Бързолетите - екстремен начин на живот

Бързолетите са удивителни създания, които изумяват със своята грация и издръжливост. Те прекарват във въздуха 9 месеца в годината без изобщо да кацат. У нас, въпреки че се срещат 3 вида от тези невероятни създания, те са слабо познати. Често ги бъркат със соколи или големи лястовици, заради сърповидно извитите криле, но те нямат нищо общо с тези видове птици.

Черен бързолет

Най-често срещаният бързолет у нас. Окраската му е сивкаво-черна отгоре и малко по-светла, но пак сивкаво-черна, отдолу. Гушката е по-бледа от останалата част на тялото.

Алпийски бързолет

Най-едрият от бързолетите, които се срещат у нас. Окраската му е шоколадовокафява, а гърдите и корема са бели.

Блед бързолет

Окраската му е като тази на черния бързолет, но крайчетата на перата по корема са по-светли и, като цяло, оперението е по-кафеникаво. Гушката е по-отчетливо бяла и контрастира повече с тъмните пера от тази на черния бързолет.

Често през лятото бързолетите може да се видят в градовете как летят в големи групи и издават специфични пронизителни звуци.

Пригодени за екстремен начин на живот, те удивляват със своята невероятна издръжливост. По-голяма част от живота им преминава във въздуха. Летейки на голяма височина, те ловят насекоми, спят и се чифтосват. Принудени са да кацат само когато правят гнездата си, мътят и отглеждат малките си.

Представете си само колко ефективно би трябвало да работи едно тяло, за да издържа на такова натоварване, как би трябвало да е устроен един организъм, за да може да намира дори по време на полет възможности за почивка. Това тяло е почти "перпетуум мобиле", но, всъщност, неимоверната специализация си има своята цена и, в случая с бързолетите, тя се изразява в това, че дори дребните здравословни проблеми, могат да доведат до невъзможност за летене и оттам до смърт.

Интересна особеност на тези птици е, че поради високоспециализираните си крака, пригодени за захващане по отвесни стени, ако по някаква причина паднат на земята, дори да нямат никакви наранявания, те трудно могат самостоятелно да излетят. Често, когато човек намери бързолет на земята, мисли, че е ранен или болен, а, всъщност, единствената помощ, от която той има нужда е да бъде взет в ръка и вдигнат по-нависоко, така че да може да излети. Разбира се, добре е, когато това се прави, отдолу да има мека повърхност, като трева, например, за да не се нарани птицата, ако действително има здравословен проблем, който и пречи да лети, и падне.

Едни от най-честите проблеми при бързолетите са фрактурите. Костите им са толкова тънки, че трудно се поддават на хирургическа намеса и възстановяване. Дори най-малката фрактура практически обрича птицата да не може да лети, защото формата на крилата е перфектно изчислена и най-лекото нарушение на профила на крилото означава невъзможност да лети, а бързолет не може да живее дълго в плен. Най-често се оказва, че единствената помощ за такава птица е евтаназията.

Друг често срещан проблем са изместванията на раменните стави, които са безнадеждни и не могат да бъдат оправени. Също чест проблем са и повредените пера.


Как можете да помогнете на бързолет в беда

Ако намерите бързолет на земята, опитайте първо да му помогнете да литне като го вдигнете в ръката си и постоите така 10 минути, докато той сам излети. Ако видимо е пострадал, най-добре се свържете с някой, който разбира от бързолети конкретно, за да прецени състоянието на птицата и да даде компетентен съвет. Ако сами се опитвате да помогнете на птицата в домашни условия, в крайна сметка може да се окаже, че само сте и удължили агонията, а изходът пак е летален.



Ако се грижите за бързолет трябва да знаете, че е необходимо на птицата да се осигури преди всичко спокойствие, за да не се стресира. Не бива бързолетът да се разнася насам-натам, да бъде гушкан и най-добре е да не вижда много-много домашната обстановка и да не чува домашните шумове, които за него са непознати и, поради това, източник на стрес.

Сериозен проблем е храненето. Естествената храна на бързолета се състои от дребни мушици и паячета. В плен, най-близко до естествената храна са нарязаните бели и брашнени червеи и мухи, но трябва да се добавят и подходящи витамини. Обикновено, храненето става насила като птицата се постави с глава към дясната ръка върху кърпа в скута на човека, който ще я храни. Най-добре е да се увие телцето с парцалче, така че да не може да си отваря крилата. Лявата ръка обхваща тялото, а палецът и показалецът държат клюна от двете му страни. С палеца на дясната ръка се отваря клюна като нокътя се пъха в цепнатината между двете му половини. Клюнът се задържа за малко отворен с помощта на палеца и показалеца на лявата ръка и в това време с пинсета се пъха неголямо количество храна (колкото 2 бели червея, например) към гърлото на птицата. Храни се горе-долу на всеки 3 часа в светлата част от денонощието с количество равно на около 10-15 бели червея, но това е строго индивидуално и след първите хранения човек горе-долу се ориентира колко поема на хранене птицата. Важно е да се внимава да не попадне храна в отвора на трахеята, който е разположен отдолу в устната кухина. Всякаква друга храна, освен насекоми и червеи, уврежда безвъзвратно храносмилателната система. За съжаление, белите червеи също не са перфектната храна за тези птици и при по-продължително хранене само с тях, получават увреждания на различни органи, най-често на бъбреците. Вода се дава с капкомер или спринцовка капка по капка в едната от ноздрите, също за да се избегне попадането и в трахеята, което би било смъртоносно.

Бързолетчетата често падат от гнездата, тъй като самите гнезда са доста малки. Ако се грижите за малко, паднало от гнездото, трябва да знаете, че, ако е още голичко, трябва да се топли с бурканчета с топла вода, завити в кърпа или памучен плат, за да не са в пряк досег с тялото или електрическа възглавничка. То ще е в състояние да лети след 40-ия си ден, когато перата му израстнат напълно и крилата достигнат дължина от около 16 см (този размер е за черен бързолет, който е по-дребен от алпийския).

В никакъв случай не дръжте бързолет в клетка. Птицата непрекъснато се опитва да се покатери по решетките, за да застане в естествената за нея позиция, отвесната. В резултат на това перата се увреждат безвъзвратно, което не би позволило на птицата да лети, дори да няма никакви здравословни проблеми, които да и пречат. Най-добре е да сложите птицата в кашонче с дупки за въздух, със закрепена хавлиена кърпа на едната страна, така че птицата да стои в отвесно положение, като се държи с краката си за кърпата. От кърпата не бива да висят конци, защото може да се заплете в тях и да се удуши.

Също така, трябва да е ясно, че бързолетите въобще не стават за домашни любимци. Те никога не свикват с човека и начина на живот, който той им предлага. Ако задържите бързолет твърде дълго, той просто ще си умре без видима причина.

И накрая, имайте предвид, че бързолетите са прелетни птици и към края на септември напускат страната ни. Ако, помагайки на бързолет, сте го гледали в домашни условия и искате да го пуснете на свобода, направете го по време, когато още има птици от неговия вид в България. Сам той не може да извърши прелета и ще загине.

Щъркелчета страдат от нехайството ни

Щъркелите винаги са имали особено място в сърцата ни още от деца. На пръв поглед, те са многобройни. Гнезда има пръснати навсякъде в страната и доста често, като пътуваме, се наслаждаваме на гледката на реещи се или крачещи в полята щъркели.

Оказва се, обаче, че младите щъркели са обречени на тежки страдания и дори смърт, в резултат на нашето нехайство.

За дострояване на съществуващото си гнездо или строежа на ново, възрастните щъркели използват различни материали, които събират от района около гнездото. Неизвестно защо, те проявяват особено влечение да използват за целта въжета, конци, рибарска корда, тел и най-често сезал.

Сезалът представлява найлонова връв с различна дебелина и с много голяма здравина и издръжливост, поради което е дсота широко разпространен в бита и производството.

Докато щъркелчетата растат в гнездото, те се заплитат в тези върви. Най-често краката им остават оплетени в сезала и като нарастват на дебелина, той се впива в кожата. Този процес е бавен и мъчителен за животното. Първоначално кракът оттича, после гноясва и ако това състояние продължи, в крайна сметка липсата на кръвоснабдяване води до изсъхване на тази част от крака, която е под стегнатото място. Да не говорим за болката, която птичето изпитва през цялото това време.

Понякога, малкото се опитва да полети и просто пада на земята под гнездото, където чака смъртта си. Падналите малки биват нахапани от кучета, прегазвани, ако са на улицата. или, в общия случай, когато другите малки напуснат гнездото, родителите просто престават да хранят недъгавото малко и то е обречено да умре от глад, гледайки волния полет на своето семейство.

С един крак или с липсващи части от единия крак, щъркелът няма никакъв шанс за оцеляване. Той не може да подскача на единствения си крак, защото просто е създаден да се движи по земята като крачи. Да не говорим, че има множество случаи, при които са увредени и двата крака на малкото щъркелче.

Така, чрез неконтролираното изхвърляне на отпадъци, човекът става косвен причинител за страданията и мъчителната смърт на много щъркелчета, които никога няма да полетят.

За съжаление, единственият начин да се помогне на щъркелче с изсъхнал крак или липсващи части от него е да се приспи за да му се спестят мъките. За много хора е трудно да вземат подобно решение, но, стига човек да се замисли, дали знае дори един-единствен случай на щъркел с един крак, който да е живял няколко месеца в това си състояние, очевидно става, че друго безболезнено решение освен евтаназията няма.

Ако ви е грижа за щъркелите и другите диви същества, бъдете отговорни какво изхвърляте и къде го изхвърляте.
Ако сте рибар, не оставяйте ненужната корда по бреговете на водоемите, защото без да знаете дори, можете да станете причина за страдания и смърт на някое невинно същество.
Ако забележите щъркелче с подобен проблем, свържете се с компетентен човек, който да даде съвет какво да правите. Ако проблемът се хване в началото на процеса, когато все още има шанс за възстановяване на крака, щъркелчето може да бъде лекувано и после освободено. В случай, че процесът е необратим, то трябва да бъде приспано, за да му се спестят мъките.

Друг много сериозен проблем са необезопасените гнезда, построени върху електрически стълбове. Често щъркелите, с големия размах на крилата си, докосват кабелите и стават причина за къси съединения. В резултат на това, птицата загива на място или получава сериозни увреждания, които водят до смъртта и в последствие. Има и доста случаи, в които гнездото се запалва и изгаря заедно с яйцата или малките щъркелчета.

За да се предотврати всичко това, е достатъчно, докато птиците са на юг, да се постави платформа върху стълба, на която двойката щъркели да изгради гнездото си като се върне напролет.

Обикновено, поставянето на платформите става по време на плановите ремонти на електропреносната мрежа, защото изисква спиране на електроподаването. Можете да подавате сигнали и до самите електроразпределителни дружества, но с официално писмо с входящ номер, а не просто с обаждане по телефона, за да не потъне сигналът в нищото.

Бебетата сови

В определен етап от живота си бебетата сови напускат гнездото и започват да изследват света, дълго преди да са се научили да летят. Този факт им навлича сериозни неприятности, защото ги излага на опасности, с които те не могат да се справят сами и на които често стават жертва. Щъкайки по клоните в търсене на интересни нови приключения, те често падат на земята. Противно на очакванията на хората, обаче, родителите не могат да вземат малкото и да го вдигнат. Краката им са снабдени с много остри нокти за хващане на храната, така че, ако го правеха, биха наранили малкото. Вместо това, преданите родители продължават да ги хранят и там. За да намерят падналото малко в шубраците, те се ориентират по звуците, които то издава.

В човешкия свят, обаче, това поведение често става причина за смъртта на малкото, тъй като около хората е пълно с котки и кучета, които не биха се поколебали да наранят или убият малкото от любопитство или за храна.

Ако намерите бебе сова паднало на земята, най-добре го качете на някой по-висок клон и родителите ще продължат да си го гледат. Разбира се, когато става въпрос за някой оживен район в парка, където много хора разхождат кучетата си, опасността да падне пак малкото и да бъде атакувано от кучетата е реална. Всеки случай е сам за себе си и следва да се решава отделно. Разбира се, че най-добре за малката сова е да бъде отгледана от майка си, но, ако обаче, човек прецени, че на мястото, където е, има голяма вероятност тя да не оцелее, тогава може да бъде взета. Трябва да се знае, обаче, че улавянето и отглеждането на грабливи птици е забранено от закона и има сериозни санкции за това. Разрешено е да се гледат само в Спасителния център за диви животни в Стара Загора и в зоологическата градина.


Бебетата сови са толкова пухени и сладки на външен вид, че първата реакция на човек, намерил бебе сова, е да си я гледа вкъщи. Да имаш сова вкъщи може и да звучи интересно и нетрадиционно, но, също така и егоистично, защото отглеждайки я в домашни условия, ти я лишаваш от дивото в нея, а това автоматично отрязва пътя и към връщането в дивата природа.
Совите са много интелигентни и любопитни същества. Те бързо се привързват и това ги прави много уязвими, защото в домашни условия няма как да се научат да ловят мишки. Дори след това да бъде пусната на свобода такава птица, тя не може да си хване храна и ще умре от глад. Допълнителен проблем е, че когато живее с човек, тя започва да се мисли за човек и по-късно вече не разпознава другите от своя вид, като потенциални партньори. Получава се т.нар. импринтинг. Такава птица, обикновено, не може да се впише в дивия свят и непрекъснато търси близостта на човек, което допълнително я излага на рискове. Затова, совите следва да се доотглеждат в Спасителния център за диви животни, където не се допуска тяхното одомашняване и преди пускането им в дивата природа те преминават през специален курс за "подивяване" като им се дава жива храна, която те трябва да се научат да ловят.

Ако намерите бебе сова, не се поддавайте на емоцията и, с мисъл за бъдещето на птичката, се обадете в Спасителния център, за да се уговорите как да изпратите бебето там за доотглеждане.

Ако се налага да го нахраните, използвайте само сурово пилешко месо, нарязано на малки парченца и натопено във вода. Избягвайте да давате вода отделно със спринцовка, защото рискувате да влезе в трахеята на птицата, чийто отвор е отдолу в устната кухина. Ако птицата отказва да яде самостоятелно, месото се пъха с пинсета не просто в устата, а в гърлото, за да не го изплюе. Ако се налага да прекара някакво време при вас, докато я изпратите, сложете я в кашонче с дупки за въздух на тихо и спокойно място. Нека вижда възможно най-малко домашната обстановка. Не я гушкайте и мачкайте, защото така я стресирате, а птиците могат и да умрат от стреса. Веднага се свържете със Спасителния център за диви животни в Стара Загора, за да получите указания как да стане транспортирането.

НЕВИДИМИТЕ ГЪЛЪБИ

Веднъж, по времето, когато още не работех в Зелени Балкани, си тръгвам от работа с една колежка и заедно чакаме автобуса на спирката. Тя се обръща към мен и ме пита "Извинявай, но защо всеки път като застанем на спирката, ти все гледаш нагоре в небето?". "Гледам птиците", отговарям и аз небрежно. "Е къде в София има птици?!" изумено възкликва тя. Поглеждам надолу. Десетина гълъба се мотаят в краката ни и събират трошляци по земята. Тя проследява погледа ми и "Ооо, аз дори не ги забелязвам", отронва гузно.

Разказвам всичко това, за да илюстрирам как птиците за повечето от нас са нещо, което просто си съществува извън нашия свят, а, в действителност, те са много близо - дишат, хранят се, размножават се и умират, често в мъки, поради начина, по който сме променили света. Понякога трябва много малко усилие за да спасиш живота на някоя от тях. Малко усилие за да разпери отново криле и да докосне небето. За постъпката си, разбира се, няма да получиш нищо материално. Дори "благодаря" няма да получиш. Но момента, в който я видиш как излита, не може да се сравни с нищо ...

Гълъбите са навсякъде и са, може би, най-многобройните птици в градовете. Те са се приспособили да изграждат гнездата си в отдушниците на шахтите, каквито всеки блок има. Това, обаче е истински капан за техните малки. Те често падат в шахтите и засядат между тръбите на някой от етажите. Стоят там в тъмното и гукат за помощ, но родителите не могат нищо да направят. Ако малкото е успяло да се захване за някоя от напречните тръби, то стои там дни наред, докато остане без сили, след което пада надолу и умира в шахтата. Ако се е заклещило някъде между тръбите, то си умира там от глад и изтощение. Ако не ти се вярва, че това се случва, просто си направи труда да отвориш шахтата долу в мазето и ще откриеш пластове с трупове на гълъби. Тези птици умират до нас!

Да се предотврати тази трагедия е напълно възможно и, при това, никак не трудно. Достатъчно е да се организира някой и да затвори отдушниците с мрежа, така че гълъбите да не могат да си правят гнездата вътре. Разбира се, за тези отвори, в които в момента има гнездо, ще трябва да се изчака, докато пилето излети. Друг достъпен и лесен начин е, да се запушат шахтите със смачкани вестници около тръбите най-горе, там, където шахтата започва, така че птиците да не могат да падат надолу в шахтата. А това, което всеки от нас би могъл да направи в апартамента си, е да запуши шахтата със смачкани вестници на своето ниво, така че, ако падне птица, да може да отвори отвора на шахтата в банята си и да я измъкне. В този случай, обаче, ако иска да е свършил наистина докрай работата, ще трябва да поеме грижата и за малкото гълъбче, докато то порастне и е в състояние да лети и се храни само.

Не пести труда си за нещо такова! Дори и да има съседи, които са против, можеш да изтъкнеш факта, че труповете гният по шахтите, мършата мирише отвратително и носи зарази. Това, гарантирано, ще ги убеди да се включат и те в акцията :D

СПАСИТЕЛЕН ОТРЯД ЗА ДИВАЧЕТА

От всички природозащитни дейности, спасяването на пострадали по някакъв начин или осиротели диви животни е тази, чийто резултат директно и в момента се вижда и човек на момента получава удовлетворение от положените усилия. Разбира се, резултата не винаги е положителен. Разбира се, понякога животните умират в ръцете ти и ти се чустваш абсолютно безпомощен, или умират по-късно, когато вече са в Спасителния център. Дали в един момент претръпваш, за да успяваш по-лесно да преодоляваш тези ситуации, според мен, е въпрос на психика. Аз се занимавам с това от доста време вече, но така и не успях да претръпна. Всеки път светът за мен се срутва и ме залива с чернилка, но, все пак, продължавам с надежда към следващия случай.

Понякога, след време осъзнаваш, че за някой от случаите си можел да постъпиш по друг начин, знания за който тогава не си имал, и това, вероятно, е щяло да промени нещата. Все пак, потушаваш угризенията, защото знаеш, че си направил максимално възможното към онзи момент, със знанията, които тогава си имал. Взимаш си поука от всяка грешка и се учиш... непрекъснато, ден след ден. Наблюдаваш и се учиш.

Спасяването е труден начин на живот. За нормален личен живот въобще не може и дума да става, при положение, че си на повикване едва ли не денонощно. Раницата е винаги готова и където и да ходиш си все с нея. Никоя дамска чанта не би побрала това, което е от първа необходимост и трябва винаги да ти е под ръка. Какво съдържа? Добър въпрос :D Задължително ножче, ножица, пинсета, широко тиксо, бинт, марля, спринцовки, медицински ръкавици, работни ръкавици, препарати за обезпаразитяване, пакетче храна на гранули, семена, кутийка с червеи, брошури.

Предполагам, очевидно започва да става, че, ако си жена, няма начин да изглеждаш елегантно. Обувките се избират да са удобни, а не красиви. Не се знае в кой момент ще получиш обаждане да гониш ранен щъркел по полето, например. Иди го гони на токчета... Въобще, ежедневие са катеренето по дървета, спускането в шахти, промъкването в процепи...

Запаса от кашони също е задължително условие, защото здрави и хубави кашони трудно се намират в последния момент. Излишно е да споменавам, че редовно трябва да наглеждаш кофите за боклук. Е да, малко странно те гледат като ровиш в кофата, но какво от това, все тая...

Това, което, със сигурност, мога да кажа за спасяването е, че те променя тотално. От свито и тихо момиченце се превърнах в целеустремена и напориста и хич не се притеснявам да моля за странни неща и да обяснявам на хората как е редно да се постъпва. Чак нахална не станах, но съм толкова непоколебима и твърда в позициите си, че хората направо не смеят да ми противоречат.

Ааа, и още нещо. Нормализира съня. Толкова е уморително всичко, с което се занимаваш през деня, че вечер като легнеш направо умираш. Спиш като пън. Гаранция.

Та това, в общи линии, е животът ми и, колкото и да е странно, харесвам си го...

"Некои съображения" за евроизборите...

Идат избори. Тежки времена за хората като мен, които мразят празните приказки и наложилия се канцеларски изказ на ораторите. Думи от рода на СТАТУКВО, ИНСТИТУЦИОНАЛИЗИРАНЕ и ИНСИНУАЦИЯ, просто ме изкарват извън кожата и, за да не се дразня, съм си нагласила мозъка да се изключва автоматично, ако засече тези думи в нечие говорене. Това е едно от новите достижения на мутиралия ми организъм. Хлебарките ряпа да ядат относно мутациите за приспособяване към околната среда. Човекът ги бие по всички параграфи. И отрови диша и яде, и на стрес издържа, и в кутийка (апартамент) бързо свиква да живее и дори има една нова функция да вярва, че е най-значимото същество на планетата. Хубаво е да вярваш в нещо!

