КОЛКО ЛИ ПРИЯТНО ЩЕ СИ ИЗКАРАТЕ ПРАЗНИЦИТЕ С ТРУП В ХОЛА?!
Вземете си живо дръвче в саксия и му дарете свобода след празниците като го засадите навън.
За да оцелее дръвчето до пролетта трябва да спазвате някои изисквания. Не се препоръчва престой за повече от 2 седмици на топло. През есента и зимата то изпада в състояние на покой, но по-дългият престой при стайна температура го събужда. Добре е да не поставяте дръвчето в близост до източници на топлина. Веднага след коледните празници трябва да го изнесете на балкона или двора, където да изчака деня, в който ще му дарите свободата, като го засадите в земята.
Дойде ли зимата, започва и психозата за коледния дух, подаръците и невероятно сложното измисляне на място, където да прекараме почивните дни по празниците. В този момент снегът е просто една подробност, заради кишата, в която газим в градовете, опитвайки да се доберем до някоя спирка, или просто го възприемаме като необходим фон за празниците. Замисляли ли сте се от какво е съставен той, какво прекрасно творение е снежинката и какви удивителни форми снежинки има?
РАЖДАНЕТО
Историята на всяка една снежинка започва с изпаряването на водата от океаните, езерата и реките.
Когато въздухът се охлажда, в даден момент парата започва да кондензира. Когато това се случва близо до земната повърхност, водата може да кондензира под формата на роса по тревата. Високо над земята, обаче, водната пара кондензира върху праховите частици във въздуха. Тя кондензира в неизмеримо малки капчици, всяка от които съдържа поне една прахова частица. Облаците представляват огромен брой такива миниатюрни капчици.
През зимата снегообразуващите облаци са изградени предимно от течни водни капчици, дори когато температурата е под точката на замръзване. Водата е преохладена, понятие означаващо, че е охладена до температура по-ниска от точката на замръзване. С продължаващото охлаждане на облаците, капчиците започват да замръзват. Този процес е постепенен и започва при температура около -10 C и капчиците не замръзват всички едновременно.
При замръзването си, всяка капчица се превръща в парченце лед, заобиколено от други капчици в облака, които още не са замръзнали. Ледът нараства с кондензирането на още пара по повърхността му, оформяйки снежинка. С нарастването на леда останалите водни капчици бавно се изпаряват и насищат въздуха с още повече пара.
МОРФОЛОГИЯ
Когато започнали да формират снежни кристали в лабораторни условия, учените открили, че тяхната форма зависи от температурата и влажността. Това поведение на кристалите е показано в диаграмата.
От тази диаграма се вижда, че кристалите формират по-прости форми, когато влажността е по-ниска. Най-сложните форми се формират при изключително висока влажност.
Защо формите на кристалите се променят толкова много, в зависимост от температурата, това все още е загадка. Ясно е, че растежът зависи от точното количество молекули пара, вградени в растящия леден кристал, но голяма част от физичните процеси, свързани с това, все още не са добре проучени.
И така, следващия път, когато снегът ви докосне, протегнете ръка и приютете няколко топящи се кристала за малко на ръкавицата си. Погледнете ги отблизо с очите на човек, който знае нещо за тях. Пожелайте си нещо за новата година и се радвайте, че Природата ви е докоснала с едно от своите прекрасни творения.
Нещо странно се случва с еволюцията на човека. Ние все по-бързо губим способността си за приспособяване и, изглежда, инстинктивно усещаме, че оцеляването ни е все повече под въпрос, затова усилено се стремим да променяме заобикалящата ни среда.
Вирусите, които ни разболяват, стават все по-устойчиви на нашите „изобретения” лекарствата. От друга страна, вече се налага да се ваксинираме масово, защото организмите ни, повредени от тъпченето с антибиотици и храни, отгледани с пестициди и пълни с консерванти и оцветители, не могат да се справят вече дори с най-простите вируси и микроби.
Има и един, много интересен за мен, резултат от „еволюцията” на човека. Това е фактът, че масово хората станаха гнусливи. За жените си знаем, че от край време са малко откачалки на тази тема, но това, че тази болест се пренесе и на мъжете, направо ме изумява.
Аз си имам моя теория по този въпрос. Според мен организма, макар и видоизменен, инстинктивно се пази от нещата, които „смята” за заплаха. Така, понеже организмът на човека „знае” че е слаб и би могъл да заболее дори от незначителни неща, ни „подтиква” да ограничаваме допира си с почти всичко, причинявайки ни чувството „гнус”.
Знам, звучи странно, но не ви ли се струва откачен фактът, че затрупваме домовете си с купища различни препарати за почистване и дезинфекция. Вече не можем да живеем без тях. Ако видим паяк или муха в дома си, направо се потрисаме от мисълта, че ще трябва да живеем „под един покрив” с тях и първото, което правим, е да ги убием. Страхът от другите същества ни е завладял изцяло и диктува голяма част от действията ни. Фобиите завладяха света!
