СПАСИТЕЛЕН ОТРЯД ЗА ДИВАЧЕТА

От всички природозащитни дейности, спасяването на пострадали по някакъв начин или осиротели диви животни е тази, чийто резултат директно и в момента се вижда и човек на момента получава удовлетворение от положените усилия. Разбира се, резултата не винаги е положителен. Разбира се, понякога животните умират в ръцете ти и ти се чустваш абсолютно безпомощен, или умират по-късно, когато вече са в Спасителния център. Дали в един момент претръпваш, за да успяваш по-лесно да преодоляваш тези ситуации, според мен, е въпрос на психика. Аз се занимавам с това от доста време вече, но така и не успях да претръпна. Всеки път светът за мен се срутва и ме залива с чернилка, но, все пак, продължавам с надежда към следващия случай.

Понякога, след време осъзнаваш, че за някой от случаите си можел да постъпиш по друг начин, знания за който тогава не си имал, и това, вероятно, е щяло да промени нещата. Все пак, потушаваш угризенията, защото знаеш, че си направил максимално възможното към онзи момент, със знанията, които тогава си имал. Взимаш си поука от всяка грешка и се учиш... непрекъснато, ден след ден. Наблюдаваш и се учиш.

Спасяването е труден начин на живот. За нормален личен живот въобще не може и дума да става, при положение, че си на повикване едва ли не денонощно. Раницата е винаги готова и където и да ходиш си все с нея. Никоя дамска чанта не би побрала това, което е от първа необходимост и трябва винаги да ти е под ръка. Какво съдържа? Добър въпрос :D Задължително ножче, ножица, пинсета, широко тиксо, бинт, марля, спринцовки, медицински ръкавици, работни ръкавици, препарати за обезпаразитяване, пакетче храна на гранули, семена, кутийка с червеи, брошури.

Предполагам, очевидно започва да става, че, ако си жена, няма начин да изглеждаш елегантно. Обувките се избират да са удобни, а не красиви. Не се знае в кой момент ще получиш обаждане да гониш ранен щъркел по полето, например. Иди го гони на токчета... Въобще, ежедневие са катеренето по дървета, спускането в шахти, промъкването в процепи...

Запаса от кашони също е задължително условие, защото здрави и хубави кашони трудно се намират в последния момент. Излишно е да споменавам, че редовно трябва да наглеждаш кофите за боклук. Е да, малко странно те гледат като ровиш в кофата, но какво от това, все тая...

Това, което, със сигурност, мога да кажа за спасяването е, че те променя тотално. От свито и тихо момиченце се превърнах в целеустремена и напориста и хич не се притеснявам да моля за странни неща и да обяснявам на хората как е редно да се постъпва. Чак нахална не станах, но съм толкова непоколебима и твърда в позициите си, че хората направо не смеят да ми противоречат.

Ааа, и още нещо. Нормализира съня. Толкова е уморително всичко, с което се занимаваш през деня, че вечер като легнеш направо умираш. Спиш като пън. Гаранция.

Та това, в общи линии, е животът ми и, колкото и да е странно, харесвам си го...

Кръв по невинния сняг...

В този постинг нямам намерение да ви спестя нищо. Ако сте със слабо сърце, не го четете; ако искате да вярвате, че хората са добри същества, не го четете; ако не ви пука за нищо друго освен за удобното съществуване, не го четете! Но без значение дали четете за това или не, то се случва. Всяка година по едно и също време, абсолютно сигурно като смяната на деня с нощ, без промяна от десетки години до днес.

Всеки от нас е виждал снимка на сладко пухкаво тюленче с огромни миловидни очи...

... и никой от нас не предполага какво са видяли тези дълбоки черни очи. Никой от нас няма представа колко ужас се крие в тях през пролетта.

Всяка година през пролетта, в продължение на 6 до 8 седмици ледовете в залива Свети Лорънс и по източния бряг на Нюфаундленд и Лабрадор плуват червени.


Започва най-мащабното ежегодно изтребление на морски животни досега и единственият търговски лов, чиято мишена са малките на даден вид.

Всяка година през тези кървави седмици на пролетта 300 000 млади гренландски тюлена, на възраст от 2 до 12 седмици, биват пребити до смърт. Ловците разбиват черепите им със специална бухалка, наречена хакапик. Труповете довличат до плавателните съдове с куки и там на леда ги одират. Взимат само кожите, другото остава на леда или бива изхвърлено във водата.


