Различна...

Преживях много покрай себе си и близките ми. Мои близки са родителите ми, брат ми, мъжете, които съм обичала и хората около тях, животните, за които съм се грижила. Всички те ми доставиха неописуеми преживявания, голяма част от които тежки за изтърпяване и преодоляване. Всички много се грижиха за мен, защото уж бях най-слаба в семейството и най-ранима и така се случи, че умирах буквално всяка нощ. Животът доказа, обаче, че най-слабото същество се оказа най-силното и издръжливото сред тях и влачи съдбата на не един от хората покрай себе си безропотно и с неподозирани сили. А какво съм причинила сама на себе си, просто не е за вярване. То не бе самовъзпитаване, не бе самокритичност и самоизмъчване да се опише... Радостните мигове бяха малко, но съм още жива, значи съм преминала до тук.

Понякога ми е трудно да разбера защо е нужно да съм толкова различна. Искам да съм като другите, но не мога. Като малка се тормозех много. Сега знам, че няма как да е иначе, с толкова много различни души в мен, защото всички мои близки хора и животни са останали до голяма степен в мен.

И днес, когато бродя сред сухите треволяци в нищото, аз не съм момичето от големия град, а онова селско момче, баща ми, с издрани от тръните крака и очи за всичко в дивото. Чувам земята и съм част от нея. Живея скромно и нямам нужда от голяма част от „достиженията на цивилизацията”. Нямам нужда от предмети и сложни взаимоотношения, обвити в съображения за това или онова. Аз просто дишам и ходя и това ми стига, за да съм себе си.

Когато се налага да съм в човешкия свят, аз съм майка ми, интелигентна и дръзновена, с добри познания по някои науки, човек творец и новатор със собствено мнение, който не се притеснява да отстоява позицията си.

Опре ли работата до джаджи, обаче, брат ми е човекът в мен. Разглобявам и сглобявам машинарийки всякакви и майсторя от нищо нещо. Мога от стари дъски да обзаведа стая, да боядисвам сама без проблем, да ползвам машини и да измисля какви ли не начини да построя или разваля нещо.

А животните... какво за тях? Те са в мен и аз съм в тях и често се разбираме без думи, защото сме равни. Аз не съм човек, а те не са животни, просто едни същества на границата на съществуването си. Срещаме се, живеем заедно в душите си и се разделяме.  

Всичко това ме прави различна и сега знам, че няма как да е иначе. Объркана психика или много същества в едно съзнание и всички се допълват и подпомагат или... както често казва майка ми, вероятно са сменили нейното бебе с извънземно още в родилния дом...

СРЕЩИ: Едно момиче, един влак, една спирка

Едно момиче днес във влака доближи за миг своя далечен свят до света на "нормалните". Сблъсъкът бе кратък и бурен, тъй като "нормалните" не приемат странни и непринадлежащи на техния свят същества. Момичето бе от цигански произход и видима възраст около 16, мърляво, беззъбо, с размъкнати бермуди в положение почти до степен на падане, с рани по краката и ръцете и празен поглед... Грозна гледка беше обаче не това момиче, а ехидно свитите устни на околните още при първия поглед върху "съществото". След първия негов въпрос "Имаш ли хляб?", отправен към възрастна лелка, пътуваща с позастарялата си дъщеря, последва бурна възмутена реакция и незабавно бе потърсена намесата на Началник-влака, заради "тормоза", който "това отвратително същество" оказва на пътниците.


Момичето просто беше само във враждебна среда и по детски непрекъснато питаше "Още колко остава до ХХХХ?". Аз май единствена от присъстващите се запитах как ли живее, къде отива, колко ли пъти са я изнасилвали, къде въобще спи и какво е да няма кой да се запита жив ли си, да е все едно дали плачеш, дали нещо те боли, да нямаш избор...


Потънали в тъпото си празнодушие, "нормалните" обсъждаха факта на нейното съществуване, наричайки я "лудата", макар луда да бе не тя, а те, които не си зададоха и за миг въпроса какъв е животът на това момиче, а пуфтяха и сумтяха от това, че една странна душа се е осмелила да доближи пътя си до техния ехиден, самодоволен и материално обсебен свят. 


