Аз срещам смъртта на птиците всекидневно в този свят. Умират в ръцете ми. Галя перата им, така съвършени, които няма да усетят веч полъх на вятъра. Гледам в очите им, докато умират, и попивам цялата им болка. Знам, че докато ги помня, ще са живи в мен и ще летят.
Измъчени птици в изтерзан от несправедливости свят, а аз не знам колко още мъка ще мога да поема в душата си. Тя се напластява там и тлее, измествайки постепенно всичко човешко в мен.
Летете в мен птици, докато съм жива... После аз ще летя с вас... завинаги.
Няма коментари:
Публикуване на коментар