Едно момиче днес във влака доближи за миг своя далечен свят до света на "нормалните". Сблъсъкът бе кратък и бурен, тъй като "нормалните" не приемат странни и непринадлежащи на техния свят същества. Момичето бе от цигански произход и видима възраст около 16, мърляво, беззъбо, с размъкнати бермуди в положение почти до степен на падане, с рани по краката и ръцете и празен поглед... Грозна гледка беше обаче не това момиче, а ехидно свитите устни на околните още при първия поглед върху "съществото". След първия негов въпрос "Имаш ли хляб?", отправен към възрастна лелка, пътуваща с позастарялата си дъщеря, последва бурна възмутена реакция и незабавно бе потърсена намесата на Началник-влака, заради "тормоза", който "това отвратително същество" оказва на пътниците.
Момичето просто беше само във враждебна среда и по детски непрекъснато питаше "Още колко остава до ХХХХ?". Аз май единствена от присъстващите се запитах как ли живее, къде отива, колко ли пъти са я изнасилвали, къде въобще спи и какво е да няма кой да се запита жив ли си, да е все едно дали плачеш, дали нещо те боли, да нямаш избор...
Потънали в тъпото си празнодушие, "нормалните" обсъждаха факта на нейното съществуване, наричайки я "лудата", макар луда да бе не тя, а те, които не си зададоха и за миг въпроса какъв е животът на това момиче, а пуфтяха и сумтяха от това, че една странна душа се е осмелила да доближи пътя си до техния ехиден, самодоволен и материално обсебен свят.
Дадох и кока-кола и вафла, която тя не знаеше как да отвори и непрекъснато ме питаше "Колко остава до ХХХХ?", а плиткоумните "нормални" дори не знаят какви късметлии са да имат право на избор за толкова много неща - къде да учат, какво да работят, семейство, дом, апартаменти, къщи, коли... неща, които тази странна душа няма дори за миг да има като избор в живота си.
Дано намериш своята спирка в живота, Ангелина!
Момичето просто беше само във враждебна среда и по детски непрекъснато питаше "Още колко остава до ХХХХ?". Аз май единствена от присъстващите се запитах как ли живее, къде отива, колко ли пъти са я изнасилвали, къде въобще спи и какво е да няма кой да се запита жив ли си, да е все едно дали плачеш, дали нещо те боли, да нямаш избор...
Потънали в тъпото си празнодушие, "нормалните" обсъждаха факта на нейното съществуване, наричайки я "лудата", макар луда да бе не тя, а те, които не си зададоха и за миг въпроса какъв е животът на това момиче, а пуфтяха и сумтяха от това, че една странна душа се е осмелила да доближи пътя си до техния ехиден, самодоволен и материално обсебен свят.
Дадох и кока-кола и вафла, която тя не знаеше как да отвори и непрекъснато ме питаше "Колко остава до ХХХХ?", а плиткоумните "нормални" дори не знаят какви късметлии са да имат право на избор за толкова много неща - къде да учат, какво да работят, семейство, дом, апартаменти, къщи, коли... неща, които тази странна душа няма дори за миг да има като избор в живота си.
Дано намериш своята спирка в живота, Ангелина!
