ВЕЛИКИТЕ ПЕРНАТИ ПРЕДСТАВЛЕНИЯ НА ПРИРОДАТА

Всяка година с идването на по-сериозната есен започва и обединяването на оцелелите от размножителния сезон непрелетни видове птици в огромни по численост ята. Скорци, гълъби, врани, гугутки... всички те ще прекарат тежкия зимен сезон обединени в измамната сигурност на обществения начин на живот.

Сигурността за птиците в тези многохилядни ята, обаче, наистина е измамна. Струпванията привличат хищните птици и полетата, в които ятата се движат по цял ден в търсене на храна, са всъщност едни огромни трапези тип "шведска маса", от които всеки избира каквото му е по вкуса, а и каквото му е по силите да улови. Соколи, ястреби и орли просто наобикалят трапезата и избират, хващат, отнасят и ядат... Някои не са добри ловци и хващат отслабналите болни птици или замаяните от погълнатите отровните семена, които все още се ползват в селското стопанство за борба с гризачите.

Други хищници оцеляват с хитрост. Много от мишеловите, например, просто са се научили да крадат току що уловеното от умелите ловци. Понякога сокол скитник трябва да улови 3-4 птици, докато успее да се нахрани, тъй като много мишелови чакат наоколо, но не са редки и случаите на "оцеляване чрез кражба" (клептопаразитизъм) и сред птици от един и същ вид.

От гледката на тези огромни струпвания просто ти секва дъхът и тези от нас, които имат очи за нея, могат с часове да съзерцават странните, непрекъснато преобразуващи се фигури на тези формирования. Ако късметът е на наша страна и бъдем допуснати по-близо, ще усетим не само визуално това преживяване, а и в звук и миризма... неповторими усещания, които завладяват съзнанието за цял живот.

Зимата е тежък сезон и оцеляват само най-добрите. Такива са законите на природата и защитените в уютните си домове човеци рядко могат да ги разберат, а още по-рядко да ги приемат. Понятия като справедливост, състрадание и честност, често спрягани в човешкия ни свят, в природата нямат никаква стойност. Борба за оцеляване е животът в дивата природа и няма смисъл да осъждаме действащите лица в тези велики представления, защото те просто нямат друг избор. Не можеш да осъждаш хищната птица за това, че ловува, не само защото тя няма друг шанс за препитание, а и защото купуването на храна от магазина също е вид модерен лов, само че без да виждаш жертвата си и нейното страдание очи в очи.

Това е живият живот - такъв, какъвто съществува от милиони години преди човекът да се намеси в него и го изкриви по неподозиран начин. Дали ще имаме очи да видим тези велики представления зависи единствено от нас. В крайна сметка, ние също сме част от кръговрата в природата, независимо дали го осъзнаваме или не.

Последно

Някой ден ще поседна за миг, ей така,
ще поема дъх и навеки ще спра
Слънце, вятър, дъжд и мъгла,
всичко в себе си аз ще сбера.

Днес просто дишам, ставам, живея,
нищо повече, нищо напред,
ни мечти, ни надежди аз тлея
мойто бъдеще, спомен мой блед.

Дни, месеци, години, бягат,
минават без спирка край мен,
Мойте мисли в тях не си лягат,
аз не чуствам днешния ден.

Някой ден ще престана да дишам,
ще поспра и поседна за миг
и с очи ще последно напиша
неизвикан последният вик...

Грижовно

Отхапи от мен, приятелю мой,
душата ми има още да дава.
Приготви сетивата си, стой,
да усетиш тая наслада...

Сдъвквай бавно, приятелю мой,
вкусвай пълно на мъката сока,
че настана последният твой
ден на сладък триумф във живота.

Приготви се, приятелю мой,
за обрата, който те чака -
нахрани се, пийни, после кой
ще се грижи за тебе във мрака?

Няма страшно, сега съм до теб
да те храня със себе си нежно.
Чак до утре, когато е ден
в който всичко ще е безнадеждно...

Пирогов - болница на края на живота

Напоследък го виждам всеки ден, това място, пропито с душите на хората, издъхнали в мъки. Всичко е тягостно тук - дългите студени коридори с бежови плочки, носещи отпечатъка от тормоза на стотици хиляди крака; асансьорите, като кадри от филм за Втората световна война; мрачните стълбища, водещи до дълбините на катакомбите под болницата; ходещите болни с изпити от болката лица, призрачно разнасящи със себе си катетри и банки с неведоми разтвори на път за никъде; близките на болните, всеки със своята торба провизии или дрехи, замислено крачещи към своята крайна точка - болният, когото обгрижват...

Мъката на Пирогов е белязала и автобусите и трамваите, чийто маршрут обслужва района на болницата. Лесно се различават в тях хората, изстрадали престоя на своите близки по други болници, преди да попаднат в най-дълбоката точка на бездната. Всички замислени, с пълни торби, гледат с празни погледи през прозорците, изолирани в своя свят от жизненоважна издръжливост, защото сълзите ги спохождат непредвидимо и концентрирано и не им оставят сили за нищо повече.   

