Кой издаде смъртна присъда за сокола скитник?!

С мъчителната смърт на една птица посрещнах новата 2012-та година. Един прекрасен женски сокол скитник вече не скита из старозагорските ловни полета. Птицата е отровена чрез отровна примамка.

Скитниците са ненавиждани от гълъбарите, поради факта, че всеки гълъбар понася загуби, ако пуска гълъбите си да летят свободно. Заслепени от хобито си, гълъбарите не желаят да се съобразяват със законите на природата и отказват да приемат, че дивите птици трябва да се хранят и не могат да различават чия собственост са гълъбите, които попадат в полезрението им. Не са малък брой дотолкова вманиачените, че залагат вързани живи гълъби, чиито пера отгоре са намазани с бързодействаща отрова. Хора, които твърдят, че обичат гълъбите, обричат гълъб на смърт, за да постигнат целта си – смъртта на скитника! Хищната птица вижда мятащия се гълъб и го хваща, като още при оскубването на жертвата започва да поглъща отровата. До няколко часа отровата вече е преминала през целия организъм на птицата и започват кръвоизливи във всички органи. Процесът е необратим, ако кръвоизливите вече са започнали.

Гълъбарските форуми са пълни със снимки на убити от гълъбарите хищни птици. Въпреки, че е незаконно, това е доста трудно доказуемо, защото снимката, публикувана чрез псевдоним, няма как да се върже с реалния човек, стоящ зад псевдонима, освен ако администратора на форума не разсекрети IP-адреса, а той също е гълъбар, все пак.... Eто какво се случва по гълъбарските форуми:

Добрите гълъбари си обсъждат действието на отровата Ланат...

Тук един "учен" е измислил интересен нов метод за мъчителна смърт...

Тези пък предпочитат да стрелят по хищните птици...

Тук става въпрос за прашки и пиратки и забележете, гълъбари ги използват и срещу дивите гълъби (диваците)...

Този пък си купува отровата...

А този мил човек дори не се притеснява да се похвали чрез снимков материал...

Нужни ли са повече аргументи?

Тази конкретна птица беше прекрасна възрастна женска в разцвета на силите си. Донесоха я в кашон, агонизираща. Умря в ръцете ми, с кървава пяна, бликаща от клюна. Опитваше да диша, а белия и дроб вече го нямаше... Нищо не можех да направя за нея. Още една прекрасна птица умря от ръката на тези, които уж би трябвало да обичат птиците! Още едно престъпление от хора, които поставят хобито си и собствените си егоистични желания над живота!

Взетите проби показаха и каква отрова е погълнала птицата. Както се и очакваше, тя е от групата на карбаматните пестициди, към които принадлежи най-често използваната от гълъбарите отрова – Ланат. За случая, естествено, бяха сезирани компетентните институции, за да има поне някаква статистика за тези случаи.
 

Хората с мозък, които имат гълъби и ги пускат да летят свободно, се съобразяват с навиците на ловуващите наоколо хищни птици, тъй като се знае кога те ловуват най-активно. Естествено, това не гарантира пълна сигурност, тъй като има и преминаващи хищни птици, които ловуват по пътя на миграцията си и днес са тук, утре ги няма. Точно затова и методът с избиването на конкретни местни индивиди е толкова абсурден, защото нищо не се постига с него. Освободената ниша се заема от друг хищник, а и няма гаранция че няма просто да мине друг хищник, който да си хване храна. Така нещата си продалжават и тези птици безсмислено умират!

П.П. В резултат на тази статия постигнахме споразумение с администратора на сайта, от който са цитатите, да не публикуват съдържание, подбуждащо към или отразяващо престъпления срещу хищни птици. Разбира се, че това няма да ги спре...

ВЕЛИКИТЕ ПЕРНАТИ ПРЕДСТАВЛЕНИЯ НА ПРИРОДАТА

Всяка година с идването на по-сериозната есен започва и обединяването на оцелелите от размножителния сезон непрелетни видове птици в огромни по численост ята. Скорци, гълъби, врани, гугутки... всички те ще прекарат тежкия зимен сезон обединени в измамната сигурност на обществения начин на живот.

Сигурността за птиците в тези многохилядни ята, обаче, наистина е измамна. Струпванията привличат хищните птици и полетата, в които ятата се движат по цял ден в търсене на храна, са всъщност едни огромни трапези тип "шведска маса", от които всеки избира каквото му е по вкуса, а и каквото му е по силите да улови. Соколи, ястреби и орли просто наобикалят трапезата и избират, хващат, отнасят и ядат... Някои не са добри ловци и хващат отслабналите болни птици или замаяните от погълнатите отровните семена, които все още се ползват в селското стопанство за борба с гризачите.

Други хищници оцеляват с хитрост. Много от мишеловите, например, просто са се научили да крадат току що уловеното от умелите ловци. Понякога сокол скитник трябва да улови 3-4 птици, докато успее да се нахрани, тъй като много мишелови чакат наоколо, но не са редки и случаите на "оцеляване чрез кражба" (клептопаразитизъм) и сред птици от един и същ вид.

От гледката на тези огромни струпвания просто ти секва дъхът и тези от нас, които имат очи за нея, могат с часове да съзерцават странните, непрекъснато преобразуващи се фигури на тези формирования. Ако късметът е на наша страна и бъдем допуснати по-близо, ще усетим не само визуално това преживяване, а и в звук и миризма... неповторими усещания, които завладяват съзнанието за цял живот.

Зимата е тежък сезон и оцеляват само най-добрите. Такива са законите на природата и защитените в уютните си домове човеци рядко могат да ги разберат, а още по-рядко да ги приемат. Понятия като справедливост, състрадание и честност, често спрягани в човешкия ни свят, в природата нямат никаква стойност. Борба за оцеляване е животът в дивата природа и няма смисъл да осъждаме действащите лица в тези велики представления, защото те просто нямат друг избор. Не можеш да осъждаш хищната птица за това, че ловува, не само защото тя няма друг шанс за препитание, а и защото купуването на храна от магазина също е вид модерен лов, само че без да виждаш жертвата си и нейното страдание очи в очи.

Това е живият живот - такъв, какъвто съществува от милиони години преди човекът да се намеси в него и го изкриви по неподозиран начин. Дали ще имаме очи да видим тези велики представления зависи единствено от нас. В крайна сметка, ние също сме част от кръговрата в природата, независимо дали го осъзнаваме или не.