В същото време, докато дезинфекцираме неистово домовете си, боклуците около нас вече са планини, тъй като не се скъпим да използваме ресурси дори за такива безсмислени неща като опаковките, чиято цел е само да привличат клиента. Те по никакъв начин не променят качествата на продукта, който предлагат.
Вече не можем да ядем храна, без да е обработена по някакъв начин. Все по-малко хора ядат сурови плодове и зеленчуци, например. Голяма част от децата мислят, че млякото идва от магазина, а не от крава, каквато изобщо не са виждали.
ДОПУСНАХМЕ ТЕХНОЛОГИЧНИЯТ НАПРЕДЪК ДА НИ НАПРАВИ ИЗКУСТВЕНИ
Събуди се! Това ли е животът, който искаш?! До какво ще доведе всичко това?!
Един ден ще се събудиш и няма да има птици, насекоми, риби ... Слънцето мрачно ще се издига в празното небе, но ти няма да го видиш заради смога. И тогава чак ще разбереш какво си загубил. Тогава ще осъзнаеш, че сме имали нужда от всичко това, за да бъдем наистина живи! За нещастие, вече ще е твърде късно...
В този постинг нямам намерение да ви спестя нищо. Ако сте със слабо сърце, не го четете; ако искате да вярвате, че хората са добри същества, не го четете; ако не ви пука за нищо друго освен за удобното съществуване, не го четете! Но без значение дали четете за това или не, то се случва. Всяка година по едно и също време, абсолютно сигурно като смяната на деня с нощ, без промяна от десетки години до днес.
Всеки от нас е виждал снимка на сладко пухкаво тюленче с огромни миловидни очи...
... и никой от нас не предполага какво са видяли тези дълбоки черни очи. Никой от нас няма представа колко ужас се крие в тях през пролетта.
Всяка година през пролетта, в продължение на 6 до 8 седмици ледовете в залива Свети Лорънс и по източния бряг на Нюфаундленд и Лабрадор плуват червени.
Започва най-мащабното ежегодно изтребление на морски животни досега и единственият търговски лов, чиято мишена са малките на даден вид.
Всяка година през тези кървави седмици на пролетта 300 000 млади гренландски тюлена, на възраст от 2 до 12 седмици, биват пребити до смърт. Ловците разбиват черепите им със специална бухалка, наречена хакапик. Труповете довличат до плавателните съдове с куки и там на леда ги одират. Взимат само кожите, другото остава на леда или бива изхвърлено във водата.
Хиляди други ранени малки (от 15 000 до 150 000 на година), успяват да се измъкнат от ловците и умират по-късно от раните си или се удавят, тъй като на възраст под 5 седмици те още не могат да плуват.
Убиват ги главно за кожата, която се изнася за Финландия, Норвегия, Хонконг, Турция, Русия и други държави, където се използва за направата на скъпи дизайнерски палта и аксесоари. Сред най-големите потребители на тези продукти са дизайнерските къщи Gucci, Prada и Versace.
За канадското правителство това е просто огромен по мащабите си бизнес и държавата печели милиарди от износа на кожи. Според канадската държавна агенция, която отговаря за лова на тюлени, годишната печалба от него възлиза на "повече от 20 милиона канадски долара".
"Канадското правителство настоява, че ловът на тюлени е индустрия с животински продукти като всяка друга. Те казват, че макар да не е красиво, единствената разлика с другите видове кланици е, че животните се убиват на леда. Но ние открихме очевидни нива на страдание, което не би било толерирано в никоя друга индустрия по света", казва Йън Робинсън, британски ветеринар.
Два отделни ветеринарни доклада, изучаващи лова на тюлени през 2001г., единият от които поръчан от канадското правителство, показват множество примери, в които животните са удряни с бухалки или застрелвани, но не изпаднали в безсъзнание след това.
И двата доклада са документирали множество случаи, в които животните биват закачвани с куки и теглени по леда, докато са още в съзнание и много от тях са все още живи, когато ги довлекат най-сетне до плавателния съд по този начин.
Ето какво е открил един международен екип от петима ветеринари:
* 79% от моряците не проверяват дали животното е мъртво преди да го одерат. * В 40% от убийствата се налага морякът да удря тюлена с бухалката втори път, защото той е все още в съзнание след първия удар или изстрел в главата. * При 42% от убитите тюлени, при аутопсията са открити минимални или никакви фрактури, което показва голяма вероятност тези тюлени да са били одрани живи.
Брюксел, 23 юли 2008
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ОБЯВИ ЗАБРАНА ЗА ТЪРГОВИЯТА С ТЮЛЕНОВИ ПРОДУКТИ, С ЦЕЛ ПОДОБРЯВАНЕ ПОЛОЖЕНИЕТО НА ЖИВОТНИТЕ
Европейската комисия одобри днес предложение за регулационна забрана на търговията с продукти от тюлени в рамките, във и от Европейския съюз, за да е сигурно, че продукти, добити от тюлени, убити и одрани по начини, които причиняват болка, стрес и страдание, няма да присъстват на Европейския пазар. Търговията с тюленови продукти, ще бъде разрешена единствено за продукти, за които може със сигурност да бъде доказано, че използваните ловни техники са били в съответствие със стандартите за хуманно отношение към животните и те не са страдали ненужно.
