НЕВИДИМИТЕ ГЪЛЪБИ

Веднъж, по времето, когато още не работех в Зелени Балкани, си тръгвам от работа с една колежка и заедно чакаме автобуса на спирката. Тя се обръща към мен и ме пита "Извинявай, но защо всеки път като застанем на спирката, ти все гледаш нагоре в небето?". "Гледам птиците", отговарям и аз небрежно. "Е къде в София има птици?!" изумено възкликва тя. Поглеждам надолу. Десетина гълъба се мотаят в краката ни и събират трошляци по земята. Тя проследява погледа ми и "Ооо, аз дори не ги забелязвам", отронва гузно.

Разказвам всичко това, за да илюстрирам как птиците за повечето от нас са нещо, което просто си съществува извън нашия свят, а, в действителност, те са много близо - дишат, хранят се, размножават се и умират, често в мъки, поради начина, по който сме променили света. Понякога трябва много малко усилие за да спасиш живота на някоя от тях. Малко усилие за да разпери отново криле и да докосне небето. За постъпката си, разбира се, няма да получиш нищо материално. Дори "благодаря" няма да получиш. Но момента, в който я видиш как излита, не може да се сравни с нищо ...

Гълъбите са навсякъде и са, може би, най-многобройните птици в градовете. Те са се приспособили да изграждат гнездата си в отдушниците на шахтите, каквито всеки блок има. Това, обаче е истински капан за техните малки. Те често падат в шахтите и засядат между тръбите на някой от етажите. Стоят там в тъмното и гукат за помощ, но родителите не могат нищо да направят. Ако малкото е успяло да се захване за някоя от напречните тръби, то стои там дни наред, докато остане без сили, след което пада надолу и умира в шахтата. Ако се е заклещило някъде между тръбите, то си умира там от глад и изтощение. Ако не ти се вярва, че това се случва, просто си направи труда да отвориш шахтата долу в мазето и ще откриеш пластове с трупове на гълъби. Тези птици умират до нас!

Да се предотврати тази трагедия е напълно възможно и, при това, никак не трудно. Достатъчно е да се организира някой и да затвори отдушниците с мрежа, така че гълъбите да не могат да си правят гнездата вътре. Разбира се, за тези отвори, в които в момента има гнездо, ще трябва да се изчака, докато пилето излети. Друг достъпен и лесен начин е, да се запушат шахтите със смачкани вестници около тръбите най-горе, там, където шахтата започва, така че птиците да не могат да падат надолу в шахтата. А това, което всеки от нас би могъл да направи в апартамента си, е да запуши шахтата със смачкани вестници на своето ниво, така че, ако падне птица, да може да отвори отвора на шахтата в банята си и да я измъкне. В този случай, обаче, ако иска да е свършил наистина докрай работата, ще трябва да поеме грижата и за малкото гълъбче, докато то порастне и е в състояние да лети и се храни само.

Не пести труда си за нещо такова! Дори и да има съседи, които са против, можеш да изтъкнеш факта, че труповете гният по шахтите, мършата мирише отвратително и носи зарази. Това, гарантирано, ще ги убеди да се включат и те в акцията :D

Диета за бебета прилепи

Как ще реагираш, ако на балкона ти кацне... прилеп? Е, ако си жена, не почвай да пищиш истерично! Звукът е ужасно гаден, а прилепите имат много чуствителен слух.

Та, сигурна съм, че ще останеш, най-меко казано, изненадан/а. А, какво ще кажеш, ако прилепът си изпусне бебето на балкона ти? Е, това вече би било прекалено, ще кажеш. Ами, в интерес на истината, и такива неща се случват.

Първото, което би трябвало да направиш е, без да го пипаш, да оставиш бебето там, където го е изпуснала майката, с надеждата тя да се върне да си го вземе. Междувременно, трябва да е сигурно, че кучето или котката нямат достъп до мястото, защото това би могло да се окаже фатално за мъника.

В случай, че до 2-3 часа майката не се върне, налага се, ако искаш да му помогнеш, да го сложиш в кутия с ДУПКИ за въздух.