Та за изборите... Писна ми от едни и същи лица! Тия хора не осъзнават ли, че само да ги гледа на човек му писва, камо ли да слуша пак същите приказки, каквито вече 20 години мелят?! Отдавна съм на принципа „Ти си говори, аз обещавам, че няма да те слушам.”

Новото за тези евроизбори е, че има партия ЗЕЛЕНИТЕ. Хич не ми допада идеята да свързвам зелената идея с политика и партии, амо то за хората, които защитават природата, май вече не остана друг метод на въздействие. То се видя, че без представители в различни институции, направо си ни мачкат и, да оставим факта, че мачкат „зелените” хора, но направо премазаха природата с инвеститорските си багери, а ние не искаме да допуснем това! Хората, все пак, са заменими, ама природата изгубим ли я, край... няма връщане назад...

Помисли и ти за себе си! Дали не е време вече да действаме радикално като изпратим българските „зелени” в Брюксел да прокарват идеите ни?

България ще се оплиска с тюленова кръв!

България подкрепя изтребването на тюлени, стана ясно на 3 април 2009г. по време на гласуването на едно от последните заседания на постоянното експертно представителство по темата. И защо да не го подкрепя, след като, по принцип, не се интересува от изтреблението на животни. Това го доказва дългосрочната и целенасочена политика на държавата ни в областта на "опазване" на околната среда и биоразнообразието. Съвсем наскоро депутатите отхвърлиха предложение, внесено от граждани и подкрепено с над 30 000 подписа, за инкриминиране на жестокостта към животни. Какво повече да кажа, освен, че съвсем естествено ми изглежда държавата да не се интересува от животните, след като не се интересува дори от хората.

Оносно тюлените, България НЕ ПОДКРЕПИ приемането на пълна забрана за търговия с тюленови продукти на територията на Европейския съюз на ниво постоянно представителство, като по този начин ПОДКРЕПИ ежегодните зверски убийства на тюлени. Няма морал, няма милост! Животните не го заслужават! На 22 април 2009г предстои гласуване на забраната в Европейския Парламент, където ще лъсне нашата „принципна” позиция.

Интересното в случая е, че ние, като държава, дори нямаме икономически интерес от търговията с тюлени. Единствените държави, които не подкрепят приемането на пълна забрана за търговия с тюленови продукти на територията на ЕС са тези, в които този вид лов носи икономически ползи: прибалтийските държави, Швеция, Дания и Финландия. Всички останали страни-членки са за пълна забрана на търговията.

В писмо от 09.11.2007г до сдружение „На ти с природата” Министерството на икономиката и енергетиката на България подкрепя забраната и усилията на ЕС да сложи край на индустриалния лов. Въпреки това, след срещи на канадска делегация с нашия министър на околната среда и водите Джевдет Чакъров през миналата година, изведнъж нашата позиция се промени. Какви лостове са я променили, това никой няма да узнае, естествено, но се чудя дали тези хора, които взимат „важните” политически решения, биха спали спокойно, ако изгледат поне един клип на тази тема. Да видят ужаса в очите на тези беззащитни същества, да усетят собствената си мерзост, опръскана с кръвта им...

Тази година по света ще бъдат избити 275 000 тюлена, 98% от които бебета на възраст под 3 месеца. Бавната им и мъчителна смърт ще тегне на нашата съвест, само за да се кипрят разни примадони тип „Кукла Барби” в луксозните продукти, търгувани в Европа и света. И това е само официалният брой на жертвите. Нали не храните илюзии, че ги броят наистина?! Кому е притрябвало това?

На 22 април се очаква българските евродепутати да гласуват в Европейския парламент ЗА или ПРОТИВ пълната забрана на търговията с тюленови продукти, но знаете ли кое ми се струва дори по-страшно от това, което са сторили нашите „държавници”. По-страшното за мен е това, че дори да имаше референдум по този въпрос, малка част от нас българите щеше да се трогне от съдбата на тези същества. Ние не се трогваме от съдбата на животните по нашите земи, какво остава за такива, които са на стотици хиляди километри от нас? Нали кръвта ще се плиска в нечии чужди води...