Европейския комисар по въпросите на околната среда Ставрос Димас каза: "Предлагаме забрана за пускането на пазара, вноса, транзитното превозване и износа от ЕС на тюленови продукти. За тюленови продукти, идващи от страни, практикуващи жестоки ловни методи, не бива да бъде допуснато влиазнето в ЕС. ЕС е решен да поддържа високи стандарти за хуманно отношение към животните."
"Изявлението на комисаря Димас е в отговор на масивния обществен отзвук и растящата политическа опозиция в Европейската общност срещу промишления лов на тюлени. Въпреки резултатите от редица авторитетни изследвания, които показват, че мнозинството от канадците също се противопоставят на промишления лов на тюлени, канадското правителство продължава да действа в пълен контраст с общественото мнение, в услуга на местни политици и кожената индустрия", коментираха от ИФАО Канада.
Докато чете това някой сигурно ще си каже "Това се случва далеч от тук. Какво ме засяга?!" Не, това не се случва далеч, това се случва в нашия свят, това го извършват хора като нас, това го търпят хората като нас!
Сега отместете поглед от написаното дотук и си кажете, че светът си е все същия, след прочетеното. Наистина ли можете да го твърдите със сигурност? Наистина ли можете да забравите кръвта по снега, малките пухкави тюленчета, които дори не се съпротивляват на клането? Наистина ли можете да спрете до тук, без да направите нищо, за да промените нещата?
Не си купувайте кожено палто. То е мъртво!
Бойкотирайте морски храни и продукти, произведени в Канада!
Пишете на премиера на Канада, за да изразите възмущението си от политиката на страната по отношение на бруталните убийства на тюлени:
His Excellency Stephen Harper Pime Minister of Canada Office of the Prime Minister 80 Wellington St. Ottawa K1A OA2 Canada 613-941-69oo (fax) pm@pm.gc.ca
Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.
Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.
Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!
Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.
Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...
Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.
На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.
Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.
Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.
Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.
Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.
Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.
Новите ловци не са мъжките момчета от едно време. Новите ловци купуват скъпарски дрешки и оборудване последен модел и всички необходими маскировъчни атрибути за ловния им външен вид. В ежедневието си те са обикновени чиновничета, типове, които мислят, че да си авантюрист е мъжкарско, или дебели чичковци, които не намират смисъла на живота в друго и чувстват нужда да изглеждат по-корави в собствените си очи, защото биреното им шкембе ги притеснява. Ааа да, пропуснах преуспелите образовани парвенюта, които скучаят, и тръпката от убийството ги привлича. Задължително трябва да отбележа, че повечето български депутати са ловци. Всички те, комплексари, които дълбоко в себе си знаят, че нищо не струват, просто се пънат да се доказват, че са нещо повече от нищо.
Мен лично, те често ме изненадват с някои свои несъвместими с ловджийството качества. Голяма част от тях, например, са гнусливи. Лигави малки мъжленца в ролята на хищни батковци. Можете ли да си представите как такъв гнуслив човек ще одере животно? Това ще е истински цирк! А как такъв гнусливец ще седне да се нахрани сред природата? Той със сигурност ще си носи покривка и прибори. Повечето дори си носят сгъваеми столчета и масички, защото изнежените им градски задници не могат да се ръбят на някой дънер. Само опитайте да си представите колко несъвместимо е това с представата за човек, който е на ТИ с природата!
И тези градски нежни човечета убиват живи същества за удоволствие! Тези градски нежни мъжленца заявяват, че това било в кръвта на човека от край време и било нещо съвсем естествено, понеже дивия човек едно време така е преживявал! Интересно ми е дали, според тях, е било естествено за дивия човек да се гнуси от всичко, да е лигльо и мрънкалник, да не може да седне на тревата без одеалце, да не може да се храни с ръце, без покривка, прибори, столче и масичка?
Убийството си е убийство, както и да го усукваш! Ако можеш съзнателно да убиеш паяк, птица или по-голямо животно, значи можеш да убиеш и човек. Няма причина убийството на човек да е лошо деяние, а убийството на друго живо същество да се смята за нещо съвсем естествено. Ако, действително, разумът отличава човека от животните, защо го прилагаме само когато имаме полза от това? Да искаш да причиниш болка на друго живо същество, което ще страда по същия начин, по който и ти, показва пълната липса на разум!
Да ви кажа честно, ако съм изпаднала в ситуация да нямам какво да ям, сигурно и аз бих убила диво животно, за да се нахраня. Тези хора, обаче, не страдат от липса на храна ни най-малко. И отгоре на всичко, понеже са романтични души, смятат, че да предадеш от баща на син увлечението си по убийствата е нещо велико.
Вижте тези мазни самодоволни физиономии. По-големи ли са тези хора от живота, по-ценни ли са от природата...?
А ето го и нашият президент. (Много добре ми е известно, че тази титла се пише с главна буква, но никой ловец не заслужава това.).