Следващата ти стъпка би трябвало да е обаждане или мейл до Спасителния център за диви животни в Стара Загора, РИОСВ (Районна инспекция за опазване на околната среда) в твоя град или някой от офисите на Зелени Балкани в София, Пловдив или Стара Загора. Зелени Балкани е организацията, изградила и стопанисваща Спасителния център за диви животни, който, засега, е единствен в България. Когато получат информацията от теб, те ще организират взимането на животинката и транспортирането и до Стара Загора.

В градовете, където има доброволци на Зелени Балкани, обикновено, един от тях идва да го вземе. И, тъй като за София, аз съм един от тези доброволци, които взимат пострадалите животни и организират транспортирането им до Спасителния център, наскоро ми се обадиха за 2 такива бебета прилепи, изпуснати от майката на балкон в жилищен блок.

Нямаш представа какъв сладур е едно такова бебе прилепче!!! Същество с дължина на тялото около 3 см. Гледаш го и просто се чудиш как това телце побира органите му. Главичка колкото грахово зърно, очички по-малки от глава на топлийка и миниатюрни ръчички и крачета. Истинско бижу!

Прилепите, които се срещат у нас, в България, са насекомоядни. А с какво, мислиш, се храни това малко бижу, ако, по някаква причина, е отделено и не може да суче от майка си? По-добре да не знаеш, но, все пак, за да дам информация, която може да се окаже полезна, ще ти кажа - пюре от червеи. Да, правилно си прочел и, ако искаш да спасиш живота на такъв мъник, ще трябва да му го осигуриш. Как? Ето една приемлива рецепта:

Бели червеи (от риболовен магазин)
Витамини (неразтворими)
Пълноценно мляко за човешки бебета
(сухо или течно, от аптеката)
Вода (ако е необходимо разреждане)

Съставките се слагат в миксера и... нататък е ясно. Полученото пюре се минава през цедка, за да се отделят твърдите частици и кожите на червеите и после със спринцовка се дава капка по капка в устичката на бебето, внимателно, за да не се задави. И една дребна подробност - сместта трябва да е относително топла, когато се дава на такъв мъничък крилатко.

Гадно е, че се убиват червеите, но това спасява живота на мъници, като тези двамата, които ми се наложи да храня, докато ги изпратя в Спасителния център.

Обикновено, понеже прилепите са бозайници, хората се опитват да ги хранят с мляко от магазина. Лошото е, че то не съдържа веществата, които са необходими за оцеляването им.

Толкова за бебетата на прилепите.

Градът не е гостоприемно за животните място, но човечеството им оставя малко възможности за избор и те просто са принудени да обитават тази "неприродна" среда. В резултат на различни препятствия, животът и здравето им, често, са застрашени.

Като човеци, не е необходимо да бъдем надменни! Нищо не пречи да помогнем, когато някой има нужда от това, дори и този някой да е животинка.

Полиетиленовите хора

В моя стар квартал, помежду опърпаните сиви блокове изникнаха нови цветни блокчета. Новаците са красиви, спор няма, но стоят някак като кръпки на фона на сивото. Не стига това, ами си имат добре поддържани тревни площи, алпинеуми, езерца и ... огради.

Контраста е неописуем. Понякога, минавайки покрай тези блокове, любопитно надничам какво става вътре, зад оградата. Днес, например, някакви смешни лъскави хора бяха решили да си оправят тревната площ. Смешни, защото изглеждаха някак нелепо в официалното си облекло, което въобще не се връзваше с дейностите по почистване и подкастряне на растения.

Не знам защо, но винаги ми се струва, че тези хора са в аквариум и ние ги наблюдаваме отвън. Аз ги наричам полиетиленови хора, защото и те, също като полиетилена, са лъскави, но изкуствени. Странно е. Те, като правило, са млади и уверени, карат нови коли последен модел и не общуват с никого от сивите блокове. Просто сме от различни светове, това е ясно, както е ясно и това, че нещата вървят в тяхната посока. Имам предвид, че стария тип взаимоотношения между съседите постепенно ще отпаднат, ще се обособяват все повече такива затворени комплекси и хората ще стават все по-лъскави. Лъскави, но... изкуствени.