Странното е как всичко в болницата се случва така внезапно и в същото време бавно. Стоиш в стаята до леглото на своя болен и влизат санитарките с носилка. Поглеждаш към леглото отсреща, пред което спират носилката и което е било пред очите ти през цялото време, и виждаш, че човекът просто вече не диша, а ти дори не си разбрал. Толкова странно и празно е всичко. Случва се и ти просто си там, без да знаеш, че си там и че се случва. Гледаш тялото на човека, който до преди малко е дишал в същата стая и дори нямаш чувството, че някой е изчезнал. Ти просто нямаш никакви чувства за нищо, а си само сбор от функциониращи клетки. Само спиш, храниш се и ходиш до Пирогов... спиш, храниш се, до Пирогов... до края.

Този, който е стоял до своя болен дори само един цял ден, не само в часовете за свиждане, такива ужаси е видял, че просто умът му не ги побира и повечето от тях директно отхвърля да запомни, за да се съхрани живота и психическото му здраве. И въпреки тази удивителна защитна реакция, човек, видял деня в Пирогов, никога не ще е вече същият, никога вече не ще гледа света с ведри и чисти очи, защото светът вече не е същия за него.

Накратко, за Пирогов бих казала, че това е най-горестното място и благодарни трябва да са тези, които не са имали досег с тази болница.

 

       

Повей

Вятър ми вее тъжните спомени,
зима е всякъде в мен;
Крехки тръстики - мисли бездоменни
шепнат във всеки мой ден.

Стопявам се, вече никоя,
прах от праха на праха;
Веч не искам, нито мога
нищо на себе простя...

Колко чужда съм, колко празна
остана само да знам.
Да съм нужна и някому важна
част от себе си няма да дам.

Туй е краят, веч няма пътека,
няма утро, няма и здрач.
Няма път, няма вече утеха, 
няма нужда от радост и плач...

Мишеловите - магистралните кучета

Всеки, който е пътувал по пътищата на България e виждал самотните им кафяви силуети по стълбовете край шосетата, по жиците на далекопроводите или облитащи полетата с тежък полет, подобно на тъжни парцали. Те са магистралните кучета на пернатия ни свят - многобройни и често разчитащи за оцеляването си на мършата от убитите по пътищата животни.

Поради широкото им разпространение, голяма част от тях са принудени да обитават места в опасна близост до човека, тъй като конкуренцията за място под слънцето е голяма. Мнозина стават жертви на необезопасената електропреносна мрежа, на омразата на ловците и на сблъсъци с превозни средства. Животът на мишеловите никак не е лесен.

Като ловци не ги бива много-много. Освен мишките, които са основни техни жертви, само болни и натровени птици и дребни бозайници биха могли да бъдат уловени от мишелов. Често, обаче, мишеловите опитват да крадат плячката на други хищни птици, като ястреби и блатари.

Интересна особеност на вида е огромното разнообразие в окраската на оперението. Всеки индивид е с различна окраска и просто няма два еднакви сред тях. Както и при другите хищни птици, всеки индивид е със силно изразена индивидуалност на характера и е много интересно да имаш възможността едновременно да общуваш с повече от един, за да можеш да прецениш различията между тях.

ПЪТИЩАТА И ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА

Мишеловите са най-честите пернати жертви на пътя. Зимните месеци са тежки от гледна точка на намиране на храна и тези изхранващи се предимно с гризачи птици, се струпват край пътищата, където от време на време имат възможност да се хранят с труповете на блъснатите на пътя животни, за да преживяват. Това, обаче, ги излага на много голям риск, тъй като, улисани в храненето, не забелязват идващите превозни средства и понякога излитат в последния момент. Другият проблем е, че излитат в посока към по-откритото пространство, което най-често е просто другата лента на пътя, където биват блъснати изневиделица. През месеците декември и януари потрошени мишелови с тежки фрактури на крилата и краката направо изобилстват по пътищата на страната ни, блъснати от превозни средства.

Голяма част от птиците, пострадали при сблъсък с превозни средства, просто няма как да бъдат възстановени до състояние, позволяващо освобождаването им в природата. Повечето биват намерени дни след произшествието. 

През лятото често се случва раните да са пълни вече с червеи, а понякога от крилото на птицата е останала само костта, тъканите липсват, разложени и изядени от червеите. Едва ли можем да си представим дори какво изживяват тези птици в агонията си! В тежките случаи дори евтаназията е благоприятен изход за тези изстрадали същества.  

ЕЛЕКТРОПРЕНОСНАТА МРЕЖА

Необезопасените съоръжения на електропреносната мрежа са истински бич за всички хищни птици. Птиците често кацат по кабелите на далекопроводите, но истинската опасност са стълбовете, където има множество опасни точки. Поразени от електричеството, повечето птици умират на място, но има и такива, които изгарят жестоко и дълго се мъчат докато умрат.