Хиляди други ранени малки (от 15 000 до 150 000 на година), успяват да се измъкнат от ловците и умират по-късно от раните си или се удавят, тъй като на възраст под 5 седмици те още не могат да плуват.



Убиват ги главно за кожата, която се изнася за Финландия, Норвегия, Хонконг, Турция, Русия и други държави, където се използва за направата на скъпи дизайнерски палта и аксесоари. Сред най-големите потребители на тези продукти са дизайнерските къщи Gucci, Prada и Versace.

За канадското правителство това е просто огромен по мащабите си бизнес и държавата печели милиарди от износа на кожи. Според канадската държавна агенция, която отговаря за лова на тюлени, годишната печалба от него възлиза на "повече от 20 милиона канадски долара".

"Канадското правителство настоява, че ловът на тюлени е индустрия с животински продукти като всяка друга. Те казват, че макар да не е красиво, единствената разлика с другите видове кланици е, че животните се убиват на леда. Но ние открихме очевидни нива на страдание, което не би било толерирано в никоя друга индустрия по света", казва Йън Робинсън, британски ветеринар.

Два отделни ветеринарни доклада, изучаващи лова на тюлени през 2001г., единият от които поръчан от канадското правителство, показват множество примери, в които животните са удряни с бухалки или застрелвани, но не изпаднали в безсъзнание след това.

И двата доклада са документирали множество случаи, в които животните биват закачвани с куки и теглени по леда, докато са още в съзнание и много от тях са все още живи, когато ги довлекат най-сетне до плавателния съд по този начин.

Ето какво е открил един международен екип от петима ветеринари:

* 79% от моряците не проверяват дали животното е мъртво преди да го одерат.
* В 40% от убийствата се налага морякът да удря тюлена с бухалката втори път, защото той е все още в съзнание след първия удар или изстрел в главата.
* При 42% от убитите тюлени, при аутопсията са открити минимални или никакви фрактури, което показва голяма вероятност тези тюлени да са били одрани живи.


Брюксел, 23 юли 2008

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ОБЯВИ ЗАБРАНА ЗА ТЪРГОВИЯТА С ТЮЛЕНОВИ ПРОДУКТИ, С ЦЕЛ ПОДОБРЯВАНЕ ПОЛОЖЕНИЕТО НА ЖИВОТНИТЕ

Европейската комисия одобри днес предложение за регулационна забрана на търговията с продукти от тюлени в рамките, във и от Европейския съюз, за да е сигурно, че продукти, добити от тюлени, убити и одрани по начини, които причиняват болка, стрес и страдание, няма да присъстват на Европейския пазар. Търговията с тюленови продукти, ще бъде разрешена единствено за продукти, за които може със сигурност да бъде доказано, че използваните ловни техники са били в съответствие със стандартите за хуманно отношение към животните и те не са страдали ненужно.


Европейския комисар по въпросите на околната среда Ставрос Димас каза: "Предлагаме забрана за пускането на пазара, вноса, транзитното превозване и износа от ЕС на тюленови продукти. За тюленови продукти, идващи от страни, практикуващи жестоки ловни методи, не бива да бъде допуснато влиазнето в ЕС. ЕС е решен да поддържа високи стандарти за хуманно отношение към животните."


"Изявлението на комисаря Димас е в отговор на масивния обществен отзвук и растящата политическа опозиция в Европейската общност срещу промишления лов на тюлени. Въпреки резултатите от редица авторитетни изследвания, които показват, че мнозинството от канадците също се противопоставят на промишления лов на тюлени, канадското правителство продължава да действа в пълен контраст с общественото мнение, в услуга на местни политици и кожената индустрия", коментираха от ИФАО Канада.

Докато чете това някой сигурно ще си каже "Това се случва далеч от тук. Какво ме засяга?!" Не, това не се случва далеч, това се случва в нашия свят, това го извършват хора като нас, това го търпят хората като нас!


Сега отместете поглед от написаното дотук и си кажете, че светът си е все същия, след прочетеното. Наистина ли можете да го твърдите със сигурност? Наистина ли можете да забравите кръвта по снега, малките пухкави тюленчета, които дори не се съпротивляват на клането? Наистина ли можете да спрете до тук, без да направите нищо, за да промените нещата?

Не си купувайте кожено палто. То е мъртво!

Бойкотирайте морски храни и продукти, произведени в Канада!

Пишете на премиера на Канада, за да изразите възмущението си от политиката на страната по отношение на бруталните убийства на тюлени:

His Excellency Stephen Harper
Pime Minister of Canada
Office of the Prime Minister
80 Wellington St.
Ottawa K1A OA2
Canada
613-941-69oo (fax)
pm@pm.gc.ca

Диета за бебета прилепи

Как ще реагираш, ако на балкона ти кацне... прилеп? Е, ако си жена, не почвай да пищиш истерично! Звукът е ужасно гаден, а прилепите имат много чуствителен слух.

Та, сигурна съм, че ще останеш, най-меко казано, изненадан/а. А, какво ще кажеш, ако прилепът си изпусне бебето на балкона ти? Е, това вече би било прекалено, ще кажеш. Ами, в интерес на истината, и такива неща се случват.

Първото, което би трябвало да направиш е, без да го пипаш, да оставиш бебето там, където го е изпуснала майката, с надеждата тя да се върне да си го вземе. Междувременно, трябва да е сигурно, че кучето или котката нямат достъп до мястото, защото това би могло да се окаже фатално за мъника.

В случай, че до 2-3 часа майката не се върне, налага се, ако искаш да му помогнеш, да го сложиш в кутия с ДУПКИ за въздух.

Следващата ти стъпка би трябвало да е обаждане или мейл до Спасителния център за диви животни в Стара Загора, РИОСВ (Районна инспекция за опазване на околната среда) в твоя град или някой от офисите на Зелени Балкани в София, Пловдив или Стара Загора. Зелени Балкани е организацията, изградила и стопанисваща Спасителния център за диви животни, който, засега, е единствен в България. Когато получат информацията от теб, те ще организират взимането на животинката и транспортирането и до Стара Загора.

В градовете, където има доброволци на Зелени Балкани, обикновено, един от тях идва да го вземе. И, тъй като за София, аз съм един от тези доброволци, които взимат пострадалите животни и организират транспортирането им до Спасителния център, наскоро ми се обадиха за 2 такива бебета прилепи, изпуснати от майката на балкон в жилищен блок.

Нямаш представа какъв сладур е едно такова бебе прилепче!!! Същество с дължина на тялото около 3 см. Гледаш го и просто се чудиш как това телце побира органите му. Главичка колкото грахово зърно, очички по-малки от глава на топлийка и миниатюрни ръчички и крачета. Истинско бижу!

Прилепите, които се срещат у нас, в България, са насекомоядни. А с какво, мислиш, се храни това малко бижу, ако, по някаква причина, е отделено и не може да суче от майка си? По-добре да не знаеш, но, все пак, за да дам информация, която може да се окаже полезна, ще ти кажа - пюре от червеи. Да, правилно си прочел и, ако искаш да спасиш живота на такъв мъник, ще трябва да му го осигуриш. Как? Ето една приемлива рецепта:

Бели червеи (от риболовен магазин)
Витамини (неразтворими)
Пълноценно мляко за човешки бебета
(сухо или течно, от аптеката)
Вода (ако е необходимо разреждане)

Съставките се слагат в миксера и... нататък е ясно. Полученото пюре се минава през цедка, за да се отделят твърдите частици и кожите на червеите и после със спринцовка се дава капка по капка в устичката на бебето, внимателно, за да не се задави. И една дребна подробност - сместта трябва да е относително топла, когато се дава на такъв мъничък крилатко.

Гадно е, че се убиват червеите, но това спасява живота на мъници, като тези двамата, които ми се наложи да храня, докато ги изпратя в Спасителния център.

Обикновено, понеже прилепите са бозайници, хората се опитват да ги хранят с мляко от магазина. Лошото е, че то не съдържа веществата, които са необходими за оцеляването им.

Толкова за бебетата на прилепите.

Градът не е гостоприемно за животните място, но човечеството им оставя малко възможности за избор и те просто са принудени да обитават тази "неприродна" среда. В резултат на различни препятствия, животът и здравето им, често, са застрашени.

