От всички природозащитни дейности, спасяването на пострадали по някакъв начин или осиротели диви животни е тази, чийто резултат директно и в момента се вижда и човек на момента получава удовлетворение от положените усилия. Разбира се, резултата не винаги е положителен. Разбира се, понякога животните умират в ръцете ти и ти се чустваш абсолютно безпомощен, или умират по-късно, когато вече са в Спасителния център. Дали в един момент претръпваш, за да успяваш по-лесно да преодоляваш тези ситуации, според мен, е въпрос на психика. Аз се занимавам с това от доста време вече, но така и не успях да претръпна. Всеки път светът за мен се срутва и ме залива с чернилка, но, все пак, продължавам с надежда към следващия случай.
Понякога, след време осъзнаваш, че за някой от случаите си можел да постъпиш по друг начин, знания за който тогава не си имал, и това, вероятно, е щяло да промени нещата. Все пак, потушаваш угризенията, защото знаеш, че си направил максимално възможното към онзи момент, със знанията, които тогава си имал. Взимаш си поука от всяка грешка и се учиш... непрекъснато, ден след ден. Наблюдаваш и се учиш.
Спасяването е труден начин на живот. За нормален личен живот въобще не може и дума да става, при положение, че си на повикване едва ли не денонощно. Раницата е винаги готова и където и да ходиш си все с нея. Никоя дамска чанта не би побрала това, което е от първа необходимост и трябва винаги да ти е под ръка. Какво съдържа? Добър въпрос :D Задължително ножче, ножица, пинсета, широко тиксо, бинт, марля, спринцовки, медицински ръкавици, работни ръкавици, препарати за обезпаразитяване, пакетче храна на гранули, семена, кутийка с червеи, брошури.
Предполагам, очевидно започва да става, че, ако си жена, няма начин да изглеждаш елегантно. Обувките се избират да са удобни, а не красиви. Не се знае в кой момент ще получиш обаждане да гониш ранен щъркел по полето, например. Иди го гони на токчета... Въобще, ежедневие са катеренето по дървета, спускането в шахти, промъкването в процепи...
Запаса от кашони също е задължително условие, защото здрави и хубави кашони трудно се намират в последния момент. Излишно е да споменавам, че редовно трябва да наглеждаш кофите за боклук. Е да, малко странно те гледат като ровиш в кофата, но какво от това, все тая...
Това, което, със сигурност, мога да кажа за спасяването е, че те променя тотално. От свито и тихо момиченце се превърнах в целеустремена и напориста и хич не се притеснявам да моля за странни неща и да обяснявам на хората как е редно да се постъпва. Чак нахална не станах, но съм толкова непоколебима и твърда в позициите си, че хората направо не смеят да ми противоречат.
Ааа, и още нещо. Нормализира съня. Толкова е уморително всичко, с което се занимаваш през деня, че вечер като легнеш направо умираш. Спиш като пън. Гаранция.
Та това, в общи линии, е животът ми и, колкото и да е странно, харесвам си го...
Няма коментари:
Публикуване на коментар