Дадох и кока-кола и вафла, която тя не знаеше как да отвори и непрекъснато ме питаше "Колко остава до ХХХХ?", а плиткоумните "нормални" дори не знаят какви късметлии са да имат право на избор за толкова много неща - къде да учат, какво да работят, семейство, дом, апартаменти, къщи, коли... неща, които тази странна душа няма дори за миг да има като избор в живота си.  


Дано намериш своята спирка в живота, Ангелина!

Бебе врабче, синигерче или просто някакво врабчоподобно пиленце

Често се случва някое малко пиленце да бъде намерено извън гнездото. Най-често това се дължи на нападение от страна на друга птица - сврака, врана, сойка... Птицата грабва пиленцето и понякога го изпуска още докато е на дървото или докато лети. Много от тези пиленца получават тежки травми, особено поради факта, че са още толкова нежни и "чупливи". Когато бъдат намерени от човек, често е необходима спешна грижа, тъй като пиленцето е престояло незнайно колко време на студено и без храна. 

НАСТАНЯВАНЕ

Направете му гнезденце. Може от тоалетна или кухненска хартия. Да е на уютно място и топло. Най-добре в едно малко кашонче или кутия от обувки.

Щом е голичко още трябва да го топлите с бутилка много топла вода, увита в парцал. Да не се допира директно до кожата, но иначе пиленцето да е до нея. Може малка бутилка от минерална вода пластмасова или стъклена бутилка или бурканче от детски сок. Водата се проверява на всеки час и се сменя.

Затваряйте кутийката с капаче, за да стане уютно и топло вътре. Птиците са с по-висока телесна температура от хората и имат нужда от доста топлина, когато още са голички.

ХРАНЕНЕ

В първите 10-15 дни от живота само насекоми - брашнени и бели червеи, щурци. След първите две седмици това меню се разнообразява със семена и плодове. Семена - елда, жито, булгур, накиснати предварително във вода да набъбнат и станат меки. Плодове български на малки парченца - ябълка, круша, ягоди, череши, пъпеш, черници...

Белите червеи са най-леснодостъпната, но най-вредната съставка в това меню. Тях можете да си ги набавите веднага и може 1-2 дни да храните само с бели червеи, но за постоянно не. Ако бързо намерите брашнени и въобще не ползвате бели, ще е по-добре за пилчото.

Белите червеи се купуват от риболовен магазин. С много остро ножче се режат на малки парченца. Ако се дават живи и цели, те не умират веднага, а продължават още известно време да се хранят вътре в стомаха с тъканите на самия стомах. От друга страна, ципата им е много жилава и дори да е мъртъв червея, ако не се среже, организмът на малкото пиленце изхвърля червея цял, без да усвои вътрешността и все едно не го храниш.

Брашнени червеи се купуват от частни лица, които ги развъждат и пускат обяви в интернет. Пращат по куриер. Може да ги купите и от чужбина, но обикновено не пращат живи до България. Евентуално консервирани, но те са по-скъпи.

Консервирани мини-щурчета се продават в он-лайн зоомагазините у нас. Една кутийка струва около 6 лв.

www.miazoo.com

Подходящи витамини се съдържат в перлите Beo Special на фирма Vitakraft. Те също се купуват от он-лайн зоомагазините. Цената е 10-13 лв. за 500 гр., което е голямо количество за едно пиленце. Перлите се накисват предварително във вода и след като набъбнат добре се смачкват и нарязват.

www.zoomagazin.eu
www.vipexotic.net

Всичките съставки се нарязват и смесват и към тази смес се добавя слюнка от човек, който не пуши и не е пил кафе или кола в близките 3 часа. Със слюнката в организма на пиленцето се внасят ензими, както правят родителите-птици като повръщат храната.

Храненето става с пинсетка или спринцовка с отрязано тяло на върха, без гумичка на буталото. 

Дава се в клюна на малки порции. Обикновено след първите няколко хранения птичето свиква да си взима само. Когато е още сляпо, достатъчно е да му допреш пинсетата или спринцовката до клюнчето и то зейва веднага. Когато вече е прогледнало е достатъчно да види, че се приближава човек или дори при по-силен шум веднага зейва клюнчето и проси.