"Нов скандал се заформя около президента Георги Първанов. Докато в събота народът жалеше жертвите във влака "София-Кардам" и цялата страна бе потънала в скръб, държавният глава бе на лов край Симитли. Хайка за вълци организираха за Първанов служителите на Държавно лесничейство - Симитли на 1-и март сутринта, когато вече се знаеше за трагедията с влака - убиец, а световната агенция Ройтерс вече тиражираше снимки от изгорелия влак. Късно вечерта в петък гардове от Националната служба за охрана завардили хотел "ДиМарио", тъй като сутринта в 5,30 трябвало да пристигне високият гост.
Докато отчаяни семейства трескаво издирваха изчезналите си близки главата на държавата бе нарамил пушка и отиде на ловен излет в района на Куматинските скали над Симитли. За пазената в тайна хайка бе създадена отлична организация от временния шеф на лесничейството Борислав Кутузов. Служителите му са играли ролята на гоначи на вълците. Времето, обаче, не им стигнало и не успели да изкарат хищниците, които да паднат на мушката на Първанов, отбелязват саркастично колегите от в."Струма" (Цитат от блога на в."24 часа").
Запознайте се с Джими - едно куче имало нещастието първо да остане без дом и стопанин, а после да се сдобие с тежка кожна инфекциозна болест, за да не скучае. Как се справя Джими с живота? Мъчително трудно.
Джими живее самичък до необитаемата къща, която е била дом на неговите стопани. За него няма храна и вода. Никой не се интересува от живота на Джими, камо ли от здравето му. Той е сам срещу болестта, превзела тялото му, срещу която е просто безсилен. Краста!
Болестта се предизвиква от кърлежи, които живеят и снасят яйца в роговия слой на кожата. Тя се покрива с характерни кори, козината опадва, животното страда от силен сърбеж, малокръвие, а понякога настъпва и смърт от изтощение.
За щастие на Джими той е забелязан от някого, на когото му пука. За нещастие на този човек, обаче, цялата система е срещу желанието му да помогне на Джими.
Лечението от краста е продължително (2-4 месеца) и, поради тази причина, излиза доста скъпо. Ако не си заможен, един бърз поглед върху ценоразписите на услугите във ветеринарните клиники, ще те накара доста да се разколебаеш, предвид факта, че, по принцип, по време на лечението кучето трябва да пребивава в стационар към клиниката. В повечето случаи, когато става въпрос за бездомно куче, хората се уповават на надеждата, че някой друг ще си направи труда да помогне. Затова просто отминават и забравят за случая. Това, обаче, е "лъжа и измама", просто защото не се случва по този начин.
Срещнах Джими случайно. Тъй като живее доста уединено, можеха да минат месеци без да го забележа. В момента, в който го видях, разбрах, че е краста, дори без да съм се сблъсквала с тази болест преди. Кожата изглежда ужасно, мирише ужасно и ясно си личи, че животното се мъчи. Сърбежът е толкова силен, че Джими не можеше да стои на едно място, дори докато се храни, и непрекъснато се хапеше по гърба там, където можеше да достигне. В резултат на това, кожата му беше много разранена. Страшно!
Така започна нашата обща борба.
Следват седмици наред в разговори с фондации за защита на животните. Категорично ми отказват с мотива, че, ако го вземат в някой от приютите, стопанисвани от тях, ще зарази останалите кучета там. Странно е, че нямат изолатор за заразно болни кучета.
Междувременно, светлина в тунела. От медиите научавам, че откриват тържествено нов приют за кучета в Слатина и, тъй като по никакъв начин не мога да открия телефон, решавам да го посетя на място и да се моля да вземат Джими. Излишен оптимизъм! Приютът може и да е открит официално, но ще заработи едва след 3 месеца, защото няма необходимите разрешителни, а крастата бързо напредва и вече е превзела повече от половината гръб на Джими. Съветват ме да го дам в общински приют, което ще отърве мен от грижите и..., почти сигурно, ще отърве Джими от живота. Неприемливо!
Страх ме е да се свържа с някоя ветеринарна клиника, защото знам, че не бих могла да издържа финансово на това. Постепенно започва да ми се изяснява, обаче, че това, май, е единствената възможност.
През това време пиша по форуми, консултирам се, търся съвети, формирам си мнение. Вече е кристално ясно, че друг начин няма.
Свързах се с ветеринарна клиника "Добро хрумване", която ми беше препоръчана в един от форумите. Лекарите се оказаха много отзивчиви хора, с искрено желание да помогнат. Дойдоха да го прегледат на място, защото Джими е толкова наплашен, че едва ми позволява да го галя, камо ли да го заведа до клиниката за преглед. Още същия ден поехме по дългия път на лечението. Оказа се, че, компромисно, може да бъде лекуван без да пребивава в стационара, което значително ще ме облекчи финансово.
