Диета за бебета прилепи

Как ще реагираш, ако на балкона ти кацне... прилеп? Е, ако си жена, не почвай да пищиш истерично! Звукът е ужасно гаден, а прилепите имат много чуствителен слух.

Та, сигурна съм, че ще останеш, най-меко казано, изненадан/а. А, какво ще кажеш, ако прилепът си изпусне бебето на балкона ти? Е, това вече би било прекалено, ще кажеш. Ами, в интерес на истината, и такива неща се случват.

Първото, което би трябвало да направиш е, без да го пипаш, да оставиш бебето там, където го е изпуснала майката, с надеждата тя да се върне да си го вземе. Междувременно, трябва да е сигурно, че кучето или котката нямат достъп до мястото, защото това би могло да се окаже фатално за мъника.

В случай, че до 2-3 часа майката не се върне, налага се, ако искаш да му помогнеш, да го сложиш в кутия с ДУПКИ за въздух.

Следващата ти стъпка би трябвало да е обаждане или мейл до Спасителния център за диви животни в Стара Загора, РИОСВ (Районна инспекция за опазване на околната среда) в твоя град или някой от офисите на Зелени Балкани в София, Пловдив или Стара Загора. Зелени Балкани е организацията, изградила и стопанисваща Спасителния център за диви животни, който, засега, е единствен в България. Когато получат информацията от теб, те ще организират взимането на животинката и транспортирането и до Стара Загора.

В градовете, където има доброволци на Зелени Балкани, обикновено, един от тях идва да го вземе. И, тъй като за София, аз съм един от тези доброволци, които взимат пострадалите животни и организират транспортирането им до Спасителния център, наскоро ми се обадиха за 2 такива бебета прилепи, изпуснати от майката на балкон в жилищен блок.

Нямаш представа какъв сладур е едно такова бебе прилепче!!! Същество с дължина на тялото около 3 см. Гледаш го и просто се чудиш как това телце побира органите му. Главичка колкото грахово зърно, очички по-малки от глава на топлийка и миниатюрни ръчички и крачета. Истинско бижу!

Прилепите, които се срещат у нас, в България, са насекомоядни. А с какво, мислиш, се храни това малко бижу, ако, по някаква причина, е отделено и не може да суче от майка си? По-добре да не знаеш, но, все пак, за да дам информация, която може да се окаже полезна, ще ти кажа - пюре от червеи. Да, правилно си прочел и, ако искаш да спасиш живота на такъв мъник, ще трябва да му го осигуриш. Как? Ето една приемлива рецепта:

Бели червеи (от риболовен магазин)
Витамини (неразтворими)
Пълноценно мляко за човешки бебета
(сухо или течно, от аптеката)
Вода (ако е необходимо разреждане)

Съставките се слагат в миксера и... нататък е ясно. Полученото пюре се минава през цедка, за да се отделят твърдите частици и кожите на червеите и после със спринцовка се дава капка по капка в устичката на бебето, внимателно, за да не се задави. И една дребна подробност - сместта трябва да е относително топла, когато се дава на такъв мъничък крилатко.

Гадно е, че се убиват червеите, но това спасява живота на мъници, като тези двамата, които ми се наложи да храня, докато ги изпратя в Спасителния център.

Обикновено, понеже прилепите са бозайници, хората се опитват да ги хранят с мляко от магазина. Лошото е, че то не съдържа веществата, които са необходими за оцеляването им.

Толкова за бебетата на прилепите.

Градът не е гостоприемно за животните място, но човечеството им оставя малко възможности за избор и те просто са принудени да обитават тази "неприродна" среда. В резултат на различни препятствия, животът и здравето им, често, са застрашени.

Като човеци, не е необходимо да бъдем надменни! Нищо не пречи да помогнем, когато някой има нужда от това, дори и този някой да е животинка.

Какво ми е противно в жените

Питали ли сте се някога защо жените са толкова претенциозни за всичко? Ще речеш, че не сме раждани в един свят, на една планета... Всичко се свежда до едно непрекъснато мрънкане за всичко. Честно казано, мисля, че жените искат нещо, което не знаят какво е и това обърква тотално възприятията им за света.

Едно от най-неприятните, по мое мнение, е широкоразпространеното женско убеждение, че жените са нещо повече от мъжете и мъжете, едва ли не, могат да служат, по необходимост, само за разплод. По-тъпо нещо, според мен, не може да бъде измислено. Достатъчно е да чуете няколко женски разговора, за да осъзнаете, че други теми, освен домакинството, децата, маникюра, солариума, прическата или дрехите, повечето жени рядко имат. И тези същества претендират за висока интелигентност и култура. Моля ви се! Че има тъпи мъже има, но такова тотално изпадане, каквото е при жените, просто не се наблюдава.

Наскоро дочух един разговор между жени, че, видите ли, те били принудени да полагат неимоверни усилия за външността си, защото мъжете налагали този стил на поведение, като непрекъснато гледали готини мацки в интернет и по медиите. Моля да ме извините за радикалното изказване, но, ако аз се страхувам, че гаджето или мъжа ми ще гледа някви лъскави мацки, това означава, че аз считам себе си за нещо по-малко стойностно от тези кукли. Лично аз предпочитам да не съм чак толкова лъскава и наклепана с какво ли не, но да имам съдържание, а не да съм просто красива обвивка. Въпрос на вкус, разбира се, но, робувайки на “модните тенденции” тези момичета сами се докарват дотам, че да не струват нищо.

А какво да кажем за прословутата еманципация? Жените искат хем да са равноправни с мъжете, хем да има кавалери, които да ги обслужват. Е, очевидно, трябва да избереш едното или другото. Или ще си фльорца, която никаква работа не може да свърши и ще изискваш мъжете около теб да те глезотят или ще си напънеш мозъка да научиш това-онова и ще работиш наравно с мъжете, без да мрънкаш или мяукаш колко е тежко това. Как може да искаш равноправие, а да не можеш да смениш една ел.крушка, например?

Та така с жените...

Животът, обикновено, се свежда до избор на пътища и пътечки, по които да вървим. Това, какъв човек си, най-често, зависи от това, какъв искаш да бъдеш...

Червенобузите черупки

В зоомагазините от няколко години насам кипи едно масово предлагане на червенобузи костенурчета. Размера им е колкото монета, очичките любопитно изпъкнали, черупката вълшебно цветна. Сладури! Как да не луднеш по тях?

Резултатът е поразителен. Децата налитат на тях като мухи на мед и човек си казва: Какво пък? Не изискват големи грижи като куче или котка, например, стоят си в миниатюрното аквариумче и не пречат на никого. И купува.

А с действието купуване започват и истинските проблеми не само за купувача, но и за костенурчето, тъй като продавачът в магазина, обикновено, дава погрешна информация за начина на хранене, възрастта и размерите, които костенурките може да достигнат.

Гранулите, които продавачите така уверено предлагат за храна на костенурки, всъщност, не съдържат достатъчно хранителни вещества за животните. Хранени само с тях, повечето животни започват да боледуват, организма им отслабва и накрая умират. Костенурките се нуждаят от богата на хранителни вещества диета. Младите костенурки се нуждаят от растителна и месна храна. Растителната може да се състои от листа на глухарчета, водорасли, дори листа на НЕОТРОВНИ стайни растения. Месната храна може да съдържа червеи, мамарци (вид ларви), сурови неосолени скариди, риба, сурово или варено пилешко или свинско месо без жили и хрущяли. В интерес на истината, моите костенурки обожават кашкавал и топено сирене, въпреки че никога не съм ги срещала в препоръчителните храни. Според някои публикации, с напредването на възрастта костенурките стават предимно месоядни и в един момент вече тотално отказват да ядат растителна храна, според други е точно обратното. С мойте черупки се случи първото. Сега, като им подам нещо растително, ме гледат все едно съм откачила :-)

Продавачите в зоомагазините, някак лесно, пропускат и да уведомят купувачите, че почти никой ветеринар в България не лекува такива животни. Възникне ли проблем, трябва да се оправяте сами, което, в повечето случаи, се оказва фатално за живота на тези същества.

Растейки, те достигат доста внушителни размери и вече нямат нищо общо с онези сладки "стотинчици", които сте харесали в зоомагазина. Ако ви пука и искате да им е добре, започвате да купувате все по-големи аквариуми, които в един момент стават огромни, предвид апартаментите, обитавани от повечето от нас. Няма да обяснявам подробно колко трудно става почистването, когато аквариумът вече е доста по-голям. Накратко, физически трудно и отнемащо доста време занятие.

Една от широкоразпространяваните от продавачите в зоомагазините заблуди е, че червенобузите костенурки живеят до 12-годишна възраст. Е да, ама не. Когато мойте черупки наближиха тази възраст, изпаднах в дълбока депресия, защото ги чаках всеки момент да умрат и ужасена започнах да търся в нета повече информация по този въпрос. Какво да ви кажа... пак изпаднах в депресия, но не защото черупките ми ще "гушнат водораслите" скоро, а защото, вероятно, ще ме надживеят. Да! Оказва се, че ще трябва да ги включа в завещанието си, защото, според едни източници, може да достигнат възраст 40 години, а според други - 75-100 години. Ха сега де!

Повечето хора гледат костенурчетата няколко години и, понеже им писва, решават да ги пуснат на свобода. Да, ама България не е тяхната родна свобода и, пускайки ги, те допринасят за унищожаването на българската природа. Червенобузите костенурки са доста агресивен вид и, обикновено, изместват бързо от водоемите българските блатни костенурки, които, и без това, не са многобройни. Много червенобузи вече са пуснати в зоологическата градина в езерцето с патиците, в резултата на което, краката на патиците са изпохапани. Вече не е толкова рядко явление да се видят изхвърлени костенурки в реките или язовирите на България. Една от моите костенурки е била намерена, носена от дъждовния порой по улицата в един от малките ни градове.

Извода от всичко това би трябвало да е, че не трябва емоционално да се хвърляте в такива покупки. Не само за ваше добро, но и за доброто на животинчето. То не е просто играчка, която можеш да хвърлиш, когато вече не ти се играе с нея. Не е черупка за украса на дома или за залъгалка на децата. То е ЖИВО СЪЩЕСТВО като нас.

Полиетиленовите хора

В моя стар квартал, помежду опърпаните сиви блокове изникнаха нови цветни блокчета. Новаците са красиви, спор няма, но стоят някак като кръпки на фона на сивото. Не стига това, ами си имат добре поддържани тревни площи, алпинеуми, езерца и ... огради.

Контраста е неописуем. Понякога, минавайки покрай тези блокове, любопитно надничам какво става вътре, зад оградата. Днес, например, някакви смешни лъскави хора бяха решили да си оправят тревната площ. Смешни, защото изглеждаха някак нелепо в официалното си облекло, което въобще не се връзваше с дейностите по почистване и подкастряне на растения.

Не знам защо, но винаги ми се струва, че тези хора са в аквариум и ние ги наблюдаваме отвън. Аз ги наричам полиетиленови хора, защото и те, също като полиетилена, са лъскави, но изкуствени. Странно е. Те, като правило, са млади и уверени, карат нови коли последен модел и не общуват с никого от сивите блокове. Просто сме от различни светове, това е ясно, както е ясно и това, че нещата вървят в тяхната посока. Имам предвид, че стария тип взаимоотношения между съседите постепенно ще отпаднат, ще се обособяват все повече такива затворени комплекси и хората ще стават все по-лъскави. Лъскави, но... изкуствени.

Защо е трудно...

Чудя се, защо постепенно стана толкова трудно за повечето хора да живеят естествено?

На баща ми

В мойта тиха нощна гора
сови тайнствено бдят.
В мойта тиха нощна гора
дървета беззвучно сълзят.

Вълци вият. Късно е вече
и мъгла стеле мойта гора.
Във душата ми „Тук съм” изрече
тихият глас на моя баща.

Доволството на ежедневието...

Какви чувства те обземат като срещнеш свой бивш съученик 10 години след завършването, например? Не се ли изненадваш като видиш пред себе си един улегнал човек, семеен и вече с няколко деца и осъзнаеш в какво си се превърнал самия ти? Не те ли обхваща носталгия по онова момче или момиче, което си бил или била? Помниш ли онова време, когато мислехме, че, стига да искаме, можем да променим света?

Хей, къде са тези момчета и момичета сега?!?! Потънали в удобството на холната си гарнитура преживяваме доволството на ежедневието и не ни е приятно да се сещаме за великите идеи, които сме имали. Погледите ни вече са фокусирани не върху целия свят, а върху семейството ни единствено. Най-важното е близките ни да са добре, децата да не станат наркомани, а другото.... без значение е вече. Нали си имаме Макдоналдс, хипермаркети и автомобили. Майната им на идеите, на хората от бедстващите страни, на глобалното затопляне, на биоразнообразието... Важното е като седнем пред телевизора да гледаме поредното шоу, питието и салатката да са на една ръка разстояние.

Хей, хей, къде са онези момчета и момичета, които...НЯМА ГИ ВЕЧЕ.

Разделяй и владей!

Не знам колко от вас го практикуват, но аз, понеже се опитвам да живея максимално с грижа за околната среда, реших да изхвърлям боклуците си разделно. Доскоро не го правех, защото знаех, че, така и така, няма завод за рециклиране. Е, вече си имаме завод и аз юрууууш... да разделям отпадъците.

Разбира се, както е по български обичай, веднага се сблъсках със следните пречки:

Първа пречка:
Кофата за боклук стои в шкафа под мивката, а там няма място за 3 кофи. Все пак, живея в нормален средностатистически апартамент, не в палат. И се започна едно мушкане по пликове, които не стоят изправени... не е истина. Както и да е, боря се.

