за птиците като купувач и той подробно ми обясняваше какви са те.

Ето и част от диалога, който проведох със служител на РИОСВ:

РИОСВ: Ама то понеже човека е пенсионер, ще му се размине дори глобата...

АЗ: И какво излиза? Няма никакъв смисъл да подавам сигнали?!

РИОСВ: Аа, защо? Подавайте.

АЗ: Е то по-ефикасно би било да го хвана някъде, да го пребия и да знам, че си е получил заслуженото...

РИОСВ: Да.

Разбира се, това действа много дестабилизиращо на тези, които като мен, искат нещо да променят. Надявам се, обаче, повечето да се амбицират от тези абсурди, а не да спрат, защото, в противен случай, тази безумна система ще ни погълне...