В моя стар квартал, помежду опърпаните сиви блокове изникнаха нови цветни блокчета. Новаците са красиви, спор няма, но стоят някак като кръпки на фона на сивото. Не стига това, ами си имат добре поддържани тревни площи, алпинеуми, езерца и ... огради.Контраста е неописуем. Понякога, минавайки покрай тези блокове, любопитно надничам какво става вътре, зад оградата. Днес, например, някакви смешни лъскави хора бяха решили да си оправят тревната площ. Смешни, защото изглеждаха някак нелепо в официалното си облекло, което въобще не се връзваше с дейностите по почистване и подкастряне на растения.
Не знам защо, но винаги ми се струва, че тези хора са в аквариум и ние ги наблюдаваме отвън. Аз ги наричам полиетиленови хора, защото и те, също като полиетилена, са лъскави, но изкуствени. Странно е. Те, като правило, са млади и уверени, карат нови коли последен модел и не общуват с никого от сивите блокове. Просто сме от различни светове, това е ясно, както е ясно и това, че нещата вървят в тяхната посока. Имам предвид, че стария тип взаимоотношения между съседите постепенно ще отпаднат, ще се обособяват все повече такива затворени комплекси и хората ще стават все по-лъскави. Лъскави, но... изкуствени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар