Бързолетите - екстремен начин на живот

Бързолетите са удивителни създания, които изумяват със своята грация и издръжливост. Те прекарват във въздуха 9 месеца в годината без изобщо да кацат. У нас, въпреки че се срещат 3 вида от тези невероятни създания, те са слабо познати. Често ги бъркат със соколи или големи лястовици, заради сърповидно извитите криле, но те нямат нищо общо с тези видове птици.

Черен бързолет

Най-често срещаният бързолет у нас. Окраската му е сивкаво-черна отгоре и малко по-светла, но пак сивкаво-черна, отдолу. Гушката е по-бледа от останалата част на тялото.

Алпийски бързолет

Най-едрият от бързолетите, които се срещат у нас. Окраската му е шоколадовокафява, а гърдите и корема са бели.

Блед бързолет

Окраската му е като тази на черния бързолет, но крайчетата на перата по корема са по-светли и, като цяло, оперението е по-кафеникаво. Гушката е по-отчетливо бяла и контрастира повече с тъмните пера от тази на черния бързолет.

Често през лятото бързолетите може да се видят в градовете как летят в големи групи и издават специфични пронизителни звуци.

Пригодени за екстремен начин на живот, те удивляват със своята невероятна издръжливост. По-голяма част от живота им преминава във въздуха. Летейки на голяма височина, те ловят насекоми, спят и се чифтосват. Принудени са да кацат само когато правят гнездата си, мътят и отглеждат малките си.

Представете си само колко ефективно би трябвало да работи едно тяло, за да издържа на такова натоварване, как би трябвало да е устроен един организъм, за да може да намира дори по време на полет възможности за почивка. Това тяло е почти "перпетуум мобиле", но, всъщност, неимоверната специализация си има своята цена и, в случая с бързолетите, тя се изразява в това, че дори дребните здравословни проблеми, могат да доведат до невъзможност за летене и оттам до смърт.

Интересна особеност на тези птици е, че поради високоспециализираните си крака, пригодени за захващане по отвесни стени, ако по някаква причина паднат на земята, дори да нямат никакви наранявания, те трудно могат самостоятелно да излетят. Често, когато човек намери бързолет на земята, мисли, че е ранен или болен, а, всъщност, единствената помощ, от която той има нужда е да бъде взет в ръка и вдигнат по-нависоко, така че да може да излети. Разбира се, добре е, когато това се прави, отдолу да има мека повърхност, като трева, например, за да не се нарани птицата, ако действително има здравословен проблем, който и пречи да лети, и падне.

Едни от най-честите проблеми при бързолетите са фрактурите. Костите им са толкова тънки, че трудно се поддават на хирургическа намеса и възстановяване. Дори най-малката фрактура практически обрича птицата да не може да лети, защото формата на крилата е перфектно изчислена и най-лекото нарушение на профила на крилото означава невъзможност да лети, а бързолет не може да живее дълго в плен. Най-често се оказва, че единствената помощ за такава птица е евтаназията.

Друг често срещан проблем са изместванията на раменните стави, които са безнадеждни и не могат да бъдат оправени. Също чест проблем са и повредените пера.


Как можете да помогнете на бързолет в беда

Ако намерите бързолет на земята, опитайте първо да му помогнете да литне като го вдигнете в ръката си и постоите така 10 минути, докато той сам излети. Ако видимо е пострадал, най-добре се свържете с някой, който разбира от бързолети конкретно, за да прецени състоянието на птицата и да даде компетентен съвет. Ако сами се опитвате да помогнете на птицата в домашни условия, в крайна сметка може да се окаже, че само сте и удължили агонията, а изходът пак е летален.



Ако се грижите за бързолет трябва да знаете, че е необходимо на птицата да се осигури преди всичко спокойствие, за да не се стресира. Не бива бързолетът да се разнася насам-натам, да бъде гушкан и най-добре е да не вижда много-много домашната обстановка и да не чува домашните шумове, които за него са непознати и, поради това, източник на стрес.

Сериозен проблем е храненето. Естествената храна на бързолета се състои от дребни мушици и паячета. В плен, най-близко до естествената храна са нарязаните бели и брашнени червеи и мухи, но трябва да се добавят и подходящи витамини. Обикновено, храненето става насила като птицата се постави с глава към дясната ръка върху кърпа в скута на човека, който ще я храни. Най-добре е да се увие телцето с парцалче, така че да не може да си отваря крилата. Лявата ръка обхваща тялото, а палецът и показалецът държат клюна от двете му страни. С палеца на дясната ръка се отваря клюна като нокътя се пъха в цепнатината между двете му половини. Клюнът се задържа за малко отворен с помощта на палеца и показалеца на лявата ръка и в това време с пинсета се пъха неголямо количество храна (колкото 2 бели червея, например) към гърлото на птицата. Храни се горе-долу на всеки 3 часа в светлата част от денонощието с количество равно на около 10-15 бели червея, но това е строго индивидуално и след първите хранения човек горе-долу се ориентира колко поема на хранене птицата. Важно е да се внимава да не попадне храна в отвора на трахеята, който е разположен отдолу в устната кухина. Всякаква друга храна, освен насекоми и червеи, уврежда безвъзвратно храносмилателната система. За съжаление, белите червеи също не са перфектната храна за тези птици и при по-продължително хранене само с тях, получават увреждания на различни органи, най-често на бъбреците. Вода се дава с капкомер или спринцовка капка по капка в едната от ноздрите, също за да се избегне попадането и в трахеята, което би било смъртоносно.

Бързолетчетата често падат от гнездата, тъй като самите гнезда са доста малки. Ако се грижите за малко, паднало от гнездото, трябва да знаете, че, ако е още голичко, трябва да се топли с бурканчета с топла вода, завити в кърпа или памучен плат, за да не са в пряк досег с тялото или електрическа възглавничка. То ще е в състояние да лети след 40-ия си ден, когато перата му израстнат напълно и крилата достигнат дължина от около 16 см (този размер е за черен бързолет, който е по-дребен от алпийския).

В никакъв случай не дръжте бързолет в клетка. Птицата непрекъснато се опитва да се покатери по решетките, за да застане в естествената за нея позиция, отвесната. В резултат на това перата се увреждат безвъзвратно, което не би позволило на птицата да лети, дори да няма никакви здравословни проблеми, които да и пречат. Най-добре е да сложите птицата в кашонче с дупки за въздух, със закрепена хавлиена кърпа на едната страна, така че птицата да стои в отвесно положение, като се държи с краката си за кърпата. От кърпата не бива да висят конци, защото може да се заплете в тях и да се удуши.

Също така, трябва да е ясно, че бързолетите въобще не стават за домашни любимци. Те никога не свикват с човека и начина на живот, който той им предлага. Ако задържите бързолет твърде дълго, той просто ще си умре без видима причина.

И накрая, имайте предвид, че бързолетите са прелетни птици и към края на септември напускат страната ни. Ако, помагайки на бързолет, сте го гледали в домашни условия и искате да го пуснете на свобода, направете го по време, когато още има птици от неговия вид в България. Сам той не може да извърши прелета и ще загине.

Щъркелчета страдат от нехайството ни

Щъркелите винаги са имали особено място в сърцата ни още от деца. На пръв поглед, те са многобройни. Гнезда има пръснати навсякъде в страната и доста често, като пътуваме, се наслаждаваме на гледката на реещи се или крачещи в полята щъркели.

Оказва се, обаче, че младите щъркели са обречени на тежки страдания и дори смърт, в резултат на нашето нехайство.

За дострояване на съществуващото си гнездо или строежа на ново, възрастните щъркели използват различни материали, които събират от района около гнездото. Неизвестно защо, те проявяват особено влечение да използват за целта въжета, конци, рибарска корда, тел и най-често сезал.

Сезалът представлява найлонова връв с различна дебелина и с много голяма здравина и издръжливост, поради което е дсота широко разпространен в бита и производството.

Докато щъркелчетата растат в гнездото, те се заплитат в тези върви. Най-често краката им остават оплетени в сезала и като нарастват на дебелина, той се впива в кожата. Този процес е бавен и мъчителен за животното. Първоначално кракът оттича, после гноясва и ако това състояние продължи, в крайна сметка липсата на кръвоснабдяване води до изсъхване на тази част от крака, която е под стегнатото място. Да не говорим за болката, която птичето изпитва през цялото това време.

Понякога, малкото се опитва да полети и просто пада на земята под гнездото, където чака смъртта си. Падналите малки биват нахапани от кучета, прегазвани, ако са на улицата. или, в общия случай, когато другите малки напуснат гнездото, родителите просто престават да хранят недъгавото малко и то е обречено да умре от глад, гледайки волния полет на своето семейство.

С един крак или с липсващи части от единия крак, щъркелът няма никакъв шанс за оцеляване. Той не може да подскача на единствения си крак, защото просто е създаден да се движи по земята като крачи. Да не говорим, че има множество случаи, при които са увредени и двата крака на малкото щъркелче.

Така, чрез неконтролираното изхвърляне на отпадъци, човекът става косвен причинител за страданията и мъчителната смърт на много щъркелчета, които никога няма да полетят.

За съжаление, единственият начин да се помогне на щъркелче с изсъхнал крак или липсващи части от него е да се приспи за да му се спестят мъките. За много хора е трудно да вземат подобно решение, но, стига човек да се замисли, дали знае дори един-единствен случай на щъркел с един крак, който да е живял няколко месеца в това си състояние, очевидно става, че друго безболезнено решение освен евтаназията няма.

Ако ви е грижа за щъркелите и другите диви същества, бъдете отговорни какво изхвърляте и къде го изхвърляте.
Ако сте рибар, не оставяйте ненужната корда по бреговете на водоемите, защото без да знаете дори, можете да станете причина за страдания и смърт на някое невинно същество.
Ако забележите щъркелче с подобен проблем, свържете се с компетентен човек, който да даде съвет какво да правите. Ако проблемът се хване в началото на процеса, когато все още има шанс за възстановяване на крака, щъркелчето може да бъде лекувано и после освободено. В случай, че процесът е необратим, то трябва да бъде приспано, за да му се спестят мъките.

Друг много сериозен проблем са необезопасените гнезда, построени върху електрически стълбове. Често щъркелите, с големия размах на крилата си, докосват кабелите и стават причина за къси съединения. В резултат на това, птицата загива на място или получава сериозни увреждания, които водят до смъртта и в последствие. Има и доста случаи, в които гнездото се запалва и изгаря заедно с яйцата или малките щъркелчета.

За да се предотврати всичко това, е достатъчно, докато птиците са на юг, да се постави платформа върху стълба, на която двойката щъркели да изгради гнездото си като се върне напролет.

Обикновено, поставянето на платформите става по време на плановите ремонти на електропреносната мрежа, защото изисква спиране на електроподаването. Можете да подавате сигнали и до самите електроразпределителни дружества, но с официално писмо с входящ номер, а не просто с обаждане по телефона, за да не потъне сигналът в нищото.