Моите колеги и познати, хората, които бяха около мен по време на отчаяните ми опити да осигуря помощ за Джими, не могат да повярват, че в държавата ни няма организация за справяне с подобен проблем по хуманен начин. Истината е, че наистина няма. Истината е, че държавната машина не цени човешкия живот, какво остава за кучешкия! Дори да не обичах кучетата, щеше да ми е притеснително да знам, че заразно болни животни просто стоят някъде в този град и заразяват други животни около себе си. Освен това, някак притеснителен е фактът, че за такова животно държавата предвижда единствено смърт, защото да убиваш е по-евтино, отколкото да лекуваш!
Джими просто извади късмет, това е. Хиляди като него умират в мъки, сами, гладни, без подслон. И не че няма желаещи да им помогнат. Не! Просто желаещите да помагат се сблъскват с бездушните стени на държавното ни безхаберие, еднакво и за хората и за животните в нашата безумно изградена държава!
Как ще реагираш, ако на балкона ти кацне... прилеп? Е, ако си жена, не почвай да пищиш истерично! Звукът е ужасно гаден, а прилепите имат много чуствителен слух.
Та, сигурна съм, че ще останеш, най-меко казано, изненадан/а. А, какво ще кажеш, ако прилепът си изпусне бебето на балкона ти? Е, това вече би било прекалено, ще кажеш. Ами, в интерес на истината, и такива неща се случват.
Първото, което би трябвало да направиш е, без да го пипаш, да оставиш бебето там, където го е изпуснала майката, с надеждата тя да се върне да си го вземе. Междувременно, трябва да е сигурно, че кучето или котката нямат достъп до мястото, защото това би могло да се окаже фатално за мъника.
В случай, че до 2-3 часа майката не се върне, налага се, ако искаш да му помогнеш, да го сложиш в кутия с ДУПКИ за въздух.
Следващата ти стъпка би трябвало да е обаждане или мейл до Спасителния център за диви животни в Стара Загора, РИОСВ (Районна инспекция за опазване на околната среда) в твоя град или някой от офисите на Зелени Балкани в София, Пловдив или Стара Загора. Зелени Балкани е организацията, изградила и стопанисваща Спасителния център за диви животни, който, засега, е единствен в България. Когато получат информацията от теб, те ще организират взимането на животинката и транспортирането и до Стара Загора.
В градовете, където има доброволци на Зелени Балкани, обикновено, един от тях идва да го вземе. И, тъй като за София, аз съм един от тези доброволци, които взимат пострадалите животни и организират транспортирането им до Спасителния център, наскоро ми се обадиха за 2 такива бебета прилепи, изпуснати от майката на балкон в жилищен блок.
Нямаш представа какъв сладур е едно такова бебе прилепче!!! Същество с дължина на тялото около 3 см. Гледаш го и просто се чудиш как това телце побира органите му. Главичка колкото грахово зърно, очички по-малки от глава на топлийка и миниатюрни ръчички и крачета. Истинско бижу!
Прилепите, които се срещат у нас, в България, са насекомоядни. А с какво, мислиш, се храни това малко бижу, ако, по някаква причина, е отделено и не може да суче от майка си? По-добре да не знаеш, но, все пак, за да дам информация, която може да се окаже полезна, ще ти кажа - пюре от червеи. Да, правилно си прочел и, ако искаш да спасиш живота на такъв мъник, ще трябва да му го осигуриш. Как? Ето една приемлива рецепта:
Бели червеи (от риболовен магазин) Витамини (неразтворими) Пълноценно мляко за човешки бебета (сухо или течно, от аптеката) Вода (ако е необходимо разреждане)
Съставките се слагат в миксера и... нататък е ясно. Полученото пюре се минава през цедка, за да се отделят твърдите частици и кожите на червеите и после със спринцовка се дава капка по капка в устичката на бебето, внимателно, за да не се задави. И една дребна подробност - сместта трябва да е относително топла, когато се дава на такъв мъничък крилатко.
Гадно е, че се убиват червеите, но това спасява живота на мъници, като тези двамата, които ми се наложи да храня, докато ги изпратя в Спасителния център.
Обикновено, понеже прилепите са бозайници, хората се опитват да ги хранят с мляко от магазина. Лошото е, че то не съдържа веществата, които са необходими за оцеляването им.
Толкова за бебетата на прилепите.
Градът не е гостоприемно за животните място, но човечеството им оставя малко възможности за избор и те просто са принудени да обитават тази "неприродна" среда. В резултат на различни препятствия, животът и здравето им, често, са застрашени.
Като човеци, не е необходимо да бъдем надменни! Нищо не пречи да помогнем, когато някой има нужда от това, дори и този някой да е животинка.
Питали ли сте се някога защо жените са толкова претенциозни за всичко? Ще речеш, че не сме раждани в един свят, на една планета... Всичко се свежда до едно непрекъснато мрънкане за всичко. Честно казано, мисля, че жените искат нещо, което не знаят какво е и това обърква тотално възприятията им за света.
Едно от най-неприятните, по мое мнение, е широкоразпространеното женско убеждение, че жените са нещо повече от мъжете и мъжете, едва ли не, могат да служат, по необходимост, само за разплод. По-тъпо нещо, според мен, не може да бъде измислено. Достатъчно е да чуете няколко женски разговора, за да осъзнаете, че други теми, освен домакинството, децата, маникюра, солариума, прическата или дрехите, повечето жени рядко имат. И тези същества претендират за висока интелигентност и култура. Моля ви се! Че има тъпи мъже има, но такова тотално изпадане, каквото е при жените, просто не се наблюдава.