Втора пречка:
Има опаковки, които са смесени. И се започва едно разпарчетосване на опаковки...

Трета пречка:
Като започна да хвърлям боклука... 3 дни подред. На първия ден мъкна плика с хартиите. Втория ден е за металните и пластмасовите и третия за неопределените отпадъци.

Четвърта пречка:
Тръгвам към контейнерите :-). Не напразно използвам този глагол. Да не си помислите, че съм сбъркала. Просто контейнерите се намират доста надалеч и трябва да си пълен с решимост да изхвърляш разделно, за да си причиниш това пътуване. Както и да е, по някое време стигам там.

Пета пречка:
Понякога, контейнера, който ми трябва, мистериозно липсва, в резултат на което хвърлям в общия контейнер и целия ми труд по разделянето отива на вятъра.

Шеста пречка:
Ако контейнера, който ми трябва е там, започвам да се боря с него. В повечето случаи боклуците не могат да се пъхнат през тези смешно малки отвори, които са направили на капаците на контейнерите, така че аз трябва да отворя целия капак и да метна боклука вътре. Чудесно, но за човек висок 152 см това хич не е лесна работа. Започва се едно бутане, дърпане, подпиране и най-накрая със замах мятам торбата вътре и хлопвам капака. В резултата на тези упражнения, аз не само съм се омърляла достатъчно, но и дишам все едно съм била на фитнес.

Еееее, най-накрая схванах ползата от всичко това: Разделяй и отслабвай!!!

Всъщност, сега се сещам за известната фраза: "Разделяй и владей". Чрез разделянето на боклука, ние, явно, ставаме нещо като негови владетели. Това е като да бъдеш директор на водопад, ама по-миризливо...

За някои мои опити да спася живот...

Преди 2 седмици РИОСВ-София извърши проверка по сигнал за продажба на диви пойни птици на пазара за животни в столичния квартал Подуене. Беше съставен 1 акт за нарушение. Спасени са 3 конопарчета и 2 щиглеца. Едното конопарче е с пръстен на Българската орнитологична централа.

Какви бяха впечатленията ми от тази акция на РИОСВ и изводите, които си направих от нея.

Сигналът беше подаден от мен в събота (10.05.2008г.), което беше работен ден. Надявах се да реагират веднага, но се оказа, че НЕ МОГАТ. Докато сигнала премине през различните нива в РИОСВ минава време. За тези, които не знаят, ще поясня, че този пазар за животни работи само в събота и то не през целия ден.

Акцията беше насрочена за 17.05.2008г., седмица след подаването на сигнала. Това, което ме изуми беше, че служителите на РИОСВ много рядко получават разрешение да работят в събота и неделя, тъй като, за да ги пуснат в почивен ден на акция трябва да се попълнят купища документи. За щастие тези две съботи бяха работни дни. И така... РИОСВ знае за проблема с този пазар, защото на него редовно се продават диви птици, но, понеже не може да се работи в почивен ден, РИОСВ не може да направи нищо по въпроса. Парадоксално, но факт!

А, кажете ми, как биха могли да реагират светкавично на някакво нарушение, което се случва еднократно и получат сигнал за него!? Отговора е прост - НЕ БИХА МОГЛИ.

Второто нещо, което ме шокира беше, че, ако нарушителят не си признае ясно, че птиците са негови, не могат да му направят нищо. Няма свидетели, няма нищо, което да може да помогне в този случай. Като разбрах за това, предложих да се престоря, че купувам птицата и, като видят кой взима парите, полицаите да го задържат. Оказа се, че не става и по този начин. Ако се действа с мнимо плащане, парите трябва да са белязани предварително и да се дадат от т.нар. поемни лица, а да се издейства токова нещо също е много трудно и изисква попълването на купища бумаги. Резултатът: единият продавач просто стоеше до клетката, докато я взимаха и когато попитаха "На кого са тези птици?" той не реагира и, съответно, не му беше съставен акт, въпреки че преди това аз го разпитвах за птиците като купувач и той подробно ми обясняваше какви са те.

Ето и част от диалога, който проведох със служител на РИОСВ:

РИОСВ: Ама то понеже човека е пенсионер, ще му се размине дори глобата...

АЗ: И какво излиза? Няма никакъв смисъл да подавам сигнали?!

РИОСВ: Аа, защо? Подавайте.

АЗ: Е то по-ефикасно би било да го хвана някъде, да го пребия и да знам, че си е получил заслуженото...

РИОСВ: Да.

Разбира се, това действа много дестабилизиращо на тези, които като мен, искат нещо да променят. Надявам се, обаче, повечето да се амбицират от тези абсурди, а не да спрат, защото, в противен случай, тази безумна система ще ни погълне...