За много малки пиленца е по-подходяща пинсетата като уред за хранене.

Вода се дава капка по капка в една от ноздричките на клюна и птичето да преглъща или много внимателно в клюна, като внимавате да не попадне в отвора на трахеята - една дупчица зад езика точно. Капете с пипетка или спринцовка, но капка по капка, не да впръсквате. Може и в цепката между горната и долната част на клюна, ако той е затворен, но пак капка по капка и да преглъща.

НАРАНЯВАНИЯ

Ако има наранявания, необходимо е възможно най-бързо да го види лекар.

Дори за такова малко същество не е проблем да пътува, в кутийка с пробити дупчици за въздух, затворена с капак отгоре. Ако нещо се случи и умре по пътя, то няма да е от пътя и би си умряло и без пътуването, така че не се колебайте да посетите вет.

Природозащитникът

Смирен и борбен. Такъв е за мен истинският природозащитник днес.

Човек, който бидейки сред Природата телом, духом или и в двете тези състояния, вижда нейното огромно и въздействащо величие. Прелестните планини, цветните поля, тучните ливади, водата, живите същества, които го обграждат... Веднъж усетил ги, той ги носи в сърцето си завинаги. Заставайки в тази огромна красота и мощ, той смирено признава в себе си колко е малък на фона на това величие. Природата - негова майка и любима, учител и господар, всичко ценно.... Тя го храни и отглежда, а той въпреки, че съзнава колко е зависим, я обича с цялото си сърце и е готов да живее за нея, защото знае, че тя е ценна не само за него...

Същият този смирен поклонник на тази прекрасна и мъдра вселена от същества, обаче, не би се поколебал да тръгне с цялата си ярост и мощ срещу всичко, което би и навредило, защото той знае, че човекът е нищо в сравнение с тази огромна ценност и не би трябвало да си позволява да унищожава нещо толкова значимо за всички същества. Не би трябвало човек да се мисли за достатъчно велик да подчинява тази вселена от живот, защото той няма мъдростта да я управлява, а само мимолетни желания ръководят неговите действия...

Глад, алчност, самовъзвеличаване са само част от палитрата емоции, ръководещи действията на човека. Той е толкова малък, но в същото време живее с големи амбиции и вярва, че е велик и съществен, а е просто едно смъртно живо същество, което не взима обективни решения и често егоистично прекроява света в опитите си да си повярва, че е безсмъртен... 

Природозащитникът е човек, който прави неща не за пари, а това е толкова трудно да бъде повярвано в днешния свят. Той ще жертва времето си, здравето си, спокойния си живот, за да даде своя принос за запазването на тази огромна ценност Природата или поне за късче от нея, което съзнанието му може да обхване. Той е човекът, който ще излезе на площада на протест в най-лютата зима, ще вложи нечовешки усилия да обясни на бездушен чиновник защо е ценно да се запази това или онова, ще прави безумни преходи за описване на богатсвата на Природата, с цел да бъдат съхранени, ще прекосява непроходими местности, проследявайки птици, маркирани с предаватели или умиращ от жажда в най-жежкия зной ще стои до гнездото на царски орел, само и само да има едно орле повече от този вид оцеляло за годината...

Ако природозащитникът създаде семейство, то най-често партньорът му ще е друг природозащитник, тъй като само такъв човек би разбрал честите отсъствия, важността да не си в личния си живот, а в нещо много по-голямо от един човешки живот...

Той също се уморява... Човек е, все пак. Понякога даже си изключва телефона, но това не означава, че не работи в това време. Той, всъщност, няма работно време, защото носи работата за Природата в сърцето и душата си. Той не е човекът, на който е лепнат етикетът „еколог”, защото еколог е професия, а природозащитата е призвание...

Той е човекът, който ще остане анонимен в история, която, така или иначе, ще остане ненаписана, защото е нещо твърде голямо да бъде обхванато. Един смирен и борбен човек, който работи за каузата... Кауза, която може и да не успее да спаси човечеството, но със сигурност ще спаси части от Природата за другите същества след нас...