Като човеци, не е необходимо да бъдем надменни! Нищо не пречи да помогнем, когато някой има нужда от това, дори и този някой да е животинка.

Червенобузите черупки

В зоомагазините от няколко години насам кипи едно масово предлагане на червенобузи костенурчета. Размера им е колкото монета, очичките любопитно изпъкнали, черупката вълшебно цветна. Сладури! Как да не луднеш по тях?

Резултатът е поразителен. Децата налитат на тях като мухи на мед и човек си казва: Какво пък? Не изискват големи грижи като куче или котка, например, стоят си в миниатюрното аквариумче и не пречат на никого. И купува.

А с действието купуване започват и истинските проблеми не само за купувача, но и за костенурчето, тъй като продавачът в магазина, обикновено, дава погрешна информация за начина на хранене, възрастта и размерите, които костенурките може да достигнат.

Гранулите, които продавачите така уверено предлагат за храна на костенурки, всъщност, не съдържат достатъчно хранителни вещества за животните. Хранени само с тях, повечето животни започват да боледуват, организма им отслабва и накрая умират. Костенурките се нуждаят от богата на хранителни вещества диета. Младите костенурки се нуждаят от растителна и месна храна. Растителната може да се състои от листа на глухарчета, водорасли, дори листа на НЕОТРОВНИ стайни растения. Месната храна може да съдържа червеи, мамарци (вид ларви), сурови неосолени скариди, риба, сурово или варено пилешко или свинско месо без жили и хрущяли. В интерес на истината, моите костенурки обожават кашкавал и топено сирене, въпреки че никога не съм ги срещала в препоръчителните храни. Според някои публикации, с напредването на възрастта костенурките стават предимно месоядни и в един момент вече тотално отказват да ядат растителна храна, според други е точно обратното. С мойте черупки се случи първото. Сега, като им подам нещо растително, ме гледат все едно съм откачила :-)

Продавачите в зоомагазините, някак лесно, пропускат и да уведомят купувачите, че почти никой ветеринар в България не лекува такива животни. Възникне ли проблем, трябва да се оправяте сами, което, в повечето случаи, се оказва фатално за живота на тези същества.

Растейки, те достигат доста внушителни размери и вече нямат нищо общо с онези сладки "стотинчици", които сте харесали в зоомагазина. Ако ви пука и искате да им е добре, започвате да купувате все по-големи аквариуми, които в един момент стават огромни, предвид апартаментите, обитавани от повечето от нас. Няма да обяснявам подробно колко трудно става почистването, когато аквариумът вече е доста по-голям. Накратко, физически трудно и отнемащо доста време занятие.

Една от широкоразпространяваните от продавачите в зоомагазините заблуди е, че червенобузите костенурки живеят до 12-годишна възраст. Е да, ама не. Когато мойте черупки наближиха тази възраст, изпаднах в дълбока депресия, защото ги чаках всеки момент да умрат и ужасена започнах да търся в нета повече информация по този въпрос. Какво да ви кажа... пак изпаднах в депресия, но не защото черупките ми ще "гушнат водораслите" скоро, а защото, вероятно, ще ме надживеят. Да! Оказва се, че ще трябва да ги включа в завещанието си, защото, според едни източници, може да достигнат възраст 40 години, а според други - 75-100 години. Ха сега де!

Повечето хора гледат костенурчетата няколко години и, понеже им писва, решават да ги пуснат на свобода. Да, ама България не е тяхната родна свобода и, пускайки ги, те допринасят за унищожаването на българската природа. Червенобузите костенурки са доста агресивен вид и, обикновено, изместват бързо от водоемите българските блатни костенурки, които, и без това, не са многобройни. Много червенобузи вече са пуснати в зоологическата градина в езерцето с патиците, в резултата на което, краката на патиците са изпохапани. Вече не е толкова рядко явление да се видят изхвърлени костенурки в реките или язовирите на България. Една от моите костенурки е била намерена, носена от дъждовния порой по улицата в един от малките ни градове.

Извода от всичко това би трябвало да е, че не трябва емоционално да се хвърляте в такива покупки. Не само за ваше добро, но и за доброто на животинчето. То не е просто играчка, която можеш да хвърлиш, когато вече не ти се играе с нея. Не е черупка за украса на дома или за залъгалка на децата. То е ЖИВО СЪЩЕСТВО като нас.