Наскоро дочух един разговор между жени, че, видите ли, те били принудени да полагат неимоверни усилия за външността си, защото мъжете налагали този стил на поведение, като непрекъснато гледали готини мацки в интернет и по медиите. Моля да ме извините за радикалното изказване, но, ако аз се страхувам, че гаджето или мъжа ми ще гледа някви лъскави мацки, това означава, че аз считам себе си за нещо по-малко стойностно от тези кукли. Лично аз предпочитам да не съм чак толкова лъскава и наклепана с какво ли не, но да имам съдържание, а не да съм просто красива обвивка. Въпрос на вкус, разбира се, но, робувайки на “модните тенденции” тези момичета сами се докарват дотам, че да не струват нищо.
А какво да кажем за прословутата еманципация? Жените искат хем да са равноправни с мъжете, хем да има кавалери, които да ги обслужват. Е, очевидно, трябва да избереш едното или другото. Или ще си фльорца, която никаква работа не може да свърши и ще изискваш мъжете около теб да те глезотят или ще си напънеш мозъка да научиш това-онова и ще работиш наравно с мъжете, без да мрънкаш или мяукаш колко е тежко това. Как може да искаш равноправие, а да не можеш да смениш една ел.крушка, например?
Та така с жените...
Животът, обикновено, се свежда до избор на пътища и пътечки, по които да вървим. Това, какъв човек си, най-често, зависи от това, какъв искаш да бъдеш...
В зоомагазините от няколко години насам кипи едно масово предлагане на червенобузи костенурчета. Размера им е колкото монета, очичките любопитно изпъкнали, черупката вълшебно цветна. Сладури! Как да не луднеш по тях?
Резултатът е поразителен. Децата налитат на тях като мухи на мед и човек си казва: Какво пък? Не изискват големи грижи като куче или котка, например, стоят си в миниатюрното аквариумче и не пречат на никого. И купува.
А с действието купуване започват и истинските проблеми не само за купувача, но и за костенурчето, тъй като продавачът в магазина, обикновено, дава погрешна информация за начина на хранене, възрастта и размерите, които костенурките може да достигнат.
Гранулите, които продавачите така уверено предлагат за храна на костенурки, всъщност, не съдържат достатъчно хранителни вещества за животните. Хранени само с тях, повечето животни започват да боледуват, организма им отслабва и накрая умират. Костенурките се нуждаят от богата на хранителни вещества диета. Младите костенурки се нуждаят от растителна и месна храна. Растителната може да се състои от листа на глухарчета, водорасли, дори листа на НЕОТРОВНИ стайни растения. Месната храна може да съдържа червеи, мамарци (вид ларви), сурови неосолени скариди, риба, сурово или варено пилешко или свинско месо без жили и хрущяли. В интерес на истината, моите костенурки обожават кашкавал и топено сирене, въпреки че никога не съм ги срещала в препоръчителните храни. Според някои публикации, с напредването на възрастта костенурките стават предимно месоядни и в един момент вече тотално отказват да ядат растителна храна, според други е точно обратното. С мойте черупки се случи първото. Сега, като им подам нещо растително, ме гледат все едно съм откачила :-)
Продавачите в зоомагазините, някак лесно, пропускат и да уведомят купувачите, че почти никой ветеринар в България не лекува такива животни. Възникне ли проблем, трябва да се оправяте сами, което, в повечето случаи, се оказва фатално за живота на тези същества.
Растейки, те достигат доста внушителни размери и вече нямат нищо общо с онези сладки "стотинчици", които сте харесали в зоомагазина. Ако ви пука и искате да им е добре, започвате да купувате все по-големи аквариуми, които в един момент стават огромни, предвид апартаментите, обитавани от повечето от нас. Няма да обяснявам подробно колко трудно става почистването, когато аквариумът вече е доста по-голям. Накратко, физически трудно и отнемащо доста време занятие.
Една от широкоразпространяваните от продавачите в зоомагазините заблуди е, че червенобузите костенурки живеят до 12-годишна възраст. Е да, ама не. Когато мойте черупки наближиха тази възраст, изпаднах в дълбока депресия, защото ги чаках всеки момент да умрат и ужасена започнах да търся в нета повече информация по този въпрос. Какво да ви кажа... пак изпаднах в депресия, но не защото черупките ми ще "гушнат водораслите" скоро, а защото, вероятно, ще ме надживеят. Да! Оказва се, че ще трябва да ги включа в завещанието си, защото, според едни източници, може да достигнат възраст 40 години, а според други - 75-100 години. Ха сега де!