Често птиците са с изгорели пера, кожа и крака, превърнати в непотребни клечки. Ако са изгорели само перата на птицата и части от кожата, има надежда интензивната терапия за регенериране на кожата и неколкомесечно изчакване за смяна на перата да доведат до успешен край лечението и птицата да полети свободна отново. Ако са изгорели краката, обаче, или дори само единият от тях, случаят е неспасяем, тъй като хищните птици разчитат единствено на краката си за набавяне на храна. Единственото, което можеш да направиш за такава птица е да прекратиш мъките и по-скоро.

БРАКОНИЕРИТЕ

На хартия всички хищни птици са под закрилата на Закона за биологичното разнообразие. Забранени са безпокойството на птиците, нараняването, убиването, взимането от природата, отглеждането и какво ли още не, но...

Мишеловите се хранят почти изцяло с мишки, болни, слаби или отровени дребни птици и бозайници или мърша. Ловците, които не познават спецификите в храненето на различните хищни птици, ги обвиняват, че им „ядат дивеча”, а бракониерите сред тях не пропускат сгоден случай да стрелят по тях. Така голям брой от мишеловите стават безсмислени жертви на въоръжени с огнестрелни оръжия идиоти.

През януари 2010г се сблъсках с интересен случай на прострелян мишелов с над 70 сачми в тялото. Птицата бе извадила невероятният късмет нито един орган да не е безнадеждно засегнат. Самите сачми нямаше как да бъдат извадени, тъй като това би означавало тялото на птицата да стане на кайма от ровичкане. След проведена рехабилитация, освободихме птицата в природата.      

ОТРОВИТЕ

За съжаление, съвсем не е рядко явление използването на отровни семена в селското стопанство. Главна цел на това изтребление са гризачите, но всъщност, от разпръснатите по нивите семена загиват огромен брой зърноядни птици, а след тях и огромен брой животни, които се хранят с мъртвите птици и гризачи. Мишеловите също са засегнати от това безумие, защото се възползват от възможността да се нахранят обилно с жертви, които при обикновени условия не биха могли да хванат.

ГЛАДЪТ

Първата година от живота на всеки млад мишелов е страшно изпитание. Голяма част от тях загиват именно в първата година от живота си. Индивидите, които са по-лоши ловци или просто не успяват да намерят достатъчно мърша, с която да се хранят, отпадат в трудните зимни месеци. Тормозени от вътрешни паразити, нередовно и некачествено хранене, те постепенно отслабват и накрая умират от глад. При аутопсия, по тялото на такава птица не се открива никаква мазнина, гръдната кост е като нож, мускулите са направо спаружени, а кожата суха като хартия. Обикновено има и огромно количество вътрешни паразити от няколко вида.

♦ ♦ ♦

От гледна точка на науката, мишеловите не представляват особен интерес, тъй като популацията им е голяма. Поради тази причина, изследвания за това дали намалява или не, не се правят. От човешка гледна точка, обаче, фактът, че голям брой от тези същества стават жертви на безсмислена жестокост, буди огромна тревога.

Най-вероятно, в някой момент от живота си, всеки от вас ще срещне мишелов в беда. Блъснат на пътя, прострелян или отровен, нищо не ви струва да спрете. Обадете се в РИОСВ (Регионална инспекция за околна среда и води) в района, в който сте намерили птицата, за да съобщите за нея.

В повечето случаи се налага вие да вземете птицата, като се пазите от краката, разбира се, за да не ви нарани. Те са главното оръжие на хищните птици. Ако метнете върху главата на птицата парцал или кърпа, си осигурявате предимството да не ви вижда и така можете по-безопасно за вас да я хванете. Достатъчно е да поставите мишелова в добре затворено кашонче с дупки за въздух, за да я транспортирате безопасно и за нея и за самите вас. Не подминавайте птицата, оставяйки я да умре в мъки!

Имайте предвид, че не е добра идея като забележите пострадала птица пътувайки, просто да се обадите и съобщите в кой участък от пътя сте я забелязали. Причината е, че няма в България институция, която да ходи на място да взима пострадалите животни и всъщност, никой няма да се отзове на такъв сигнал. Също така, дори и в тежко състояние, птицата може да се е преместила почти веднага след като сте я видяли. Премести ли се мишеловът в тревата край пътя, просто няма начин да го видиш, тъй като окраската му перфектно се слива с тревата и храсталаците. Ако все пак някой се е отзовал на сигнала, той ще трябва да извърши едно диво претърсване на местността, почти винаги безуспешно. Ако пък се премести мишеловът по-навътре на пътното платно, следващите автомобили ще го премажат и спасителната акция ще е безуспешна. По-добре е, като забележите птицата, веднага да я вземете, за да не изчезне.

Летете птици...

Аз срещам смъртта на птиците всекидневно в този свят. Умират в ръцете ми. Галя перата им, така съвършени, които няма да усетят веч полъх на вятъра. Гледам в очите им, докато умират, и попивам цялата им болка. Знам, че докато ги помня, ще са живи в мен и ще летят.

Измъчени птици в изтерзан от несправедливости свят, а аз не знам колко още мъка ще мога да поема в душата си. Тя се напластява там и тлее, измествайки постепенно всичко човешко в мен. 

Летете в мен птици, докато съм жива... После аз ще летя с вас... завинаги.