30 януари 2013

СРЕЩИ: Един лекар, един пациент, една държава...

Вчера една варненска хуманна лекарка, д-р Стоянова, отиде на преглед при гастро-ентеролога д-р Антония Атанасова в болница "Света Марина" във Варна. Пред кабинета вече чакаха 10-тина човека, когато д-р Стоянова дойде и седна на една от кушетките и завърза разговор, подпитвайки кой е последен и други подобни. След това заяви, уж между другото, че е без час и ще си изчака реда, няма как...

При първото отваряне на вратата на кабинета, обаче (изненадааа!!!), докторката скокна усмихната и поглеждайки в кабинета извика жизнерадостно: "Аз само да се обадя на д-р Атанасова, че съм тук...". При следващото отваряне на вратата я извикаха да влезе и тя усмихната се шмугна пред погледите на чакащите от поне 3 часа пациенти, небрежно загърбвайки собствените си думи от преди няколко минути.

Един от търпеливо чакащите възропта от очевадната наглост с думите: "Айде стига с тия изтъркани номера!" и какво бе изумлението му, когато вместо солидарната подкрепа на останалите прецакани, получи укор: "Еее, колежки са, няма как. Така е редно. Утре д-р Атанасова ще отиде при нея и няма как, няма как..."

Това вече беше най-възмутителното от всичко през тези отвратителни 3 часа, които за пореден път този човек прекара пред въпросния лекарски кабинет! Тези хора оправдаха поведението на наглата лекарка, което недвусмислено означаваше, че те биха направили същото, ако действието се развиваше в техния офис, магазин, будка и др. и това обяснява, всъщност, цялостната ситуация в България. Всеки от нас иска да има правила и мрънка неспирно, но когато същите тези правила се отнасят за него, по-добре да ги няма.

И как, например, тази лекарка ще знае какво им е на пациентите, които чакат пред нейния кабинет, ако поне веднъж в живота си не изпита същото отвратително чакане, както си му е редът?! Как ще види как ви подмята от кабинет на кабинет, разиграва ви като малоумни, разкарвайки ви ден след ден, заради липса на направления, подпис, таксичка или просто защото колежка има имен ден и не са в настроение за работа или нещо друго..

Е, българи, заслужаваме си го! Щом болшинството мислят по този начин, щом само 1 от 10 човека има очи за несправедливости като тази, заслужаваме си мизерният живот в отвратително устроена държава и следващия път като възроптаете: "Ама не може така, не е редно", помислете си вие как постъпвате с хората около вас, кои постъпки толерирате и кои заклеймявате. Няма как да ви се случват добри и правилни неща, ако вие сте част от проблеми като този, защото всичко в тази наша държава е отражение на нас самите, на нашите действия...