Повечето хора гледат костенурчетата няколко години и, понеже им писва, решават да ги пуснат на свобода. Да, ама България не е тяхната родна свобода и, пускайки ги, те допринасят за унищожаването на българската природа. Червенобузите костенурки са доста агресивен вид и, обикновено, изместват бързо от водоемите българските блатни костенурки, които, и без това, не са многобройни. Много червенобузи вече са пуснати в зоологическата градина в езерцето с патиците, в резултата на което, краката на патиците са изпохапани. Вече не е толкова рядко явление да се видят изхвърлени костенурки в реките или язовирите на България. Една от моите костенурки е била намерена, носена от дъждовния порой по улицата в един от малките ни градове.
Извода от всичко това би трябвало да е, че не трябва емоционално да се хвърляте в такива покупки. Не само за ваше добро, но и за доброто на животинчето. То не е просто играчка, която можеш да хвърлиш, когато вече не ти се играе с нея. Не е черупка за украса на дома или за залъгалка на децата. То е ЖИВО СЪЩЕСТВО като нас.
В моя стар квартал, помежду опърпаните сиви блокове изникнаха нови цветни блокчета. Новаците са красиви, спор няма, но стоят някак като кръпки на фона на сивото. Не стига това, ами си имат добре поддържани тревни площи, алпинеуми, езерца и ... огради.
Контраста е неописуем. Понякога, минавайки покрай тези блокове, любопитно надничам какво става вътре, зад оградата. Днес, например, някакви смешни лъскави хора бяха решили да си оправят тревната площ. Смешни, защото изглеждаха някак нелепо в официалното си облекло, което въобще не се връзваше с дейностите по почистване и подкастряне на растения.
Не знам защо, но винаги ми се струва, че тези хора са в аквариум и ние ги наблюдаваме отвън. Аз ги наричам полиетиленови хора, защото и те, също като полиетилена, са лъскави, но изкуствени. Странно е. Те, като правило, са млади и уверени, карат нови коли последен модел и не общуват с никого от сивите блокове. Просто сме от различни светове, това е ясно, както е ясно и това, че нещата вървят в тяхната посока. Имам предвид, че стария тип взаимоотношения между съседите постепенно ще отпаднат, ще се обособяват все повече такива затворени комплекси и хората ще стават все по-лъскави. Лъскави, но... изкуствени.
Чудя се, защо постепенно стана толкова трудно за повечето хора да живеят естествено?
Защо е трудно да дишаш един и същ въздух с други живи същества, вместо да изтребваш всички мухи и паяци, дръзнали да припарят до дома ти?
Защо е трудно да се предпазиш от нашествията на насекомите, чието съжителство ти е неприятно, използвайки вещества, които ги отблъскват, вместо да ги убиват?
Защо е трудно да минеш по пътеката с плочи, дори това да удължи пътя ти с 1-2 метра, вместо през тревната площ, където ще газиш буболечките?
Защо е трудно в домакинството си да не използваш безбройните видове токсични препарати за почистване, вместо да се потрудиш малко повече, но да знаеш, че не си замърсил толкова много с отрови отпадните води?
Защо е трудно да понесеш лекия дъждец и така ожесточено стискаш чадъра, все едно си от захар и ще се стопиш при допира на първите 2-3 капки?
Защо е трудно да седнеш на тревата или на камък, а непременно ти трябва пейка?
Защо е трудно да си носиш платнена торба за пазаруване, вместо да взимаш всеки път найлонова от магазина?
Защо е трудно да изхвърляш боклуците си разделно?
Защо е трудно да изхвърлиш фаса си в кошчето за боклуци, вместо да го хвърлиш на улицата?
На мен тези неща не са ми трудни. Да, някои от тях отнемат малко повече време, но не са ТРУДНИ за изпълнение.
Какви чувства те обземат като срещнеш свой бивш съученик 10 години след завършването, например? Не се ли изненадваш като видиш пред себе си един улегнал човек, семеен и вече с няколко деца и осъзнаеш в какво си се превърнал самия ти? Не те ли обхваща носталгия по онова момче или момиче, което си бил или била? Помниш ли онова време, когато мислехме, че, стига да искаме, можем да променим света?
Хей, къде са тези момчета и момичета сега?!?! Потънали в удобството на холната си гарнитура преживяваме доволството на ежедневието и не ни е приятно да се сещаме за великите идеи, които сме имали. Погледите ни вече са фокусирани не върху целия свят, а върху семейството ни единствено. Най-важното е близките ни да са добре, децата да не станат наркомани, а другото.... без значение е вече. Нали си имаме Макдоналдс, хипермаркети и автомобили. Майната им на идеите, на хората от бедстващите страни, на глобалното затопляне, на биоразнообразието... Важното е като седнем пред телевизора да гледаме поредното шоу, питието и салатката да са на една ръка разстояние.
Хей, хей, къде са онези момчета и момичета, които...НЯМА ГИ ВЕЧЕ.
Не знам колко от вас го практикуват, но аз, понеже се опитвам да живея максимално с грижа за околната среда, реших да изхвърлям боклуците си разделно. Доскоро не го правех, защото знаех, че, така и така, няма завод за рециклиране. Е, вече си имаме завод и аз юрууууш... да разделям отпадъците.
