Щъркелчета страдат от нехайството ни

Щъркелите винаги са имали особено място в сърцата ни още от деца. На пръв поглед, те са многобройни. Гнезда има пръснати навсякъде в страната и доста често, като пътуваме, се наслаждаваме на гледката на реещи се или крачещи в полята щъркели.

Оказва се, обаче, че младите щъркели са обречени на тежки страдания и дори смърт, в резултат на нашето нехайство.

За дострояване на съществуващото си гнездо или строежа на ново, възрастните щъркели използват различни материали, които събират от района около гнездото. Неизвестно защо, те проявяват особено влечение да използват за целта въжета, конци, рибарска корда, тел и най-често сезал.

Сезалът представлява найлонова връв с различна дебелина и с много голяма здравина и издръжливост, поради което е дсота широко разпространен в бита и производството.

Докато щъркелчетата растат в гнездото, те се заплитат в тези върви. Най-често краката им остават оплетени в сезала и като нарастват на дебелина, той се впива в кожата. Този процес е бавен и мъчителен за животното. Първоначално кракът оттича, после гноясва и ако това състояние продължи, в крайна сметка липсата на кръвоснабдяване води до изсъхване на тази част от крака, която е под стегнатото място. Да не говорим за болката, която птичето изпитва през цялото това време.

Понякога, малкото се опитва да полети и просто пада на земята под гнездото, където чака смъртта си. Падналите малки биват нахапани от кучета, прегазвани, ако са на улицата. или, в общия случай, когато другите малки напуснат гнездото, родителите просто престават да хранят недъгавото малко и то е обречено да умре от глад, гледайки волния полет на своето семейство.

С един крак или с липсващи части от единия крак, щъркелът няма никакъв шанс за оцеляване. Той не може да подскача на единствения си крак, защото просто е създаден да се движи по земята като крачи. Да не говорим, че има множество случаи, при които са увредени и двата крака на малкото щъркелче.

Така, чрез неконтролираното изхвърляне на отпадъци, човекът става косвен причинител за страданията и мъчителната смърт на много щъркелчета, които никога няма да полетят.

За съжаление, единственият начин да се помогне на щъркелче с изсъхнал крак или липсващи части от него е да се приспи за да му се спестят мъките. За много хора е трудно да вземат подобно решение, но, стига човек да се замисли, дали знае дори един-единствен случай на щъркел с един крак, който да е живял няколко месеца в това си състояние, очевидно става, че друго безболезнено решение освен евтаназията няма.

Ако ви е грижа за щъркелите и другите диви същества, бъдете отговорни какво изхвърляте и къде го изхвърляте.
Ако сте рибар, не оставяйте ненужната корда по бреговете на водоемите, защото без да знаете дори, можете да станете причина за страдания и смърт на някое невинно същество.
Ако забележите щъркелче с подобен проблем, свържете се с компетентен човек, който да даде съвет какво да правите. Ако проблемът се хване в началото на процеса, когато все още има шанс за възстановяване на крака, щъркелчето може да бъде лекувано и после освободено. В случай, че процесът е необратим, то трябва да бъде приспано, за да му се спестят мъките.

Друг много сериозен проблем са необезопасените гнезда, построени върху електрически стълбове. Често щъркелите, с големия размах на крилата си, докосват кабелите и стават причина за къси съединения. В резултат на това, птицата загива на място или получава сериозни увреждания, които водят до смъртта и в последствие. Има и доста случаи, в които гнездото се запалва и изгаря заедно с яйцата или малките щъркелчета.

За да се предотврати всичко това, е достатъчно, докато птиците са на юг, да се постави платформа върху стълба, на която двойката щъркели да изгради гнездото си като се върне напролет.

Обикновено, поставянето на платформите става по време на плановите ремонти на електропреносната мрежа, защото изисква спиране на електроподаването. Можете да подавате сигнали и до самите електроразпределителни дружества, но с официално писмо с входящ номер, а не просто с обаждане по телефона, за да не потъне сигналът в нищото.

Бебетата сови

В определен етап от живота си бебетата сови напускат гнездото и започват да изследват света, дълго преди да са се научили да летят. Този факт им навлича сериозни неприятности, защото ги излага на опасности, с които те не могат да се справят сами и на които често стават жертва. Щъкайки по клоните в търсене на интересни нови приключения, те често падат на земята. Противно на очакванията на хората, обаче, родителите не могат да вземат малкото и да го вдигнат. Краката им са снабдени с много остри нокти за хващане на храната, така че, ако го правеха, биха наранили малкото. Вместо това, преданите родители продължават да ги хранят и там. За да намерят падналото малко в шубраците, те се ориентират по звуците, които то издава.

В човешкия свят, обаче, това поведение често става причина за смъртта на малкото, тъй като около хората е пълно с котки и кучета, които не биха се поколебали да наранят или убият малкото от любопитство или за храна.

Ако намерите бебе сова паднало на земята, най-добре го качете на някой по-висок клон и родителите ще продължат да си го гледат. Разбира се, когато става въпрос за някой оживен район в парка, където много хора разхождат кучетата си, опасността да падне пак малкото и да бъде атакувано от кучетата е реална. Всеки случай е сам за себе си и следва да се решава отделно. Разбира се, че най-добре за малката сова е да бъде отгледана от майка си, но, ако обаче, човек прецени, че на мястото, където е, има голяма вероятност тя да не оцелее, тогава може да бъде взета. Трябва да се знае, обаче, че улавянето и отглеждането на грабливи птици е забранено от закона и има сериозни санкции за това. Разрешено е да се гледат само в Спасителния център за диви животни в Стара Загора и в зоологическата градина.


Бебетата сови са толкова пухени и сладки на външен вид, че първата реакция на човек, намерил бебе сова, е да си я гледа вкъщи. Да имаш сова вкъщи може и да звучи интересно и нетрадиционно, но, също така и егоистично, защото отглеждайки я в домашни условия, ти я лишаваш от дивото в нея, а това автоматично отрязва пътя и към връщането в дивата природа.
Совите са много интелигентни и любопитни същества. Те бързо се привързват и това ги прави много уязвими, защото в домашни условия няма как да се научат да ловят мишки. Дори след това да бъде пусната на свобода такава птица, тя не може да си хване храна и ще умре от глад. Допълнителен проблем е, че когато живее с човек, тя започва да се мисли за човек и по-късно вече не разпознава другите от своя вид, като потенциални партньори. Получава се т.нар. импринтинг. Такава птица, обикновено, не може да се впише в дивия свят и непрекъснато търси близостта на човек, което допълнително я излага на рискове. Затова, совите следва да се доотглеждат в Спасителния център за диви животни, където не се допуска тяхното одомашняване и преди пускането им в дивата природа те преминават през специален курс за "подивяване" като им се дава жива храна, която те трябва да се научат да ловят.

Ако намерите бебе сова, не се поддавайте на емоцията и, с мисъл за бъдещето на птичката, се обадете в Спасителния център, за да се уговорите как да изпратите бебето там за доотглеждане.

Ако се налага да го нахраните, използвайте само сурово пилешко месо, нарязано на малки парченца и натопено във вода. Избягвайте да давате вода отделно със спринцовка, защото рискувате да влезе в трахеята на птицата, чийто отвор е отдолу в устната кухина. Ако птицата отказва да яде самостоятелно, месото се пъха с пинсета не просто в устата, а в гърлото, за да не го изплюе. Ако се налага да прекара някакво време при вас, докато я изпратите, сложете я в кашонче с дупки за въздух на тихо и спокойно място. Нека вижда възможно най-малко домашната обстановка. Не я гушкайте и мачкайте, защото така я стресирате, а птиците могат и да умрат от стреса. Веднага се свържете със Спасителния център за диви животни в Стара Загора, за да получите указания как да стане транспортирането.