Природозащитникът

Смирен и борбен. Такъв е за мен истинският природозащитник днес.

Човек, който бидейки сред Природата телом, духом или и в двете тези състояния, вижда нейното огромно и въздействащо величие. Прелестните планини, цветните поля, тучните ливади, водата, живите същества, които го обграждат... Веднъж усетил ги, той ги носи в сърцето си завинаги. Заставайки в тази огромна красота и мощ, той смирено признава в себе си колко е малък на фона на това величие. Природата - негова майка и любима, учител и господар, всичко ценно.... Тя го храни и отглежда, а той въпреки, че съзнава колко е зависим, я обича с цялото си сърце и е готов да живее за нея, защото знае, че тя е ценна не само за него...

Същият този смирен поклонник на тази прекрасна и мъдра вселена от същества, обаче, не би се поколебал да тръгне с цялата си ярост и мощ срещу всичко, което би и навредило, защото той знае, че човекът е нищо в сравнение с тази огромна ценност и не би трябвало да си позволява да унищожава нещо толкова значимо за всички същества. Не би трябвало човек да се мисли за достатъчно велик да подчинява тази вселена от живот, защото той няма мъдростта да я управлява, а само мимолетни желания ръководят неговите действия...

Глад, алчност, самовъзвеличаване са само част от палитрата емоции, ръководещи действията на човека. Той е толкова малък, но в същото време живее с големи амбиции и вярва, че е велик и съществен, а е просто едно смъртно живо същество, което не взима обективни решения и често егоистично прекроява света в опитите си да си повярва, че е безсмъртен... 

Природозащитникът е човек, който прави неща не за пари, а това е толкова трудно да бъде повярвано в днешния свят. Той ще жертва времето си, здравето си, спокойния си живот, за да даде своя принос за запазването на тази огромна ценност Природата или поне за късче от нея, което съзнанието му може да обхване. Той е човекът, който ще излезе на площада на протест в най-лютата зима, ще вложи нечовешки усилия да обясни на бездушен чиновник защо е ценно да се запази това или онова, ще прави безумни преходи за описване на богатсвата на Природата, с цел да бъдат съхранени, ще прекосява непроходими местности, проследявайки птици, маркирани с предаватели или умиращ от жажда в най-жежкия зной ще стои до гнездото на царски орел, само и само да има едно орле повече от този вид оцеляло за годината...

Ако природозащитникът създаде семейство, то най-често партньорът му ще е друг природозащитник, тъй като само такъв човек би разбрал честите отсъствия, важността да не си в личния си живот, а в нещо много по-голямо от един човешки живот...

Той също се уморява... Човек е, все пак. Понякога даже си изключва телефона, но това не означава, че не работи в това време. Той, всъщност, няма работно време, защото носи работата за Природата в сърцето и душата си. Той не е човекът, на който е лепнат етикетът „еколог”, защото еколог е професия, а природозащитата е призвание...

Той е човекът, който ще остане анонимен в история, която, така или иначе, ще остане ненаписана, защото е нещо твърде голямо да бъде обхванато. Един смирен и борбен човек, който работи за каузата... Кауза, която може и да не успее да спаси човечеството, но със сигурност ще спаси части от Природата за другите същества след нас...