Разбира се, както е по български обичай, веднага се сблъсках със следните пречки:
Първа пречка: Кофата за боклук стои в шкафа под мивката, а там няма място за 3 кофи. Все пак, живея в нормален средностатистически апартамент, не в палат. И се започна едно мушкане по пликове, които не стоят изправени... не е истина. Както и да е, боря се.
Втора пречка: Има опаковки, които са смесени. И се започва едно разпарчетосване на опаковки...
Трета пречка: Като започна да хвърлям боклука... 3 дни подред. На първия ден мъкна плика с хартиите. Втория ден е за металните и пластмасовите и третия за неопределените отпадъци.
Четвърта пречка: Тръгвам към контейнерите :-). Не напразно използвам този глагол. Да не си помислите, че съм сбъркала. Просто контейнерите се намират доста надалеч и трябва да си пълен с решимост да изхвърляш разделно, за да си причиниш това пътуване. Както и да е, по някое време стигам там.
Пета пречка: Понякога, контейнера, който ми трябва, мистериозно липсва, в резултат на което хвърлям в общия контейнер и целия ми труд по разделянето отива на вятъра.
Шеста пречка: Ако контейнера, който ми трябва е там, започвам да се боря с него. В повечето случаи боклуците не могат да се пъхнат през тези смешно малки отвори, които са направили на капаците на контейнерите, така че аз трябва да отворя целия капак и да метна боклука вътре. Чудесно, но за човек висок 152 см това хич не е лесна работа. Започва се едно бутане, дърпане, подпиране и най-накрая със замах мятам торбата вътре и хлопвам капака. В резултата на тези упражнения, аз не само съм се омърляла достатъчно, но и дишам все едно съм била на фитнес.
Еееее, най-накрая схванах ползата от всичко това: Разделяй и отслабвай!!!
Всъщност, сега се сещам за известната фраза: "Разделяй и владей". Чрез разделянето на боклука, ние, явно, ставаме нещо като негови владетели. Това е като да бъдеш директор на водопад, ама по-миризливо...
Преди 2 седмици РИОСВ-София извърши проверка по сигнал за продажба на диви пойни птици на пазара за животни в столичния квартал Подуене. Беше съставен 1 акт за нарушение. Спасени са 3 конопарчета и 2 щиглеца. Едното конопарче е с пръстен на Българската орнитологична централа.
Какви бяха впечатленията ми от тази акция на РИОСВ и изводите, които си направих от нея.
Сигналът беше подаден от мен в събота (10.05.2008г.), което беше работен ден. Надявах се да реагират веднага, но се оказа, че НЕ МОГАТ. Докато сигнала премине през различните нива в РИОСВ минава време. За тези, които не знаят, ще поясня, че този пазар за животни работи само в събота и то не през целия ден.
Акцията беше насрочена за 17.05.2008г., седмица след подаването на сигнала. Това, което ме изуми беше, че служителите на РИОСВ много рядко получават разрешение да работят в събота и неделя, тъй като, за да ги пуснат в почивен ден на акция трябва да се попълнят купища документи. За щастие тези две съботи бяха работни дни. И така... РИОСВ знае за проблема с този пазар, защото на него редовно се продават диви птици, но, понеже не може да се работи в почивен ден, РИОСВ не може да направи нищо по въпроса. Парадоксално, но факт!
А, кажете ми, как биха могли да реагират светкавично на някакво нарушение, което се случва еднократно и получат сигнал за него!? Отговора е прост - НЕ БИХА МОГЛИ.
Второто нещо, което ме шокира беше, че, ако нарушителят не си признае ясно, че птиците са негови, не могат да му направят нищо. Няма свидетели, няма нищо, което да може да помогне в този случай. Като разбрах за това, предложих да се престоря, че купувам птицата и, като видят кой взима парите, полицаите да го задържат. Оказа се, че не става и по този начин. Ако се действа с мнимо плащане, парите трябва да са белязани предварително и да се дадат от т.нар. поемни лица, а да се издейства токова нещо също е много трудно и изисква попълването на купища бумаги. Резултатът: единият продавач просто стоеше до клетката, докато я взимаха и когато попитаха "На кого са тези птици?" той не реагира и, съответно, не му беше съставен акт, въпреки че преди това аз го разпитвах за птиците като купувач и той подробно ми обясняваше какви са те.
Ето и част от диалога, който проведох със служител на РИОСВ:
РИОСВ: Ама то понеже човека е пенсионер, ще му се размине дори глобата...
АЗ: И какво излиза? Няма никакъв смисъл да подавам сигнали?!
РИОСВ: Аа, защо? Подавайте.
АЗ: Е то по-ефикасно би било да го хвана някъде, да го пребия и да знам, че си е получил заслуженото...
РИОСВ: Да.
Разбира се, това действа много дестабилизиращо на тези, които като мен, искат нещо да променят. Надявам се, обаче, повечето да се амбицират от тези абсурди, а не да спрат, защото, в противен случай, тази безумна система ще ни погълне...
Това също!
Вземете си живо дръвче в саксия и му дарете свобода след празниците като го засадите навън.
