Някой ден ще поседна за миг, ей така,ще поема дъх и навеки ще спра
Слънце, вятър, дъжд и мъгла,
всичко в себе си аз ще сбера.
Днес просто дишам, ставам, живея,
нищо повече, нищо напред,
ни мечти, ни надежди аз тлея
мойто бъдеще, спомен мой блед.
Дни, месеци, години, бягат,
минават без спирка край мен,
Мойте мисли в тях не си лягат,
аз не чуствам днешния ден.
Някой ден ще престана да дишам,
ще поспра и поседна за миг
и с очи ще последно напиша
неизвикан последният вик...
