10 декември 2008

ЖИВОТЪТ НА ЕДНА СНЕЖИНКА

Дойде ли зимата, започва и психозата за коледния дух, подаръците и невероятно сложното измисляне на място, където да прекараме почивните дни по празниците. В този момент снегът е просто една подробност, заради кишата, в която газим в градовете, опитвайки да се доберем до някоя спирка, или просто го възприемаме като необходим фон за празниците. Замисляли ли сте се от какво е съставен той, какво прекрасно творение е снежинката и какви удивителни форми снежинки има?

РАЖДАНЕТО

Историята на всяка една снежинка започва с изпаряването на водата от океаните, езерата и реките.
Когато въздухът се охлажда, в даден момент парата започва да кондензира. Когато това се случва близо до земната повърхност, водата може да кондензира под формата на роса по тревата. Високо над земята, обаче, водната пара кондензира върху праховите частици във въздуха. Тя кондензира в неизмеримо малки капчици, всяка от които съдържа поне една прахова частица. Облаците представляват огромен брой такива миниатюрни капчици.

През зимата снегообразуващите облаци са изградени предимно от течни водни капчици, дори когато температурата е под точката на замръзване. Водата е преохладена, понятие означаващо, че е охладена до температура по-ниска от точката на замръзване. С продължаващото охлаждане на облаците, капчиците започват да замръзват. Този процес е постепенен и започва при температура около -10 C и капчиците не замръзват всички едновременно.
При замръзването си, всяка капчица се превръща в парченце лед, заобиколено от други капчици в облака, които още не са замръзнали. Ледът нараства с кондензирането на още пара по повърхността му, оформяйки снежинка. С нарастването на леда останалите водни капчици бавно се изпаряват и насищат въздуха с още повече пара.

МОРФОЛОГИЯ
Когато започнали да формират снежни кристали в лабораторни условия, учените открили, че тяхната форма зависи от температурата и влажността. Това поведение на кристалите е показано в диаграмата.

От тази диаграма се вижда, че кристалите формират по-прости форми, когато влажността е по-ниска. Най-сложните форми се формират при изключително висока влажност.

Защо формите на кристалите се променят толкова много, в зависимост от температурата, това все още е загадка. Ясно е, че растежът зависи от точното количество молекули пара, вградени в растящия леден кристал, но голяма част от физичните процеси, свързани с това, все още не са добре проучени.


И така, следващия път, когато снегът ви докосне, протегнете ръка и приютете няколко топящи се кристала за малко на ръкавицата си. Погледнете ги отблизо с очите на човек, който знае нещо за тях. Пожелайте си нещо за новата година и се радвайте, че Природата ви е докоснала с едно от своите прекрасни творения.

1 коментар:

Point каза...

А кишата? Тя е следствие от умиращите снежинки + примес на градска мръсотия, кучешки изпражнения, цигарене фасове и всякакви отпадъци от бутнатите кошчета. Как изведнъж красотата изчезна? Няма я вече онази магия, когата снежинките падат на земята, и трупат ли трупат. Всичко побелява. Тихо е. Чува се само лекото тупване на снежинките. От време на време голямо количество сняг тупва от клоните на дърветата или се чува лай на куче. А небето е толкова ниско и сякаш свети. Просто красота. И това само за една нощ, за няколко часа. След това големия град се пробужда, и нервни шофьори почват да псуват, че е наваляло, колите са им затрупани (трябва да чистят) и не могат да излязат на улицата, защото не е почистено. 2 часа по-късно красотата я няма всичко е утъпкано, разбъркано омацано посивяло. :( И кишата е навсякъде.
Единствено в планината красотата остава, но само там където няма ски писти. В местата където хората (масата хора) не препарват. Там може да минеш и да си отъпкаш сам патека. Можеш да видиш натежелите от сняг клони. Можеш да чуеш всички звуци приглушени от снега. Каква красота....