07 август 2008

Кръв по невинния сняг...

В този постинг нямам намерение да ви спестя нищо. Ако сте със слабо сърце, не го четете; ако искате да вярвате, че хората са добри същества, не го четете; ако не ви пука за нищо друго освен за удобното съществуване, не го четете! Но без значение дали четете за това или не, то се случва. Всяка година по едно и също време, абсолютно сигурно като смяната на деня с нощ, без промяна от десетки години до днес.

Всеки от нас е виждал снимка на сладко пухкаво тюленче с огромни миловидни очи...



... и никой от нас не предполага какво са видяли тези дълбоки черни очи. Никой от нас няма представа колко ужас се крие в тях през пролетта.

Всяка година през пролетта, в продължение на 6 до 8 седмици ледовете в залива Свети Лорънс и по източния бряг на Нюфаундленд и Лабрадор плуват червени.


Започва най-мащабното ежегодно изтребление на морски животни досега и единственият търговски лов, чиято мишена са малките на даден вид.

Всяка година през тези кървави седмици на пролетта 300 000 млади гренландски тюлена, на възраст от 2 до 12 седмици, биват пребити до смърт. Ловците разбиват черепите им със специална бухалка, наречена хакапик. Труповете довличат до плавателните съдове с куки и там на леда ги одират. Взимат само кожите, другото остава на леда или бива изхвърлено във водата.



Хиляди други ранени малки (от 15 000 до 150 000 на година), успяват да се измъкнат от ловците и умират по-късно от раните си или се удавят, тъй като на възраст под 5 седмици те още не могат да плуват.



Убиват ги главно за кожата, която се изнася за Финландия, Норвегия, Хонконг, Турция, Русия и други държави, където се използва за направата на скъпи дизайнерски палта и аксесоари. Сред най-големите потребители на тези продукти са дизайнерските къщи Gucci, Prada и Versace.

За канадското правителство това е просто огромен по мащабите си бизнес и държавата печели милиарди от износа на кожи. Според канадската държавна агенция, която отговаря за лова на тюлени, годишната печалба от него възлиза на "повече от 20 милиона канадски долара".

"Канадското правителство настоява, че ловът на тюлени е индустрия с животински продукти като всяка друга. Те казват, че макар да не е красиво, единствената разлика с другите видове кланици е, че животните се убиват на леда. Но ние открихме очевидни нива на страдание, което не би било толерирано в никоя друга индустрия по света", казва Йън Робинсън, британски ветеринар.

Два отделни ветеринарни доклада, изучаващи лова на тюлени през 2001г., единият от които поръчан от канадското правителство, показват множество примери, в които животните са удряни с бухалки или застрелвани, но не изпаднали в безсъзнание след това.

И двата доклада са документирали множество случаи, в които животните биват закачвани с куки и теглени по леда, докато са още в съзнание и много от тях са все още живи, когато ги довлекат най-сетне до плавателния съд по този начин.

Ето какво е открил един международен екип от петима ветеринари:

* 79% от моряците не проверяват дали животното е мъртво преди да го одерат.
* В 40% от убийствата се налага морякът да удря тюлена с бухалката втори път, защото той е все още в съзнание след първия удар или изстрел в главата.
* При 42% от убитите тюлени, при аутопсията са открити минимални или никакви фрактури, което показва голяма вероятност тези тюлени да са били одрани живи.


Брюксел, 23 юли 2008

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ОБЯВИ ЗАБРАНА ЗА ТЪРГОВИЯТА С ТЮЛЕНОВИ ПРОДУКТИ, С ЦЕЛ ПОДОБРЯВАНЕ ПОЛОЖЕНИЕТО НА ЖИВОТНИТЕ

Европейската комисия одобри днес предложение за регулационна забрана на търговията с продукти от тюлени в рамките, във и от Европейския съюз, за да е сигурно, че продукти, добити от тюлени, убити и одрани по начини, които причиняват болка, стрес и страдание, няма да присъстват на Европейския пазар. Търговията с тюленови продукти, ще бъде разрешена единствено за продукти, за които може със сигурност да бъде доказано, че използваните ловни техники са били в съответствие със стандартите за хуманно отношение към животните и те не са страдали ненужно.


Европейския комисар по въпросите на околната среда Ставрос Димас каза: "Предлагаме забрана за пускането на пазара, вноса, транзитното превозване и износа от ЕС на тюленови продукти. За тюленови продукти, идващи от страни, практикуващи жестоки ловни методи, не бива да бъде допуснато влиазнето в ЕС. ЕС е решен да поддържа високи стандарти за хуманно отношение към животните."



"Изявлението на комисаря Димас е в отговор на масивния обществен отзвук и растящата политическа опозиция в Европейската общност срещу промишления лов на тюлени. Въпреки резултатите от редица авторитетни изследвания, които показват, че мнозинството от канадците също се противопоставят на промишления лов на тюлени, канадското правителство продължава да действа в пълен контраст с общественото мнение, в услуга на местни политици и кожената индустрия", коментираха от ИФАО Канада.

Докато чете това някой сигурно ще си каже "Това се случва далеч от тук. Какво ме засяга?!" Не, това не се случва далеч, това се случва в нашия свят, това го извършват хора като нас, това го търпят хората като нас!


Сега отместете поглед от написаното дотук и си кажете, че светът си е все същия, след прочетеното. Наистина ли можете да го твърдите със сигурност? Наистина ли можете да забравите кръвта по снега, малките пухкави тюленчета, които дори не се съпротивляват на клането? Наистина ли можете да спрете до тук, без да направите нищо, за да промените нещата?

Не си купувайте кожено палто. То е мъртво!

Бойкотирайте морски храни и продукти, произведени в Канада!

Пишете на премиера на Канада, за да изразите възмущението си от политиката на страната по отношение на бруталните убийства на тюлени:

His Excellency Stephen Harper
Pime Minister of Canada
Office of the Prime Minister
80 Wellington St.
Ottawa K1A OA2
Canada
613-941-69oo (fax)
pm@pm.gc.ca

05 август 2008

КУКЛАТА от Габриел Гарсия Маркес

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...

Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.



На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.

Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.