Какви чувства те обземат като срещнеш свой бивш съученик 10 години след завършването, например? Не се ли изненадваш като видиш пред себе си един улегнал човек, семеен и вече с няколко деца и осъзнаеш в какво си се превърнал самия ти? Не те ли обхваща носталгия по онова момче или момиче, което си бил или била? Помниш ли онова време, когато мислехме, че, стига да искаме, можем да променим света?
Хей, къде са тези момчета и момичета сега?!?! Потънали в удобството на холната си гарнитура преживяваме доволството на ежедневието и не ни е приятно да се сещаме за великите идеи, които сме имали. Погледите ни вече са фокусирани не върху целия свят, а върху семейството ни единствено. Най-важното е близките ни да са добре, децата да не станат наркомани, а другото.... без значение е вече. Нали си имаме Макдоналдс, хипермаркети и автомобили. Майната им на идеите, на хората от бедстващите страни, на глобалното затопляне, на биоразнообразието... Важното е като седнем пред телевизора да гледаме поредното шоу, питието и салатката да са на една ръка разстояние.
Хей, хей, къде са онези момчета и момичета, които...НЯМА ГИ ВЕЧЕ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар