Идат избори. Тежки времена за хората като мен, които мразят празните приказки и наложилия се канцеларски изказ на ораторите. Думи от рода на СТАТУКВО, ИНСТИТУЦИОНАЛИЗИРАНЕ и ИНСИНУАЦИЯ, просто ме изкарват извън кожата и, за да не се дразня, съм си нагласила мозъка да се изключва автоматично, ако засече тези думи в нечие говорене. Това е едно от новите достижения на мутиралия ми организъм. Хлебарките ряпа да ядат относно мутациите за приспособяване към околната среда. Човекът ги бие по всички параграфи. И отрови диша и яде, и на стрес издържа, и в кутийка (апартамент) бързо свиква да живее и дори има една нова функция да вярва, че е най-значимото същество на планетата. Хубаво е да вярваш в нещо!Та за изборите... Писна ми от едни и същи лица! Тия хора не осъзнават ли, че само да ги гледа на човек му писва, камо ли да слуша пак същите приказки, каквито вече 20 години мелят?! Отдавна съм на принципа „Ти си говори, аз обещавам, че няма да те слушам.”
Новото за тези евроизбори е, че има партия ЗЕЛЕНИТЕ. Хич не ми допада идеята да свързвам зелената идея с политика и партии, амо то за хората, които защитават природата, май вече не остана друг метод на въздействие. То се видя, че без представители в различни институции, направо си ни мачкат и, да оставим факта, че мачкат „зелените” хора, но направо премазаха природата с инвеститорските си багери, а ние не искаме да допуснем това! Хората, все пак, са заменими, ама природата изгубим ли я, край... няма връщане назад...
Помисли и ти за себе си! Дали не е време вече да действаме радикално като изпратим българските „зелени” в Брюксел да прокарват идеите ни?
